Diroton® при хипертонична болест с признаци на нефропатия



01/11/2006
Diroton® (lisinopril) - инхибитор от III поколение на ангиотензин конвертиращия ензим (ACE), има надеждна антихипертензивна активност, дълготрайно действие с много високо съотношение Т/Р (trough to peak) и добра поносимост при пациенти с хипертонична болест (ХБ) с признаци на нефропатия. Клиничното проучване, което подкрепя тези твърдения, е проведено при 43 души (14 мъже и 29 жени) на възраст от 39 до 74 години (средна възраст 58±9.4 години), с изходно ниво на АН 140-230/90-110 mmHg (средно 178±14.8/104±6 mmHg). Всички участници в него са с ЕКГ данни за левокамерна хипертрофия и хипертонична ангиопатия на ретината. След период от 5-7 дни, през който пациентите не са получавали антихипертензивна терапия, е назначен Диротон в дози 5-10 mg/ден, като при необходимост дозата е титрирана до 20 mg/ден, отначало с интервал от една седмица, а след това – през четири седмици. Изследването е с продължителност 12 седмици. Критерият за оценка на ефективността на всяка доза Диротон е нивото на АН, измервано преди приемането на следващата доза и в пиковия момент на действие на медикамента (настъпващ шест часа след приема), като за целта е изчислявано съотношението Т/Р. Дозата на Диротон е увеличавана два пъти, ако средноденонощното АН не е достигало до ниво 139/89 mmHg. На всеки етап са оценявани ефективността, безопасността и поносимостта към медикамента чрез използване на клинико-лабораторни методи. Изследвани са били следните показатели: стойности на АН преди и шест часа след приемането на медикамента; оценка на качеството на живот (самооценка); оценка на степента на протеинурия; определяне на нивото на креатинин и уреа в кръвната плазма. Антихипертензивният ефект на Диротон в дози 5-10 mg/ден (средно 9.27±3.96 mg) се проявява още през първата седмица от приложението му както по отношение на систолното, така и на диастолното АН. Значимо понижаване на АН (р<0.05) е било достигнато на четвъртата седмица от лечението с продължителен по-нататъшен стабилизиращ ефект. Средноденонощната доза Диротон, позволяваща ефективно поддържане на стойности на САН 139.5±7.5 и ДАН 83±5.3 mmHg, е 12.03±4.98 mg/ден. От първата седмица на лечението съотношението Т/Р за систолното АН е трайно 90-92%, а за диастолното АН - 92-96%, което свидетелства за високата ефективност през цялото денонощие. Диротон има бързонастъпващ антихипертензивен ефект с последваща трайна стабилизация на стойностите на АН. В процеса на наблюдение се изявява тенденция за намаляване на средната сърдечна честота (в началото – 85.2±10 удара в минута; на четвъртата седмица от лечението – 76.2±4.4 и към 12-ата седмица – 75.5±3.8 удара в минута). Тази динамика потвърждава описания антиадренергичен ефект на АСЕ инхибиторите и по отношение на Диротон. Понижаването на АН с Диротон корелира положително с намаляването на нивото на протеинурия - загубата на албумин с урината се понижава четири пъти към четвъртата седмица от лечението. Едновременно се установява и прогресивно понижаване на изходното повишено ниво на креатинина и уреата в кръвта, с нормализиране на показателите през 4-8 седмица от лечението. Диротон е с изразени нефропротективни свойства, което се потвърждава от намаляването до нормализирането на екскрецията на албумин в урината при пациентите с ХБ и признаци на нефропатия. Динамиката на АН съответства на положителната самооценка на болните в лечебния процес (изходно ниво – 1.73±0.75 точки; на четвъртата седмица от наблюдението – 2.93±0.47). При 30% от участниците са били изследвани (преди лечението, на четвъртата и 12-ата седмица от терапията) следните допълнителни показатели: пероксидно окисление на липидите; свободно-радикално окисление на протеините и нискомолекулните тиоли; ниво на антиоксидантни ензими – супероксиддисмутази (СОД) и каталази; ниво на макро- (Ca, Mg, K, Na) и микроелементи (Zn, Cu, Fe) в кръвната плазма и в еритроцитите; имунологичен тест in vivo (проба на Ребака)*. В хода на лечението с Диротон, нивото на СОД се нормализира към четвъртата седмица, което е свързано с положителна динамика на окислителните показатели на липидите и тиолите. Степента на белтъчно окисление също намалява (р<0.05) към четвъртата седмица от терапията и достига пределни норми към 12-ата седмица, като тази промяна корелира с нарастване на съотношението SH/SS (попълването на SH-групите в състава на тиоловите съединения е показател за повишена антиоксидантна активност).Установено е подобрение и в останалите допълнителни изследвани параметри. Диротон подобрява антиоксидантната активност с попълване на SH-групите в състава на тиоловите съединения, възстановя електролитния баланс с преодоляване на дефицита на микроелементи (Zn, Cu, Fe), нормализира разпределението на клетките на мононуклеарната фагоцитна система (МФС) в биологичните среди с възстановяване на функционалното им участие в имунореактивността на организма, а също и на десенсибилизиращото влияние на лимфоцитите. Диротон има изразени положителни метаболитни действия, които осигуряват подобряване на антиоксидантната защита, възстановяване на нарушения баланс на минералния обмен при пациентите с хипертонична нефропатия и имунна корекция в организма. Доц. д-р И. А. ГОРБАЧОВ, кмн катедра Вътрешни болести, СПбГМУ И. П. Павлов, Москва *Индуцирано in vivo огнище на асептично кожно възпаление за оценка на активността на мобилизиране на клетките на мононуклеарната фагоцитна система (МФС) и лимфоцитите в дермограмата, като нейният състав се съпоставя със съответстващите абсолютни клетъчни показатели в кръвта. При пациентите с ХБ и нефропатия се наблюдава изразен дисбаланс на участието на имунокомпетентните клетки в индуцирания асептичен възпалителен процес. Привличането на моноцити и макрофаги е силно понижено, което съвпада с ниското ниво на моноцити в циркулиращата кръв. Едно от обясненията на този факт може да е преразпределението на клетките на МФС в организма поради повишената им адхезия и натрупване в тъканите-мишени. Динамиката на клетъчните показатели в дермограмите при пациенти, лекувани с Диротон, демонстрира усилване на привличането на клетките на МФС в огнището на асептичното възпаление при реално увеличение на количественото присъствие на моноцити в периферната кръв. Тези резултати показват ефективната мобилизация на клетките на МФС, което се обуславя от излизането им от циркулацията във връзка с намаляването на близкостенната адхезия в съдовете, най-вероятно вследствие на натрупването на азотен оксид (NO) под действието на Диротон. Едновременно се наблюдава и възстановяване на баланса на бласттрансформация на лимфоидни елементи.