Средиземноморската диета намалява сърдечносъдовия риск



01/06/2009
Протективният ефект на средиземноморската диета за намаляване на риска за сърдечносъдови заболявания (ССЗ) бе убедително потвърден в проведен мета-анализ на 200 проучвания, чийто резултати бяха публикувани през април в списание Archives of Internal Medicine (1). „Цялостният модел на хранене е от по-голямо значение отколкото отделните видове храни“, смятат неговите автори. Няма лоши или добри храни. Важно е общото качество на диетата, която консумираме. „Западната“ диета, която е с високо съдържание на червено месо, месни продукти, масло, яйца, рафинирани зърнени храни и високомаслени млечни продукти, е свързана с повишен риск за ССЗ. Посланието ни към пациентите е: „Трябва да консумирате по-малко от тези типове храни и да се придържате към средиземноморската диета, която е с високо съдържание на плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, кисело мляко и мононенаситени мастни киселини“, коментира водещият изследовател д-р Sonia Anand (McMaster University, Канада). Данните от проучването показват, че транс-мастните киселини и храните с висок гликемичен индекс повишават риска за ССЗ. За изследване на зависимостта между диетата и исхемичната болест на сърцето, в мета-анализа са били включени данните от 146 проспективни кохортни проучвания и 43 рандомизирани контролирани проучвания. Западният модел на хранене е с високо съдържание на наситени и транс-мастни кесилини, както и на холестерол, докато средиземноморската диета включва повече мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, както и по-голяма консумация на риба и морски омега-3 мастни киселини. Подобно качество на храната е здравословно за сърдечносъдовата система, е основният извод. Няма достатъчно доказателства, които да подкрепят приема на хранителни добавки с витамини С и Е или на алфа-линоленова киселина. Използван източник: 1. Mente A., de Koning L., Shannon H. et al. A systematic review of the evidence supporting a causal link between dietary factors and coronary heart disease. Arch Intern Med 2009, 169:659-669 http://archinte.ama-assn.org