Маркери за миокардна некроза при остри коронарни синдроми



01/05/2006
Повишеното ниво на сърдечен тропонин (cTn) показва много висок риск за остри сърдечносъдови усложнения, включително за фатални инциденти, при пациенти с остър коронарен синдром без елевация на ST-сегмента (NSTE ACS), независимо от тяхното ниво на креатин киназа-МВ (CK-MB), показаха резултатите от проучването CRUSADE, публикавани през януари в Journal of American College of Cardiology (1). Измерването на този маркер за увреждане на миокардните клетки може да се използва за бърза стратификация на риска при пациенти с нестабилна ангина пекторис с цел идентифициране на случаите с висок риск за смърт и взимане на адекватни терапевтични решения, съгласно съвременните препоръки за поведение при NSTE ACS, смятат авторите. В изследването CRUSADE (Can Rapid Risk Stratification of Unstable Angina Patients Suppress Adverse Outcomes with Early Implementation), спонсорирано от Американската колегия на кардиолозите и Американската сърдечна асоциация, са участвали 29 357 хоспитализирани пациенти поради нестабилна ангина в 396 болници в САЩ. Измерени са били стойностите на cTn и CK-MB през първите 36 часа след хоспитализацията и е анализирано клиничното значение на несъответствието между двата рискови маркера, наблюдавано при 28% от пациентите. В дисконкордантната група, 10% са били CK-MB позитивни и cTn негативни (CK-MB+/cTn–) и 18% са били CK-MB негативни и cTn позитивни (CK-MB–/cTn+). При останалите 72% - стойностите на двата маркера са били едновременно или позитивни, или негативни (CK-MB–/cTn– или CK-MB+/cTn+) . Независимо от несъответствията в стойностите на рисковите маркери, CK-MB+/cTn– и CK-MB–/cTn+ пациенти са били лекувани сходно с ранна антитромбоцитна терапия и инвазивна интервенция (катетеризация и реваскуларизация). Вътреболничният леталитет при пациентите, които са били cTn негативни, е достигнал: 2.7% от CK-MB–/cTn– групата и съответно 3% от CK-MB+/cTn–случаите. Честотата на смъртните случаи е била леко по-висока при cTn позитивните пациенти – 4.5% от CK-MB–/cTn+ и съответно 5.9% от CK-MB+/cTn+. При пациентите с NSTE ACS, повишеното ниво на сърдечен тропонин посочва случаите с висок остър риск за смърт, независимо от тяхното CK-MB състояние, докато позитивирането на CK-MB има ограничена прогностична стойност, заключиха авторите. Признаването на тази разлика в риска може да доведе до по-подходящо ранно прилагане на антитромботична терапия и инвазивно управление на всички cTn позитивни случаи. Често двата маркера се изследват при пациенти с NSTE ACS конкурентно и до момента не бе известно клиничното значение на тяхната дисконкордантност. Използван източник: 1.Newby L., Roe M., Chen A. for the CRUSADE Investigators. Frequency and clinical implications of discordant creatine kinase-MB and troponin measurements in acute coronary dyndromes. Am Coll Cardiol, 2006; 47:312-318 Креатин киназа (CK)-MB остава надежден маркер за миокардна некроза и е самостоятелен предиктор за по-лоша прогноза при пациентите с остри коронарни синдроми без елевация на ST-сегмента (NSTE ACS), независимо от нормалното ниво на CK, показа мащабен нов анализ на резултатите от четири клинични проучвания, публикуван през януари в American Heart Journal – AHJ (1). При всички пациенти с остри коронарни синдроми (ACS) трябва да се търси сърдечна исхемия посредством измерване на CK-MB и случаите с повишени стойности трябва да се подлагат на агресивна интервенция с оглед намаляване на високия им риск, заключиха неговите автори. В анализа са включени данните от 19 558 души, участвали в проучванията GUSTO IIb, PARAGON A и B и PURSUIT, с лабораторни изследвания на CK и CK-MB. Пациентите са били категоризирани в четири групи: нормална CK + нормална CK-MB; нормална CK + повишена CK-MB; повишена CK + нормална CK-MB; повишена CK + повишена CK-MB. Първичните крайни точки на проследяване са били смърт или остър нефатален миокарден инфаркт до 180-ия ден след ACS. Близо 13% от пациентите са имали нормална CK и повишена CK-MB, като при 20.8% от тази група е настъпил нефатален МИ или внезапна сърдечна смърт до 180-тия ден в сравнение с 14.9% от тези с нормални нива на CK и CK-MB, 14.5% от случаите с висока CK и нормална CK-MB и 18.2% от групата с повишени CK и CK-MB. Независимо от стойността на CK, увеличената CK-MB е била свързана с 37% до 59% по-висок относителен риск за неблагоприятен краен резултат на 30-ия ден и с 25% до 49% по-висок относителен риск на 180-ия ден, като тези данни са били потвърдени от мултивариантен модел. Все още има спорове по отношение на най-доброто терапевтично поведение при пациенти с нормална CK и повишена CK-MB, но тези данни потвърждават, че при всички болни с остри коронарни синдроми трябва да се провежда изследване на този рисков маркер, независимо от техните нива на CK. Пропуските в това отношение могат да компроментират диагнозата, правилната стратификация на риска и адекватното лечение, смятат авторите на анализа. Използван източник: 1.Galla J., Mahaffey K., Sapp S. et al. Elevated creatine kinase-MB with normal creatine kinase predicts worse outcomes in patients with acute coronary syndromes: Results from 4 large clinical trials. Am Heart J 2006, 151: 16-24