Diroton в късния период на миокардния инфаркт



01/06/2007
Инхибиторът на ангиотензин конвертиращия ензим Diroton (lisinopril) е ефективно средство при пациенти, преживяли миокарден инфаркт (МИ), с диагноза хипертонична болест стадий II и сърдечна недостатъчност II–III функционален клас по NYHA Diroton намалява крайния систолен и крайния диастолен размер на лявата камера (ЛК), както и масата на миокарда на ЛК, като увеличава фракцията на изтласкване, което свидетелства за забавяне на процеса на ремоделиране на ЛК. Целта на проведеното 16-седмично проучване е да оцени ефективността на лизиноприл (Диротон), прилаган в три различни дози (10, 20 и 40 mg), при пациенти с анамнестични данни за МИ през последните три години и наличие на признаци на СН II–III ФК по NYHA. В края на 16-ата седмица се установи дозозависимо намаление на крайния систолен размер (КСР) на лявата камера, крайния диастолен размер (КДР) на лявата камера, масата на миокарда на лявата камера (ММЛК) и повишаване на фракцията на изтласкване (ФИ). Приложението на АСЕ инхибитора бе свързано с понижаване на съдържанието на ендотелин-1 (ЕТ-1) и повишаване на активността на азотния окис (NO) при отсъствие на неблагоприятно въздействие върху липидния профил. Наблюдавана бе по-висока ефективност при пациентите, рандомизирани на Диротон средна и висока дози. АСЕ инхибиторите се прилагат успешно за терапия на пациенти с артериална хипертония и хронична сърдечна недостатъчност. Многоцентрови проучвания показаха, че те намаляват смъртността и честотата на рекурентните коронарни събития при пациенти, претърпяли инфаркт на миокарда. Възможно е благоприятните ефекти на този клас медикаменти в слединфарктния период да се обуславят от повлияването на основните патогенетични механизми при това състояние - ендотелна дисфункция и слединфарктно ремоделиране. В представеното проучване участваха 55 мъже, на възраст 50±5.5 години, преживяли МИ през предшестващите три години, с хипертонична болест стадий II и признаци на СН от II–III ФК. Пациентите са рандомизирани в три групи в зависимост от прилаганата доза Диротон (лизиноприл) на Gedeon Rihter: първата група (20 човека) приемаха доза 10 mg/ден, втората група (22 човека) - доза 20 mg/денонощие, третата група (13 човека) - доза 40 mg/денонощие. Дозите на Диротон са титрирани, започвайки с начална доза 5 mg, с постепенно повишаване на всеки седем дни, под постоянен контрол на артериалното налягане. В хода на лечението се проследиха показателите, които характеризират помпената сърдечна функция - краен систолен (КСО) и краен диастолен обем (КДО) на ЛК, краен систолен (КСР) и краен диастолен размер (КДР) на ЛК, фракция на изтласкване (ФИ), като е отчитана и масата на миокарда на ЛК. Резултати Диротон понижава както систолното (в първа група – с 16.9 %, втората – с 18.2 % и третата – с 21.1 %), така и диастолното (в първа група – с 12.7 %, във втора – с 14.6 % и в третата – с 16.9 %) артериално налягане. Неговото приложение подпомага стабилизирането на общото състояние, намалява признаците на сърдечната недостатъчност - при четирима от 13 пациенти е отбелязано подобряване на ФК на СН. Установихме значимо дозозависимо намаляване на масата на миокарда на ЛК (ММЛК), което свидетелства за регресия на хипертрофията на миокарда: в първата група - с 5.1 %, във втората – с 6.0 %, а в третата – със 7.5 % (p<0.05). Отбеляза се повишаване на ФИ: в първата група с 3.9 %, във втората – с 4.7 %, в третата – със 7.1 % (p<0.05), което показва, че приложението на Диротон във високи дози оказва по-изразено въздействие върху съкращаването на миокарда. В резултат на лечението се наблюдава намаляване на КРС в първата група – с 4.7%, във втората – с 6.3 %, в третата – с 8.1 % (p<0.05). Под влиянието на Диротон във висока дози КСР се намали 1.7 пъти повече в сравнение с прилагането на ниската доза и 1.3 пъти повече в сравнение с прилагането на средната доза. Редуцирането на КДР при пациентите от първата група е с 2.9 %, от втората – с 4.6 %, от третата – с 6.4 % (p<0.05). Високата доза на Диротон оказва два пъти по-изразено въздействие върху КДР в сравнение с ниската доза. Тези резултати съвпадат с данните на други изследователи (Орлова Я. и сътр., 1997), които с помощта на магнитно резонансно изобразяване установяват, че за разлика от сърдечния гликозид дигоксин, АСЕ инхибиторът еналаприл не само подобрява клиничното състояние на пациенти със сърдечна недостатъчност, но също така блокира процеса на ремоделиране на ЛК. В кръвната плазма на изследваните пациенти бе определена концентрацията на ендотелин-1 (ЕТ-1) и на цикличния гуанозинмонофосфат (цГМФ). Приложението на Диротон във високи дози не оказва неблагоприятно въздействие върху липидната обмяна. В проучването е отбелязано дозозависимо понижаване на нивото на общия холестерол (ОХС), триглицеридите (ТГ) и повишаване на нивото на холестерола в липопротеините с висока плътност (ЛПВП). Лечението с Диротон има добра поносимост. Страничните ефекти (кашлица – при един пациент, световъртеж - при двама) са слабо изразени и отзвучават на втория до третия ден след началото на терапията с медикамента. В. ВОЛКОВ, М. ТУЧИНСКАЯ, О. ЗАПРОВАЛНАЯ, Терапевтичен Институт, Харков