Ефективност на статините при фамилна хиперхолестеролемия



01/10/2010
По-ниски от сега препоръчваните дози статини са достатъчно ефективни за намаление на риска за коронарна артериална болест (КАБ) при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия, показаха резултатите от дългосрочно многоцентрово изследване, публикувано в списание British Medical Journal (1). Фамилната хиперхолестеролемия е моногенно нарушение, което е свързано с повишен риск за КАБ. При всички болни първа линия терапия са статините. Резултатите от проучването ASAP показаха, че при заболяването е необходимо да се прилагат високи ефективни дози за намаление на LDL и индуциране на регресия на атеросклерозата. Данните от друго изследване (ENHACE) сочат, че добавянето на ezetimibe към най-високите дози simvastatin е свързано със значително намаление на C-реактивния протеин, макар и това да не е довело до изтъняване на слоя интима/медия на каротидните артерии. Две други проучвания показват, че приложението на високи дози статини намалява наполовина риска за КАБ при болни с фамилна хиперхолестеролемия. Въпреки това, не са ясни ефектите на липидомодифициращата терапия при асимптоматични пациенти със заболяването. В настоящето изследване са включени 2400 болни с фамилна хиперхолестеролемия от 27 медицински центъра. Авторите са анализирали медицинските досиета за фенотипни данни, включително антропометрични измервания, сърдечносъдови събития, доза и вид на използваните липидопонижаващи средства. Сравнен е рискът за инцидентен миокарден инфаркт при фамилна хиперхолестеролемия в сравнение с общата популация. Към момента на рандомизиране 254 болни вече са били диагностицирани с КАБ (те са били изключени от крайния анализ). Допълнително са отпаднали още 188 души, за които не са били известни вида и дозата на липидопонижаващия медикамент, както и началната дата на започване на терапията. Средният период на проследяване е бил 8.3 години или 7473 пациент-години на терапия със статини. 408 пациенти са имали инцидентни коронарни събития, от които 161 са приемали статини за период от 3.4 години. По-голяма част от болните (n=1167) са взимали simvastatin в средна доза 33 mg (+/-20 mg), което е довело до намаление с 44% на стойностите на LDL, в сравнение с периода преди започване на лечението със статини. Atorvastatin са приемали 211 болни (средна доза 49 mg), което е било свързано с редукция на LDL с 49%. По време на терапията със статини, средната стойност на общия холестерол е била 5.9 mmol/l; на LDL – 4.0 mmol/l, и на HDL – 1.28 mmol/l. При пациентите с фамилна хиперхолестеролемия, абсолютният риск за новопоявила се КАБ е бил 11/1000 пациент-години (в групата на терапия със статини), в сравнение със 119/1000 пациент-години (при нелекувани болни) (р=0.05). При коригиране на резултатите според възраст и пол е установено, че приложението на статини намалява със 76% риска за КАБ, в сравнение с липсата на терапия (р<0.001). При корекция и за други изходни характеристики (тютюнопушене, HDL, LDL, диабет и хипертония), данните са още по-впечатляващи – статините намаляват риска за КАБ с 82% (р<0.001). Както може и да се очаква, мъжете са имали 2.5 пъти по-висок риск за КАБ, в сравнение с жените (р<0.001). За разлика от пациентите, които не са приемали статини, жените с фамилна хиперхолестеролемия са имали намаление на риска за КАБ със 79%, а мъжете – с 83%. Болните, които са развили КАБ, са били с по-високи изходни стойности на LDL (7.5 срещу 7.3 mmol/l), макар по време на терапията показателите да са били сходни (4.1 срещу 4.0 mmol/l). За отбелязване е, че терапията със статини е постигнала близки ефекти, независимо от наличието на диабет, хипертония или тютюнопушене. Текущите указания за лечение на фамилна хиперхолестеролемия препоръчват високи дози статини (simvastatin или atorvastatin 80 mg дневно) в сравнение с тези, приложени в настоящето изследване. Анализът на данните сочи, че дори и умерени дози статини намаляват значително (с около 80%) риска за КАБ при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия. Тази редукция на риска е значително по-голяма, отколкото се е очаквало според резултати от предходни изследвания. Трябва обаче да се има предвид, че това се отнася за първична превенция на КАБ. За вторична профилактика най-вероятно би се наложило по-интензивна липидомодифицираща терапия, е заключението на авторите. Използван източник: 1. Vermissen J., Oosterveer D., Yazdanpahan M. et al. Efficacy of statins in familial hypercholesterolaemia: a long-term cohort study. BMJ 2008; 337:a2423 doi:10.1136/bmj/a2423 www.bmj.com