Възможно ли е бисфосфонатите да увеличават риска за предсърдно мъждене?



01/11/2009
Жените, които са получавали терапия с alendronate - медикамент за лечение на постменопаузална остеопороза от групата на бисфосфонатите, имат по-висок риск за предсърдно мъждене (ПМ), показаха резултатите от проучване, публикувани в Archives of Internal Medicine (1). В това случай-контрола изследване са анализирани данните от Group Health Atrial Fibrillation Study. В него са участвали 719 пациентки с потвърден епизод на ПМ, на средна възраст 75 години, и 966 здрави контроли без анамнеза за аритмия, на средна възраст 71 години. Приложението на alendronate е било свързано с по-висока честота на ПМ (14.1% спрямо съответно 6.5%, р=0.03). След изключване на влиянието на други променливи, включително наличие на сърдечносъдово заболяване, лекуваните с бисфосфоната са имали 1.86 пъти по-висок риск за ПМ. Данни от проучването HORIZON (Health Outcomes and Reduced Incidence With Zoledronic Acid Once Yearly) показаха по-висока честота на ПМ в групата, получавала инфузия със zoledronic acid веднъж годишно за лечение на постменопаузална остеопороза – 50 (1.3%) срещу 20 (0.5%) случая при плацебо (р<0.001). Почти всичките случаи са възникнали над 30 дни след инфузията на медикамента (2). В изследването FIT (Fracture Intervention Trial) бе установена по-висока честота на ПМ с 50% в групата на alendronate в сравнение с контролите на плацебо (1.5% срещу 1.0%, р=0.07), но разликата не е достигнала статистическа значимост (3). Почти всичките случаи на ПМ са възникнали над 30 дни след инфузия на zoledronic acid и над четири години след пероралното приложение на alendronate, което показва, че ПМ не е остро странично действие на терапията с бисфосфонати. Не е идентифициран до момента механизъм, който да свързва бисфосфонатите с ПМ или с друга аритмия. Не е известно дали наблюдаваният повишен риск за ПМ е нежелано странично действие на тези медикаменти. Предполага се, че инфузията на бисфосфонати може да води до освобождаването на инфламаторни цитокини, а те от своя страна – да участват в патогенезата на ПМ поради ремоделиране и фиброза на предсърдията. Доколко пероралният прием на медикаментите влияе върху нивата на цитокините е неизвестно. Бисфосфонатите могат също така да водят до леко намаляване на серумните нива на калций и фосфор. Предсърдията са чувствителни на промените в калциевата концентрация, но дали ефектът на медикаментите в това отношение е толкова значим, че да доведе до промени в предсърдната проводимост е неизвестно. Има ли връзка между риска за ПМ и афинитета на различните бисфосфонати да се свързват с костта - zoledronic acid има най-висок капацитет в това отношение, следвана от alendronate, ibandronate и risedronate. Скорошен анализ на данните от различни клинични проучвания не посочи повишена честотата на епизоди на ПМ при лекуваните с risedronate. Ползите от приложението на бисфосфонатите (намаляване на риска за фрактури)* при пациентите с остеопороза надвишават риска за нежелани странични действия (остеонекроза на челюстта и вероятно ПМ). Рискови групи за ПМ са хората със захарен диабет, коронарна болест и сърдечна недостатъчност. При тях трябва по-внимателно да се преценява съотношението полза/риск при назначаването на бисфосфонати. * Приложението на zoledronic acid (Aclasta, Novartis) с еднократна годишна инфузия за период от три години бе свързано със значимо намаление на риска за: вертебрални фрактури със 70%, бедрени фрактури с 41% и невертебрални фрактури - с 25% Използвани източници: 1. Heckbert S., Li G., Cummings S. et al. Use of alendronate and risk of incident atrial fibrillation in women. Arch Intern Med 2008;168(8):826-831 http://archinte.ama-assn.org 2. Black D., Delmas P., Eastell R. et al; for the HORIZON Pivotal Fracture Trial. Once-yearly zoledronic acid for treatment of postmenopausal osteoporosis. N Engl J Med. 2007;356:1809–1822 http://content.nejm.org 3. Cummings S., Schwartz A. Black D. Alendronate and atrial fibrillation. N Engl J Med 2007; 356:1895-1896