Pravastatin предпазва коронарните съдове от биологично остаряване



01/06/2007
Дължината на левкоцитните теломери* е предиктор за бъдещи остри коронарни събития при мъже на средна възраст и с висок риск за сърдечносъдово заболяване и може да служи за идентифициране на пациентите, при които статините могат да постигнат най-големи ползи, според авторите на проучването West of Scotland Primary Prevention Study (1). Интер-индивидуалните разлики в риска за коронарна сърдечна болест (КСБ) могат да зависят от вариации в степента на биологичното остаряване. За да потвърдят тази хипотеза, Brouilette и сътр. са сравнили дължината на теломерите, като маркер за биологична възраст, при участниците в West of Scotland Primary Prevention Study (WOSCOPS), развили КСБ в хода на проследяването (484 души), с контроли на същата възраст, при които не е възникнала КСБ (1058 души). При участниците с повишени нива на LDL-холестерол е било назначено липидопонижаващо лечение със статин (pravastatin). В групата на плацебо - при пациентите с най-къса дължина на теломерите (попадащи в най-долната третина от стойности), рискът за КСБ е бил почти два пъти по-висок (степен на вероятност, HR 1.93, р=0.0005) в сравнение с тези с най-голяма дължина (попадащи в най-горната третина от стойности) или с тези със средна дължина (HR 1.94, р=0.0006). Обратно, при лекуваните с pravastatin, повишеният риск при пациентите с най-къси теломери, е бил чувствително намален (1.12, p=0.5755 спрямо групата със средна дължина и p=0.9380 спрямо тези с най-голяма дължина). Дължината на левкоцитните теломери е маркер за биологичната възраст, най-малкото на клетъчно ниво, смятат авторите на проучването. Случаите с изявена КСБ имат средна дължина на теломерите, която отговаря на хронологично по-възрастни хора с шест години. Изследователите са установили по-къса дължина на левкоцитните теломери при пациенти с тежка триклонова КСБ или с прематурен миокарден инфаркт (преди навършването на 50 години) в сравнение със хора от същия пол и на същата възраст с ангиографски нормални коронарни артерии или без анамнеза за КСБ. Не са били установени разлики в липидните показатели, нивото на С-реактивния протеин или на фибриногена в групите с различна дължина на теломерите, получавали терапия с pravastatin. Приложението на статина е било свързано с трикратно увеличаване на експресията на протеина TRF2 (telomere repeat-binding factor, свързващ теломерните последователности фактор). TRF2 води до стабилизиране на теломерната структура**. Дължината на теломерите е генетично програмирана, но хроничното възпаление и оксидативният стрес също играят роля. Хората със затлъстяване и активните пушачи имат по-къси за хронологичната си възраст теломери. * Теломерите – TTAGGG ДНК повторения в края на хромозомите, се смятат за вътрешен биологичен часовник на живите организми (бозайници), тъй като тяхната дължина се намалява с всяко делене на клетките. При раждането теломерите в човешките кръвни клетки съдържат около 10 000-20 000 неклуотида. Намаляването на дължината е от порядъка на 50 bp на година (с 9%, според данните от WOSCOPS). ** Статините могат да предпазват теломерите на прогениторните ендотелни клетки от стрес-индуцирано увреждане и ерозия вероятно поради повишаване на експресията на протеина TRF2. Наскоро бе доказано, че произвежданите от костния мозък ендотелни прогениторни клетки участват във възстановителните процеси в съдовата стена. Статините се свързват с повишена мобилизация на тези клетки. Използван източник: 1. Brouilette S., Moore J., McMahon A. et al. for the West of Scotland Primary Prevention Study. Telomere length, risk of coronary heart disease, and statin treatment in the West of Scotland Primary Prevention Study: a nested case-control study. Lancet 2007, 369: 107-114 www.thelancet.com