Нов анализ на ASCOT: Аmlodipine превъзхожда atenolol за лечение на хипертонията, независимо от изходната сърдечна честота



01/11/2009
Базираната на аmlodipine (Norvasc на Pfizer) антихипертензивна терапия превъзхожда лечението с бета-блокера atenolol, включително и при случаите с по-висока изходна сърдечна честота в покой, показа нов подгрупов анализ на данните от Anglo-Scandinavian Cardiac Outcomes Trial--Blood Pressure Lowering Arm (ASCOT-BPLA), публикуван през септември в Journal of the American College of Cardiology (1). Тези резултати показват, че „няма причина да вярваме, че бета-блокерите трябва да се назначават за начална терапия на хипертония, неусложнена с исхемична болест на сърцето, само за да се постигне редукция на сърдечната честота”, коментира водещият изследовател д-р Neil Poulter (Imperial College London, Великобритания) . Много кардиолози смятат, че при наличие на тахикардия - бета-блокерите са правилните лекарства за контрол на артериалната хипертония, тъй като те понижават не само артериалното налягане, но и сърдечната честота, която е установен рисков фактор за сърдечносъдови инциденти. Преди провеждането на този анализ липсваха данни от рандомизирани контролирани проучвания, които да подкрепят или да отхвърлят това мнение. „Затова, ние решихме, че ако бета-блокерите предлагат допълнителна полза за контрол на тахикардията при неусложнена хипертония, то тя трябва да бъде наблюдавана в ASCOT-BPLA,” коментира Poulter. В проучването ASCOT бяха включени 19 257 хипертензивни пациенти с най-малко още три сърдечносъдови рискови фактори, подбрани от 650 практики на ОПЛ във Великобритания, Ирландия и скандинавските страни. Резултатите, публикувани през 2005 година, показаха, че антихипертензивната стратегия, базирана на amlodipine и допълнително включване на perindopril, ако е необходимо за контрол на артериалното налягане, намалява общата смъртност и останалите сърдечносъдови крайни резултати, включително инсултите, в сравнение с atenolol-базираната стратегия и добавяне при нужда на тиазиден диуретик (bendroflumethiazide). От участие в настоящия подгрупов анализ са изключени пациенти с предсърдно мъждене или случаи, получаващи забавящи сърдечната честота антихипертензивни медикаменти. Целта на авторите е била да оценят дали при случаите с по-висока изходна сърдечна честота предимствата на amlodipine-базирания режим за редуциране на сърдечносъдовите събития и процедури намаляват в сравнение с терапията с atenolol. Вторични анализи са оценили честотата на коронарните инциденти и инсултите. При финалния контролен преглед, средното понижаване на сърдечната честота, постигнато в двете терапевтични групи - atenolol и amlodipine, е било съответно с 12.0 и 1.3 удара/минута. Данните при 12 759 пациенти, преживяли общо 1966 сърдечносъдови събития и процедури, показват, че в групата на amlodipine-базирана терапия е регистрирано по-голямо намаление на общите сърдечносъдови инциденти и процедури (съотношение на вероятностите, HR 0.81, p<0.001). Аmlodipine-базираната стратегия е демонстрирала своето превъзходство не само за редуциране на инсултите, но и на коронарните инциденти. „Настоящият анализ не предоставя доказателство, че atenolol-базираната терапия е по-добра от amlodipine-базираната терапия при пациенти с хипертония, неусложнена с исхемична болест на сърцето, като той обхваща широк спектър от пациенти с различна изходна сърдечна честота”, коментират Poulter и стр. Няма доказателство, че превъзходството на терапията с аmlodipine над тази с atenolol при пациенти с хипертония, неусложнена с исхемична болест на сърцето, намалява в зависимост от по-високата изходна сърдечна честота (p=0.82). Тези данни показват, че при сходни хипертензивни популации, които са без предшестваща или настояща коронарна болест, по-високата изходна сърдечна честота не е показание да се предпочете базирана на бета-блокер терапия. „Необходима е допълнителна информация, която може би ще бъде натрупана от други проучвания като LIFE (Losartan Intervention for Endpoint Reduction in Hypertension), но изборът на базирани на бета-блокери терапевтични стратегии за начална терапия на хипертонията не трябва да става въз основа на по-високата изходна сърдечна честота, освен ако тя не е придружавана от застойна сърдечна недостатъчност и/или исхемична болест на сърцето”, пишат в заключение авторите на новия анализ. Според указанията във Великобритания за лечение на неусложнена хипертония (с цел първична превенция на сърдечносъдовите инциденти), бета-блокерите трябва да се използват на по-късен етап от интервенцията за контрол на артериалното налягане. Ползите от бета-блокерите при пациенти с наскоро прекаран миокарден инфаркт (МИ) са доказани – те са средство на първи избор за намаляване на смъртността, повторните МИ и развитието на сърдечна недостатъчност (вторична превенция) при подобна популация. Сърдечносъдовите крайни резултати от ASCOT се отнасят само за бета-блокера atenolol и не могат да бъдат екстраполирани за други представители на тази хетерогенна група. За допълнителна информация: http://mbd.protos.bg За антихипертензивните средства. MD 2009, бр.6/септември Amlodipine e с предимство пред atenolol при намаление на левокамерната хипертрофия. MD 2008, бр.5/август Изборът на терапия при артериална хипертония се определя от рисковия проил на пациента. MD 2008, бр.3/май Нови европейски указания за лечение на артериалната хипертония. MD 2007, бр.5/август За бета-блокерите - накратко. MD 2007, бр.5/август Използван източник: 1. Poulter N., Dobson J., Sever P. et al. Baseline heart rate, antihypertensive treatment, and prevention of cardiovascular outcomes in ASCOT (Anglo-Scandinavian Cardiac Outcomes Trial). J Am Coll Cardiol 2009, 54:1154-1161