Племе в Амазония не развива периферна съдова болест, въпреки високо ниво на CRP



01/11/2009
Високото серумно ниво на С-реактивен протеин (CRP) е индикатор за възпалителна реакция, но не е задължителен рисков фактор за съдова дегенерация, показаха резултатите от проучване, публикувани през август PLoS One (1). Неблагоприятното влияние на CRP върху съдовете може да бъде намалено чрез редовна аеробна физическа активност, ниска адипозност, нискомаслена диета, ниски нива на серумни липиди и нормален метаболизъм, смятат неговите автори. Резултатите от изследване на първобитното индианско племе цимани* показват, че те не страдат от периферна съдова болест (PAD) или от диабет тип 2, като освен това имат и много ниска честота на артериална хипертония, въпреки високите серумни нива на CRP, който се смята за инфламаторен маркер и участник в процесите на съдова дегенерация и атеросклероза. Проучване в САЩ (National Health and Nutrition Examination Survey) през 2007 година свърза по-високите нива на CRP с периферна съдова болест при възрастните американци от европейски произход, които нямат други известни сърдечносъдови рискови фактори. Циманите упражняват тежък физически труд (те ловуват храната си) за разлика от „западните общества”, които я купуват от супермаркетите. Хората, които водят природосъобразен начин на живот и имат режим на хранене, които е по-близък до този на първобитните общества, не страдат от периферна съдова болест, диабет тип 2 и артериална хипертония, смятат авторите на проучването. Продължителността на живот на циманите остава много ниска – средно 43 години (или колкото на европейците в средата на 19-и век). Половината от смъртните случаи се дължат на инфекциозни и паразитни болести (първобитни условия на живот и липса на достъп до модерна медицина). Поради високите нива на CRP при това племе, Gurven и сътр. (антрополози) са решили да установят каква е честотата на периферната съдова болест и артериалната хипертония. При нито един от изследваните цимани не е била установена PAD след изчисляване на индекса глезен-мишница (ankle-brachial index - ABI). При хората на възраст =/>40 години средната стойност (+/-SD) на ABI е била 1.10+/-0.07 (жени) и 1.16+/-0.07 (мъже). Не е било регистрирано увеличаване на заболеваемостта от PAD с напредване на възрастта. Честотата на артериалната хипертония също е била много ниска - 3.5% циманите на възраст 40+ години са имали стойности на систолното АН=/>140 mm Hg и на диастолното АН=/>90 mm Hg. От участниците в проучването, които си били на възраст 70+ години, 23.5% са имали артериална хипертония, което все още е много ниска честота в сравнение с техните връстници от индустриалните общества. Все пак, честотата на хипертонията се увеличава и при циманите с напредване на възрастта, но с много по-бавни темпове. Начинът на живот на циманите днес е сходен на този, който европейците са водили преди няколко века, смятат антрополозите. Въпреки честите остри инфекции и хроничното възпаление, тези първобитни хора не страдат от артериална дегенерация, която се наблюдава при хората от „западните цивилизации”. Дори много възрастните цимани не развиват периферна съдова болест за разлика от 15% от техните връстници в Европа и Северна Америка – факт, който е труден за обяснение от геронтолозите въз основа на високите нива на CRP. Главните рискови фактори за развитието на PAD и сърдечносъдово заболяване са възрастта, захарният диабет и тютюнопушенето. Циманите имат нисък индекс на телесна маса (BMI) - средната стойност на BMI е 24 в сравнение с 29 при американците от европейски произход. Заболеваемостта на тези индианци от диабет тип 2 е също много ниска. * Циманите са първобитно племе, обитаващо джунглата на Амазония на територията на Боливия (община Бени). Смята се, че са около 9000 души, които живеят в няколко десетки села. Поминъкът им е риболов, лов и градинарство. Хранят се основно с царевица, ориз, сладка маниока, горски плодове и риба. Използван източник: 1. Gurven M., Kaplan H., Winking J. et al. Inflammation and infection do not promote arterial aging and cardiovascular disease risk factors among lean horticulturalists. PLoS One 2009, 4 (8): e6590 www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=2722089