Нова биопротеза ефективна при аортна стеноза



01/11/2006
Новата биопротеза CoreValve (www.corevalve.com), въведена за първи път перкутанно при пациенти с аортна стеноза, е надежден метод за високорисковите оперативни болни с клапното заболяване, които са и с противопоказания за балонна валвулопластика, показаха резултатите от едноцентрово проучване на Grube и сътр., публикувани през октомври в Circulation (1). Новото инвазивно лечение на аортната стеноза осигурява добър хемодинамичен резултат при пациентите и облекчаване на клиничните симптоми, въпреки 20% периоперативна смъртност. Авторите твърдят обаче, че при оперативни интервенции смъртността е около 50%. Провежданите в момента мултицентрови проучвания с второ поколение устройства (с по-голям диаметър -18F) имат за цел да докажат предимството на клапното протезиране пред хирургичното лечение на високорискови болни с дегенеративна аортна стеноза. Според д-р William O’Neil, един от водещите автори в проучването, това е „иновативен и обещаващ подход при инвазивното лечение нa аортна стеноза, като техниката на въвеждане на CoreValve тепърва предстои да бъде овладяна“. Участниците в тези изследвания ще бъдат проследени за най-малко шест до 12 месеца, а част от тях и дългосрочно (поне пет години). Аортната стеноза е предимно с дегенеративна генеза като пациентите обикновено са в напреднала възраст и с множество съпътстващи заболявания, което увеличава оперативния риск. При тях е противопоказан методът на избор при такива състояния – операция при отворено сърце с имплантиране на механична или биопротеза. CoreValve е била въведена успешно ретроградно перкутанно при 17 от 25 високорискови болни (68%), с краен резултат намаляване на следнатоварването и облекчаване на симптоматиката, с подобряване на функционалния клас по NYHA с една или две степени. При новия метод се избягват дестабилизацията, миграцията или тромбозата на клапата, като липсват данни за миокардна исхемия от коронарна оклузия или инсулт. При разтягането на биопротезата след въвеждането й, намалява възможността за перивалвуларно пропускане на кръв, което позволява позициониране и при аортна инсуфициенция. При CoreValve се избягва възможността за травматични лезии на клапните платна, което теоретично е свързано с по-дълъг живот на клапата. Въпреки тези данни, е регистрирана висока перипроцедурна смъртност (общо пет случая)- двама от пациентите са починали по време на манипулацията – един случай на перфорация на левокамерния вентрикул и друг с тежка калциноза на клапата. В останалите три случая има липса на премедикация с clopidogrel и две тежки форми на тромбоцитопения. Данните потвърждават необходимостта от определяне на антитромбоцитната и антиагрегантната терапия при имплантация на устройството и от изясняване дали CoreValve води до тромбоцитопения извън условия на екстракорпорално кръвообращение. Прецизното позициониране на устройството остава все още предизвикателство и е причина за около половината от неуспешните имплантации. Бъдещото използване на трансезофагеална ехокардиография би подобрило резултатите. Според Grube и сътр., подходящи на този етап за лечение са предимно жени или пациенти с относително малък клапен пръстен и тясна възходяща аорта. Използван източник 1.Grube Е., Laborde J., Gerckens U. et al. Percutaneous implantation of the CoreValve self-expanding valve prosthesis in high-risk patients with aortic valve disease: The Siegburg first-in-man study. Circulation 2006 114: 1616-1624 http://circ.ahajournals.org/current.shtml