Кумаринов дериват намалява ефекта на clopidogrel



01/11/2009

Кумариновият дериват phenprocoumon, който все още е най-често използваният индиректен антикоагулант в Европа, взаимодейства с clopidogrel и може да намали отговора към инхибитора на тромбоцитната агрегация, показаха резултатите от проучване в Германия, докладвани по време на тазгодишния контрес на European Society of Cardiology (ESC 2009).

Всички кумаринови средства се метаболизират от чернодробната CYP ензимна система, която превръща clopidogrel в неговия активен метаболит.

Напоследък бяха публикувани данни за нежелано взаимодействие на clopidogrel и инхибиторите на протонната помпа (PPI), докато влиянието на кумариновите деривати върху ефектите на тромбоцитния антиагрегант са обект на по-малко внимание.

Много пациенти с предсърдно мъждене или механична клапна протеза получават антикоагулантна терапия за превенция на инсулта, като phenprocoumon* се използва при 90% от тези случаи в Германия, поради което Sibbing и сътр. са решили да проведат настоящото изследване.

Те са измерили ADP-индуцираната тромбоцитна агрегация при около 1000 пациенти (23% жени) на двойна антитромбоцитна терапия с ASA (Аspirin) и clopidogrel за среден период от седем месеца след коронарно стентиране. Изследванията са проведени многократно при steady-state състояния с агрегометрия при две групи пациенти – със или без терапия с phenprocoumon.

Резултатите от анализа показват, че приложението на phenprocoumon намалява значимо отговора към clopidogrel, включително и след изключване на влиянието на други променливи (лечение с PPI, придружаващи заболявания), които могат да понижават отговора към тромбоцитния антиагрегант.

Phenprocoumon потиска значимо антитромбоцитната активност на clopidogrel, в сходна степен с влиянието, наблюдавано при прилагането на omeprazole.

Фармакодинамичните взаимодействия между clopidogrel и phenprocoumon са безспорни. Не е ясно какво е тяхното влияние при пациенти, които получават едновременно и двата медикамента. Необходими са допълнителни изследвания за оценка на клиничното значение на това лекарствено взаимодействие.

Възможно е кумариновият дериват да намалява биологичната активност на clopidogrel. Това може да обясни защо в някои от клиничните проучвания не е наблюдаван повишен риск за кървене при прилагането на тройната комбинация (ASA, clopidogrel, coumarin) в сравнение с двойната антиагрегантна терапия (ASA, clopidogrel).

Не е известно дали наблюдаваните ефекти на phenprocoumon могат да бъдат експраполирани и за кумариновия дериват warfarin, който също се метаболизира от CYP. Необходимо е отделно изследване дали warfarin повлиява отговора към clopidogrel.

* Phenprocoumon не трябва да се прилага заедно с PPI (omeprazole), тъй като това намалява антикоагулантата активност на кумариновия дериват – данни от друго проучване показаха увеличаване на INR извън терапевтичните граници при пациенти, които получават и двата медикамента.