Leopold Auenbrugger – откривателят на перкусията



01/06/2009
През май се навършват 200 години от смъртта на Leopold Auenbrugger, знаменит виенски клиницист, открил през 1754 и въвел в медицинската практика метода на перкусията. Неговият труд „Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi“ (Нов метод, състоящ се в перкусия на човешкия гръден кош, за откриване на скрити в гърдите болести) (1), публикуван за пръв път във Виена през 1761 г., е класическо произведение в историята на медицината. Auenbrugger e роден на 19 ноември 1722 в Грац (Австрия) в семейството на гостилничар. Баща му е съдържател на заведението „Zum schwarzen Mohren“ (При черния негър) и често води своя син в избата, където с почукване по бъчвите определя нивото на виното в тях. Простият „кръчмарски“ трик става отправна точка за бъдещето откритие (2, 3, 4). През 1752 г. Leopold Auenbrugger завършва медицина във Виена, където негов професор е Gerhard van Swieten (1700-1772), извел Виенския медицински факултет до висотата на водещ европейски лечебен институт. От 1751 до 1762 г. младият лекар работи в престижната по това време Испанска военна болница, където в продължение на седем години води задълбочени проучвания върху новия диагностичен метод. В своята практика той почти всекидневно се среща със заболявания на белите дробове, най-често причинени от туберкулоза. Post mortem, на аутопсионната маса, нерядко се установяват плеврални изливи, неразпознати приживе. Опитвайки се да открие начин за диагностициране на изливите при живите пациенти, Auenbrugger започва да почуква с пръсти човешкия гръден кош, припомняйки си как баща му с почукване е определял нивото на виното в бъчвите... С внимателно почукване с върха на пръстите, наречено от него „перкусия“, той установява три вида звук: „sonus altior“ (тимпаничен), „sonus carnis“ (плътен, притъпен), „sonus obscurior“ (с неясен характер) (1). Развивайки постепенно метода, Auenbrugger успява да определи нивото на плевралния излив при болните, като верифицира находката аутопсионно в случаите с летален изход. Експериментирайки при вече починали пациенти, той инжектира вода в плевралната кухина и с перкусия определя точно нивото на течността. Локализирането на мястото и нивото на излива с новия метод позволява на лекаря да извършва успешно евакуационна пункция (1, 2, 3). В „Inventum novum“ интересни са глави XLVI и XLVIII, в които се описват перикардни изливи и аневризма на сърцето. Auenbrugger отбелязва, че в случаите с перикарден излив се установява притъпен тон, придружен с неравен пулс, шиен венозен застой и колабиране при изправяне. В глава XLVIII той определя сърдечната аневризма като свръхразтягане на сърдечните кухини с невъзможност за изтласкване на кръвта напред, а при перкусия установява уплътнен тон върху разширен участък от прекордиума (1, 5). „Inventum novum" е преиздадена през 1763 година, но методът на перкусия не получава популярност в клиничната практика и е почти забравен. Едва през 1808 година класическия труд на виенския лекар е преоткрит от Jean Nicolas Corvisart (1755-1822), личен лекар на Napoleon Bonaparte, който го превежда на френски. Освен това той го разширява със собствени наблюдения, като отбелязва приоритета на Auenbrugger (6). Кратката монография на Ауенбрунгер от 48 страници се превръща в учебник с обем 400 страници. През 1826 година Pierre-Adolph Piorry (1764-1879) въвежда в практиката индиректна перкусия, използвайки „плесиметър“, представляващ кръгла пластинка с диаметър 5 cm и дебелина 2.5 mm, изработена от слонова кост. Плесиметърът се поддържа с лявата ръка, а перкусията се извършва с показалеца или средния пръст на дясната ръка – методът е наречен „плексиметрия“ (7). През 1841 година немският интернист Max Wintrich въвежда в практиката перкусионно чукче, което замества перкутиращия пръст. По-късно уредът става прототип на известното неврологично чукче за изследване на сухожилните рефлекси (8). Auenbrugger е надарен и с прекрасен музикален слух и през 1781 година пише либретото на комичната опера „Der Rauchfangkehrer“ (Коминочистачът), композитор на която е спечелилият си печална слава Antonio Salieri (1750-1825). За своите медицински заслуги Auenbrugger получава благородническа титла през 1783 година от австрийския император Franz Joseph ІІ и присвоява името Joseph – Joseph Leopold Auenbrugger, Edler von Auenbrugg. Бележитият лекар умира на 18.05.1809 от пневмония на 87-годишна възраст, като предсказва точния час на смъртта си – 2 часа след пладне, т.е. 14 часа… (2, 4). Днес площадът, на който е разположен медицинския университет в Грац, носи името на Leopold Auenbrugger и неговият портрет е върху емблемата на учебното заведение. На 18.05.1909 г., по случай 100-годишнината от смъртта на великия лекар, лекарското сдружение във Виена постави паметна плоча на къщата, където той е починал – недалеч от Kapuzinerkirche на площад Neuer Markt (4). Доц. д-р Добрин Паскалев Клиника по нефрология и диализа dobrinpaskalev@yahoo.com доц. д-р Добринка Радойнова УНС по съдебна медицина и деонтология д-р Диана Петкова Клиника по пневмология и фтизиатрия Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна Използвани източници: 1. Auenbrugger L. Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi, Joannis Trattner, Vindobonae, MDCCLXI (1761) 2. Karger-Decker B. Die Geschichte der Medizin, Albatros, Dusseldorf, 2001, 286-287 3. Yernault J., Bohadana A. Chest percussion. Eur Respir J 1995; 8: 1756-1760 4. Regal W., Nanut M. Das „Inventum novum“ von Leopold Auenbrugger (Altes Medizinisches Wien 31) Arzte Woche 2003; 17: 1-2 5. Bedford D. Auenbrugger’s contribution to cardiology. History of percussion of the heart. Brit Heart J 1971; 33: 817-821 6. Corvisart J. Nouvelle methode pour reconnaitre les maladies internes par la percussion de cette cavite, par Auenbrugger. Ouvrage traduit du latin et commente, Mignered, Paris, 1808 7. Piorry PA. De la percussion mediate et des signes obtenus a l’aide de ce nouveau moyen d’exploration, dans les maladies des organes thoraciques et abdominaux, Chaude et Bailliere, Paris, 1828, 62-95 8. Lawrence L. How percussion hammers evolved into reflex hammers. Endocrine today 2008, 14, 11