Valsartan е ефективен при различен спектър пациенти с АХ



01/06/2009

Valsartan е ефективен при различен спектър пациенти с артериална хипертония (АХ) в „реалния живот“, показаха резултати от две мащабни проучвания, представени по време на Canadian Cardiovascular Congress (CCC, http://www.cardiocongress.org) проведен в края на 2008 година в Торонто, Канада (1).

Учени от Montreal Heart Institute Research Centre са провели многоцентрово, проспективно, обсервационно проучване, което има за цел да установи ефектите на valsartan при болни с различни стадии на сърдечносъдова патология (нелекувана АХ, промяна на досегашна антихипертензивна терапия или или добавъчна терапия към прилаган до момента антихипертензивен режим).

Изследвани са пациенти на възраст >18 години, при които са измервани стойностите на артериалното налягане (АН) в началото и на третия месец от терапията. Болните са били с разнородна патология: левокамерна хипертрофия (n=582), предходен МИ (n=630); сърдечна недостатъчност (n=327); дислипидемия и/или диабет (n=17 116). Средната възраст в групите е била съответно 64.3, 66.9, 70.3 и 58.7 години, а индексът на телесна маса – 28.5, 28.1, 28.7 и 28.6 kg/m2.

Измерените изходни систолни стойности са били съответно 154.6, 150.1, 153.7 и 153.8 mmHg. След тримесечен период на терапия, систолното артериално налягане е намаляло с -20.4, -14.9, -16.6 и -18.4 mmHg. По-голямата част от пациентите са постигнали препоръчваните от стандартите прицелни стойности на АН – 66.5% (в групата с левокамерна хипертрофия); 61% (в групата с преживям МИ); 57.6% (в групата със СН) и 59.1% при останалите болни.

Базираната на valsartan терапия води до постигане на ефективен антихипертензивен контрол при 60% от пациентите в „реалния живот“, са изводите от друго изследване DIOVANTAGE 4, представено на конгреса (2).

Включени са 40 035 болни с АХ от 1250 центъра в Канада, на които е приложен valsartan – самостоятелно или в комбинация с hydrochlorothiazide (HCTZ). Стойностите на АН са измерени в началото и на третия месец от терапията. Средната възраст на изследваните е била 59.4 години, като 34.3% са били >65 години. Средните стойности на систолното налягане са били 153.8+/-16.9 mmHg, а на диастолното – 89.6+/-10.6 mmHg.

В края на изследвания период е регистрирано сигнификантно намаление на систолното (-18.5 mmHg) и диастолното АН (-9.4 mmHg). При >80% от случаите е постигнато намаление на систолното АН >10 mmHg или са постигнати стойности <140 mmHg; при 59.4% от болните са постигнати прицелни стойности на АН <140/90 mmHg (средно 126/76.6 mmHg).

За отбелязване е, че пациентите с най-високи изходни стойности на АН са имали и най-значима редукция в края на изследвания период.

При липса на ефект от монотерапията с valsartan, дозировката на медикамента е увеличавана (при 6.5%), преминавано е на комбинирана терапия с valsartan плюс HCTZ (при 11.5%), друг антихипертензивен медикамент (2.1%) или допълваща терапия (5.3%).

Авторите ще продължат проучването за период от една година под името DESTINATION.

Използвани източници:

1. blood pressure lowering effect across the cardiovascular continuum. Insights from the Diovantage 4 Study. Poster 122

2. „Real-life“ blood pressure lowering effect of valsartan in 40,035 hypertensive canadians. Final results from the Diovantage 4 Study. Abstract 192-120