Лосартан намалява инсултите с 40% в сравнение с атенолол



01/05/2006
Базираното на losartan антихипертензивно лечение намалява честотата на композитните сърдечносъдови усложнения с 26% (p=0.06), главно за сметка на значимата редукция на исхемичните (атеротромботични) инсулти, в сравнение с базираната на atenolol терапия при пациенти с изолирана систолна хипертония (ИСХ) и левокамерна хипертрофия, показа подгрупов анализ на резултатите от проучването Losartan Intervention For Endpoint reduction in hypertension (LIFE) (1). Участниците с ИСХ, на възраст 55-80 години (60% жени) с артериално налягане (АН) 160-200/<90 mmHg (средно АН 174/83 mmHg), са били проследени за период от средно 4.7 години, като 72.7% от възникналите мозъчносъдови инциденти са били исхемични (атеротромботични или емболични). При лекуваните с losartan е регистрирано намаление на честотата на: всички инсулти (редукция на относителния риск с 40%, p=0.02), фатални инсулти (-70%, p=0.035), атеротромботични инсулти (-45%, p=0.022) и емболични инсулти (-36%, p=0.33) в сравнение с получавалите atenolol. Средното АН в края на проучването е съответно 145.9/74.5 mmHg и 146.3/73.5 mmHg. Средното пулсово налягане при лекуваните с losartan е 71.4 mmHg спрямо 72.8 mmHg при atenolol (p=0.07) и средното артериално налягане е съответно 98.3 mmHg и 97.8 mmHg (p=0.28). Първичните резултати от проучването LIFE показаха по-рано, че от двата антихипертензивни режима – базираният на losartan, сравнен с atenolol, намалява значимо риска за фатален и нефатален инсулт с 25% (p=0.001) при пациенти с АХ и левокамерна хипертрофия при постигането на сходен контрол на АН. В групата на лосартан бе установено и сигнификантно намаление на фаталния инсулт (-35%, p=0.032) и атеротромботичния инсулт (-28%, p=0.001) и недостоверно понижаване на хеморагичния и емболичния инсулт. Повлияването на вероятността за възникване на инсулт е по-изразено при високорисковите пациенти, заключиха авторите на LIFE. За да се избегне един инсулт, за пет години трябва да бъдат лекувани 54 души със средна степен на риск, 25 с мозъчносъдова болест, 24 с изолирана систолна хипертония и девет с предсърдно мъждене. В хода на LIFE, сред популацията с ИСХ е регистрирана по-голяма честота на всички и на емболични инсулти в сравнение с участниците без ИСХ. Инсулт е възникнал при 6.6% (20.5% фатален) при пациентите с ИСХ в сравнение с 5.8% (22.5% фатален) при пациентите с комбинирана систолно-диастолна АХ. Сред пациентите с инциденти, лечението с ангиотензин рецепторния блокер е било свързано и със значимо намаление на дисфункцията на черепномозъчните нерви, нарушенията в паметта, парезите или парализите и нарушенията в говора в сравнение с бета-блокера. Предсърдното мъждене (ПМ) е важен рисков фактор за инсулт – свързва се с петкратно повишена вероятност. Новопоявилото се ПМ увеличава опасността 3.2 пъти (p<0.001). Сред пациентите с ПМ, мозъчносъдов инцидент е възникнал при 12% от лекуваните с лосартан спрямо 20.5% при получавалите атенолол (-45%, p=0.039). Използването на базиран на лосартан режим при 7.8 милиона пациенти с хипертония и ЕКГ данни за левокамерна хипертрофия на възраст 55-80 години в Европейския съюз би могло да профилактира 125 000 първи инсулти за период от пет години. Използван източник: 1.Kjeldsen S., Lyle P., Kizer J. Et al. for the LIFE Study Group. The Effects of Losartan Compared to Atenolol on Stroke in Patients With Isolated Systolic Hypertension and Left Ventricular Hypertrophy. The LIFE Study. J Clin Hypertens. 2005; 7 (3): 152-158