Бета-блокерите могат да бъдат от полза при СН с диастолна дисфункция



01/06/2007
Бета-блокерите намаляват смъртността почти наполовина при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН) и запазена фракция на изтласкване на лявата камера (ЛКФИ), показаха резултатите от проучване, публикувани през март в European Journal of Heart Failurе (1). Ефективността е дозозависима, но нейният механизъм остава неустановен. Първичните механизми за ползите от бета-блокерите при СН с намалена или със запазена ФИ са различни, предполагат авторите. „Това проспективно обсервационно проучване е първото, което посочва, че лечението с бета-блокери може да намали смъртността при пациенти с надпреднала сърдечна недостатъчност и запазена ЛКФИ,“ коментират Dobre и сътр. (Northern Centre for Healthcare Research към University Medical Centre в Groningen, Холандия). Те подчертават, че тези данни трябва да бъдат потвърдени от големи проспективни контролирани клинични изследвания, като например намиращото се в ход Japanese Diastolic Heart Failure Study (2). Повечето от пациентите със СН и запазена ЛКФИ имат диастолна дисфункция („диастолна“ СН). Като цяло, болните, попадащи в тази категория, са по-възрастни, по-често са жени, и по-често имат артериална хипертония (АХ), в сравнение със случаите на СН и намалена ФИ. Има убедителни доказателства, че бета-блокерите удължават преживяемостта при болните със СН и намалена ФИ, но само две предишни проучвания са проследили тяхната ефективност при популации със СН и запазена ФИ – едното от тях, EuroHeart Failure Survey, е краткосрочно наблюдение (тримесечно), а другото е малко рандомизирано контролирано изследване на propranolol, публикувано през 1997. Информацията от рандомизирани контролирани или кохортни изследвания при пациенти със СН и запазена ФИ е много важна, тъй като тези случаи са често срещани в клиничната практика от една страна, а от друга страна – липсват доказателствено-базирани препоръки за поведение при подобна популация болни. Освен това, напоследък има отлив от прилагането на бета-блокери при възрастни хора с АХ (над 60 години), както и тенденция за оттеглянето на този клас като първа или втора линия антихипертензивна терапия. В проучването са участвали 443 пациенти с напреднала СН и ФИ</=40% (средна възраст 78 години, 56% жени, 33% с NYHA клас IV). При 227 души от цялата група (51%) е бил предписан бета-блокер при дехоспитализацията - carvedilol (до максимална доза 50 mg/ден), metoprolol (до 200 mg), bisoprolol (до 10 mg) и nebivolol (до 10 mg). Средната продължителност на наблюдението след това е била 25 (±18) месеца. Смърт от (всички причини) e възникнала при 40 души (17.6%) в групата на бета-блокер спрямо 73 пациенти (33.8%) при неполучавалите подобна терапия. Мултивариантният Cox анализ, е показал, че предписването на бета-блокер намалява относителния риск за смърт с 43% (HR 0.57, p=0.01). Изследваната популация в това проучване отговаря на реалната всекидневна практика, включително при пациенти с бъбречна недостатъчност, поради което резултатите „могат да бъдат екстраполирани при болни с напреднала СН и запазена ЛКФИ“, смятат Dobre и сътр. Интересен факт е, че по-висока доза бета-блокери е била свързана със значимо намаляване на относителния риск за смърт със 49% (HR 0.51; p=0.01), докато ниската доза е довела до несигнификантно понижаване с 26%. Много от пациентите не могат да получават високи дози бета-блокери поради проблеми с поносимостта, „но изглежда, че средна до висока доза носи по-голяма полза в сравнение с ниска до средна доза“, е другият важен за клиницистите извод. Използвани източници: 1. Dobre D., van Veldhuisen D., DeJongste M. et al. Prescription of beta blockers in patients with advanced heart failure and preserved left ventricular ejection fraction. Clinical Implications and Survival. Eur J Heart Fail 2007, 9 (3): 980-6 www.sciencedirect.com/science/journal/13889842 2. Hori M., Kitabatake A., Tsutsui H. et al. Rationale and design of a randomized trial to assess the effects of beta-blocker in diastolic heart failure; Japanese Diastolic Heart Failure Study (J-DHF). J Card Fail 2005; 11:542-547