Открити са два нови ензимни маркера за сърдечносъдов риск



01/04/2004

Серумните нива на ензимите миелопероксидаза и глутатион пероксидаза-1 могат да предсказват риска от сърдечносъдов инцидент, съобщиха авторите на две нови проучвания (N Engl J Med 2003, 349:1595-1604, 1605-1613).

Двата новооткрити пептида се присъединяват към добре известните маркери за инфламация и коронарен риск като С-реакивен протеин, разтворими адхезионни молекули и металопротеази, показващи ранимост на плаките, повишена склонност към руптуриране и развитието на остри коронарни синдроми.

Brennan и съавтори (САЩ) са оценили предиктивната стойност на миелопероксидазата – ензим, секретиран от активираните левкоцити – при 604 пациента, приети по спешност поради гръдна болка, суспектна за ангина пекторис. Стойностите на ензима са варирали от 0 до 4666 рМ със средна стойност 198 рМ.

Изследователският екип съобщава, че наличните изходни плазмени нива на миелопероксидазата силно достоверно предсказват риска от остър миокарден инфаркт (МИ), както и от големи коронарни събития (MИ, нужда от реваскуларизация или смърт) за период от 30 дни до шест месеца от неговото определяне (р<0.001).

„Може би най-интересното откритие на проучването ни е, че плазмените нива на миелопероксидазата могат да служат за надежден предиктор на риска, дори при пациенти, които в същото време са тропонин Т негативни“, отбелязват авторите.

Нивата на С-реактивния протеин предсказват риска от остри коронарни синдроми за период от шест месеца, но не и при пациенти, които са негативни за тропонин Т (<0.1 ng/ml).

„Нашите данни показват, че измерването на миелопероксидазата с цел скриниране на пациентите с гръдна болка и стратифицирането им по отношение на реалния коронарен риск може да селектира тези от тях, които имат повишен риск, който е неоткриваем без инвазивен скрининг, обобщават Brennan и съавтори.

Второто проучване (Blankenberg и съавтори, Германия) е проследило ползата от измерване на нивата на антиоксидантните ензими глутатион пероксидаза-1 и супероксидна дисмутаза за преценка на сърдечносъдовия риск при 636 пациенти със суспектна ИБС.

При проследяване за период от 4.7 години изследователите са установили, че изходната активност на глутатион пероксидаза-1 е един от най-силните самостоятелни предиктори за риск от сърдечносъдов инцидент. Пациентите с най-високи нива на глутатион пероксидаза-1 (> 56.31 U/g хемоглобин) са имали със 71% по-нисък относителен риск в сравнение с тези с най-ниски нива на ензима (< 42.00 U/g хемоглобин, p<0.001).

Въпреки че полът и тютюнопушенето оказват влияние върху нивата на глутатион пероксидаза-1, ензимът продължава да запазва своята предиктивна сила. Обратната връзка между неговата активност и риска от сърдечносъдови инциденти остава постоянна след нагласяването на останалите сърдечносъдови рискови фактори.

Обратно, между активността на супероксидната дисмутаза и степента на риск не е открита обратна корелация.

Blankenberg и съавтори отбелязват, че връзката между активността на глутатион пероксидаза-1 и прогнозата се запазва и след нагласяването на останалите предиктивни маркери като разтворими адхезионни молекули и интерлевкин-18.

„Тези наблюдения показват, че измерването на активността на глутатион пероксидаза-1 предоставя допълнителна информация за сърдечносъдовия риск и може да помага за откриването на пациентите, които са най-склонни да спечелят от превантивна антиоксидантна терапия“, смятат тези изследователи.

Losartan намалява с 50% риска от внезапна сърдечна смърт в сравнение с atenolol

Losartan може да бъде по-ефективен от atenolol за превенция на внезапната сърдечна смърт при пациенти с диабет и хипертрофия на лявата камера, съобщиха авторите на проучването LIFE (Losartan Intervention For Endpoint reduction study)(1).

Бета-блокерите, като атенолол, се свързват с 50% намаление на честотата на внезапната сърдечна смърт при пациентите с висок риск – тези средства изглеждат по-ефективни от инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) при пациенти с артериална хипертония и хипертрофия на лявата камера.

Многонационалното проучване LIFE е обхванало 1195 пациенти, от които 53% жени, на средна възраст 67 години и със средно артериално налягане 177/96 mm Hg, като участниците са рандомизирани да получават лосартан или атенолол за средно 4.7 години.

В групата на лосартан са възникнали достоверно по-малко случаи на сърдечносъдова смърт в сравнение с пациентите, получавали успоредно атенолол (общо 38, еквивалент на 13.6 на 1000 пациента години за периода на проследяването спрямо общо 61, еквивалент на 21.8 на 1000 пациента години).

Данните показват най-изразено намаление на случаите на внезапна сърдечна смърт – 5.0 на 1000 пациента при лекуваните с лосартан спрямо съответно 10.7 на 1000 пациента при атенолол. Нивата на серумен калий са сходни в двете групи. Нагласяването за хипертрофия на лявата камера не може да обясни значимата разлика в честота на внезапната сърдечна смърт между двете групи, обобщават авторите.

За времето на проследяване, от пациентите с диабет и предсърдно мъждене (191 души) летално са завършили 10% спрямо 2% от останалите участници.

При лекуваните с лосартан пациенти с предсърдно мъждене е наблюдавана по-ниска честота на внезапната сърдечна смърт (2% спрямо 6%), но тази разлика не може да бъде обяснена с внезапното спиране на терапията с атенолол.

Lindholm и съавтори смятат, че при пациентите с диабет и хипертрофия на лявата камера лосартан може да намали внезапната сърдечна смъртност с 50% в сравнение с атенолол.

Тази разлика не е наблюдавана при недиабетните пациенти, от които еднакъв брой случаи са завършили летално в двете терапевтични групи.

Регистрираните предимства на лосартан могат да се дължат на неговите антиаритмогенни свойства, които по-специално са повлияли върху риска от предсърдно мъждене, предполагат изследователите. Не е изключена намесата и на други ефекти, като модулиране на активността на симпатетичната нервна система.

1. Lindholm LH et al. Effect of losartan on sudden cardiac death in people with diabetes: data from the LIFE study. Lancet 2003, 362: 619-20: http://www.thelancet.com