Valsartan предлага допълнителни ползи при пациенти с артериална хипертония и сърдечносъдово заболяване



01/06/2007
Добавянето на valsartan към оптималната фармакологична терапия на артериалната хипертония има допълнителни сърдечносъдови благоприятни ефекти, включително намалява стенокардията, инсулта и сърдечната недостатъчност, показаха резултатите от проучването Jikei Heart Study, публикувани през април в списание Lancet (1). Данните от изследването бяха представени за първи път на World Congress of Cardiology 2006 (2). В японското мултицентърно, проспективно, рандомизирано отворено със сляп край (PROBE) проучване са участвали 3081 пациенти, получавали до момента стандартна терапия за контрол на артериалната хипертония (75% блокери на калциевите канали, 45% АСЕ инхибитори, 20% бета-блокери и 7% диуретици), като приблизително една трета са получавали и статини, с установена коронарна болест на сърцето и/или сърдечна недостатъчност, или комбинация от двете нарушения. Те са били рандомизирани на допълнително лечение с valsartan (Diovan на Novartis) 40-160 mg/ден (средна доза 75 mg/ден) или на терапия с други антихипертензивни лекарства, но не и с ангиотензин рецепторен блокер (ARB, ангиотензин II рецепторeн антагонист - AIIA). Целта е била да се постигне редуциране на артериалното налягане до 130/80 mmHg, като първичният краен критерий за оценка е композитен показател от сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. След средно 3.1 години проследяване в групата на valsartan е регистриран значимо намален релативен риск за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност с 39% (92 спрямо съответно 149 събития, степен на вероятност 0.61, p=0.0002). Тези резултати отговарят на редуциране на абсолютния риск на 21.3 случая при лекуваните с ARB спрямо 34.5 на 1000 пациент-години при получавалите други антихипертензивни средства (поради убедителните ползи от допълнителното прилагане на ARB, проучването бе преустановено предсрочно). Авторите подчертават, че регистрираната разлика се дължи главно на понижаване на инсулта и транзиторните исхемични атаки (29 спрямо 48 случая, р=0.028), ангина пекторис (19 спрямо 53, р<0.0001) и сърдечната недостатъчност (19 спрямо 36, p=0.029) в полза на valsartan в сравнение с останалите терапевтични режими. В групата, получавала ARB, e установено намаляване на риска за дисекация на аортна аневризма с 81% (2 спрямо съответно 10 случая, HR 0.19, p=0.034, абсолютен риск 0.5 спрямо 2.3 на 1000 пациент-години), което според авторите показва благоприятен ефект на ARB върху артериалната стена. Не е регистрирна разлика в смъртността или в лекарствено-свързаните странични действия между двете групи. Добавянето на valsartan към стандартната терапия осигурява по-добра профилактика на сърдечносъдовите усложнения на сърцето, мозъка и бъбреците, в сравнение с включването на други антихипертензивни средства (1). Постигнатите ползи не могат да бъдат обяснени напълно с разликите в контрола на артериалното налягане. При популация с висок риск за инсулт, каквато е японската (такава е и българската), добавянето на valsartan за контрол на артериалното налягане води до убедителни клинични ползи (2). Използвани източници: 1. Mochizuki S., Dahlцf B., Shimizu M. et al. Valsartan in a Japanese population with hypertension and other cardiovascular disease (Jikei Heart Study): a randomized, open-label, blinded end point morbidity-mortality study. Lancet 2007; 369:1431-1439 www.thelancet.com 2. Dahlцf B., Mochizuki S., on behalf of the JIKEI HEART investigators. JIKEI HEART study: a morbidity-mortality study with valsartan in a Japanese population with hypertension and other cardiovascular disease manifestations. World Congress of Cardiology 2006; September 3, 2006; Barcelona, Spain. Presentation 3419 www.medscape.com/viewarticle/544395