Alteplase е ефективна при исхемичен инсулт след сърдечна катетеризация



01/11/2008
Alteplase* – тъканен плазминогенен активатор (tPA), намалява негативните ефекти при исхемичен инсулт в резултат на сърдечна катетеризация, показаха резултати от първото проучване при тази група болни, публикувани в Journal of the American College of Cardiology (1). Исхемичният инсулт е рядко усложнение при сърдечна катетеризация, но е свързан с висока заболеваемост и смъртност. През последните години, тромболитичната терапия с alteplase се прилага за лечение на остър исхемичен инсулт. Основен риск при прилагането на tPA е вероятността за кървене след инвазивна процедура и приложение на антитромботична терапия в условията на сърдечна катетеризация. Alteplase действа чрез активирането на плазминогена, разтваряне на фибрина и разграждане на образувания тромб, което води до реканализация на засегнатия кръвоносен съд. В проучването са изследвани 66 случая на инсулт (възникнал до 36 час след диагностична, интервенционална или електрофизиологична катетеризационна процедура), от които при 12 (18%) е приложен тромболитик. Основна цел е била системната оценка на ефективността и безопасността на тромболитичната терапия с tPA при тази група болни. Първичен показател за ефективност е било подобрението на 24 час по скалата National Institutes of Health Stroke Scale (NIHSS) за оценка на неврологичния изход след инсулт. Тромболитичната терапия е проведена с alteplase интравенозно (при седем болни) или интраартериално (при пет пациенти). Резултатите на 24 час показват сигнификантно подобрение с шест точки по NIHSS, в сравнение с изследваните, на които не е приложена тромболиза (р<0.001). Наблюдаваните предимства на тромболитичната терапия не са били свързани с тежестта на инсулта. Приложението на tPA не е довело до повишен риск за кървене, дефиниран като симптоматичен вътремозъчен кръвоизлив, хемоперикард или системно кървене, свързано с хемодинамична нестабилност и необходимост от хемотрансфузия. Въпреки това, честотата на асимптоматични интракраниални кръвоизливи (доказани с компютърна томография), е била 25% в групата с tPA срещу 6% в контролната група (р=0.037); смъртността е била сходна в двете групи. Изследването не дава отговор на въпроса кой от двата пътя на приложение на медикамента трябва да се предпочете – интравенозния или интраартериалния. „Резултатите от проучването могат да дадат основа за протокол за поведение при възникване на исхемичен инсулт по време на инвазивна сърдечна процедура,“ заявява д-р Patrick Lyden от University of California в San Diego в уводна статия в същия брой на списанието (2). Приложението на тромболитична терапия е изследвано подробно при извън болнични исхемични инсулти, но информацията за мястото на този метод при усложнения на сърдечна катетеризация е оскъдна. В проучването не са регистрирани случаи на интракраниални кръвоизливи. За сравнение – при лечението на исхемичен инсулт, честотата на това усложнение е 6.4% (при интравенозно приложение) и 10% (при интраартериално приложение). tPA може да е противопоказан при болни след сърдечна катетеризация, които са получили наскоро abciximab или антикоагуланти, докато приемът на Aspirin или тиенопиридини не би трябвало да е контраиндикация. Приложението на тромболитична терапия може да подобри ранните показатели за възстановяване след исхемичен инсулт в резултат на сърдечна катетеризация, е заключението на авторите. Междувременно Actilyse (alteplase) 2 mg бе одобрена в Европейския съюз за лечение на тромботична оклузия в резултат на катетърна дисфункция на централни венозни катетри, включително използваните за хемодиализа. Решението на регулаторния орган е базирано на резултати от две клинични проучвания, резултатите от които показват, че приложението на медикамента е довело до реканализация на тромбозирали катетри с давност <14 дни в 75% от случаите при приложението на една доза и до 85% - при използването на две дози. *аlteplase е регистриран в България (www.bda.bg) с търговското име Actilyse (на (Boehringer Ingelheim) Използвани източници: 1. Khatri P., Taylor R., Palumbo V. et al. The safety and efficacy of thrombolysis for strokes after cardiac catheterization. J Am Coll Cardiol 2008; 51: 906-911 http://content.onlinejacc.org 2. Lyden P. Code stroke in the cath lab. J Am Coll Cardiol. 2008; 51: 912