Открити са два нови ензимни маркера за сърдечносъдов риск



01/04/2004
Серумните нива на ензимите миелопероксидаза и глутатион пероксидаза-1 могат да предсказват риска от сърдечносъдов инцидент, съобщиха авторите на две нови проучвания (N Engl J Med 2003, 349:1595-1604, 1605-1613). Двата новооткрити пептида се присъединяват към добре известните маркери за инфламация и коронарен риск като С-реакивен протеин, разтворими адхезионни молекули и металопротеази, показващи ранимост на плаките, повишена склонност към руптуриране и развитието на остри коронарни синдроми. Brennan и съавтори (САЩ) са оценили предиктивната стойност на миелопероксидазата - ензим, секретиран от активираните левкоцити - при 604 пациента, приети по спешност поради гръдна болка, суспектна за ангина пекторис. Стойностите на ензима са варирали от 0 до 4666 рМ със средна стойност 198 рМ. Изследователският екип съобщава, че наличните изходни плазмени нива на миелопероксидазата силно достоверно предсказват риска от остър миокарден инфаркт (МИ), както и от големи коронарни събития (MИ, нужда от реваскуларизация или смърт) за период от 30 дни до шест месеца от неговото определяне (р<0.001). „Може би най-интересното откритие на проучването ни е, че плазмените нива на миелопероксидазата могат да служат за надежден предиктор на риска, дори при пациенти, които в същото време са тропонин Т негативни“, отбелязват авторите. Нивата на С-реактивния протеин предсказват риска от остри коронарни синдроми за период от шест месеца, но не и при пациенти, които са негативни за тропонин Т (<0.1 ng/ml). „Нашите данни показват, че измерването на миелопероксидазата с цел скриниране на пациентите с гръдна болка и стратифицирането им по отношение на реалния коронарен риск може да селектира тези от тях, които имат повишен риск, който е неоткриваем без инвазивен скрининг, обобщават Brennan и съавтори. Второто проучване (Blankenberg и съавтори, Германия) е проследило ползата от измерване на нивата на антиоксидантните ензими глутатион пероксидаза-1 и супероксидна дисмутаза за преценка на сърдечносъдовия риск при 636 пациенти със суспектна ИБС. При проследяване за период от 4.7 години изследователите са установили, че изходната активност на глутатион пероксидаза-1 е един от най-силните самостоятелни предиктори за риск от сърдечносъдов инцидент. Пациентите с най-високи нива на глутатион пероксидаза-1 (> 56.31 U/g хемоглобин) са имали със 71% по-нисък относителен риск в сравнение с тези с най-ниски нива на ензима (< 42.00 U/g хемоглобин, p<0.001). Въпреки че полът и тютюнопушенето оказват влияние върху нивата на глутатион пероксидаза-1, ензимът продължава да запазва своята предиктивна сила. Обратната връзка между неговата активност и риска от сърдечносъдови инциденти остава постоянна след нагласяването на останалите сърдечносъдови рискови фактори. Обратно, между активността на супероксидната дисмутаза и степента на риск не е открита обратна корелация. Blankenberg и съавтори отбелязват, че връзката между активността на глутатион пероксидаза-1 и прогнозата се запазва и след нагласяването на останалите предиктивни маркери като разтворими адхезионни молекули и интерлевкин-18. „Тези наблюдения показват, че измерването на активността на глутатион пероксидаза-1 предоставя допълнителна информация за сърдечносъдовия риск и може да помага за откриването на пациентите, които са най-склонни да спечелят от превантивна антиоксидантна терапия“, смятат тези изследователи. Losartan намалява с 50% риска от внезапна сърдечна смърт в сравнение с atenolol Losartan може да бъде по-ефективен от atenolol за превенция на внезапната сърдечна смърт при пациенти с диабет и хипертрофия на лявата камера, съобщиха авторите на проучването LIFE (Losartan Intervention For Endpoint reduction study)(1). Бета-блокерите, като атенолол, се свързват с 50% намаление на честотата на внезапната сърдечна смърт при пациентите с висок риск - тези средства изглеждат по-ефективни от инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) при пациенти с артериална хипертония и хипертрофия на лявата камера. Многонационалното проучване LIFE е обхванало 1195 пациенти, от които 53% жени, на средна възраст 67 години и със средно артериално налягане 177/96 mm Hg, като участниците са рандомизирани да получават лосартан или атенолол за средно 4.7 години. В групата на лосартан са възникнали достоверно по-малко случаи на сърдечносъдова смърт в сравнение с пациентите, получавали успоредно атенолол (общо 38, еквивалент на 13.6 на 1000 пациента години за периода на проследяването спрямо общо 61, еквивалент на 21.8 на 1000 пациента години). Данните показват най-изразено намаление на случаите на внезапна сърдечна смърт - 5.0 на 1000 пациента при лекуваните с лосартан спрямо съответно 10.7 на 1000 пациента при атенолол. Нивата на серумен калий са сходни в двете групи. Нагласяването за хипертрофия на лявата камера не може да обясни значимата разлика в честота на внезапната сърдечна смърт между двете групи, обобщават авторите. За времето на проследяване, от пациентите с диабет и предсърдно мъждене (191 души) летално са завършили 10% спрямо 2% от останалите участници. При лекуваните с лосартан пациенти с предсърдно мъждене е наблюдавана по-ниска честота на внезапната сърдечна смърт (2% спрямо 6%), но тази разлика не може да бъде обяснена с внезапното спиране на терапията с атенолол. Lindholm и съавтори смятат, че при пациентите с диабет и хипертрофия на лявата камера лосартан може да намали внезапната сърдечна смъртност с 50% в сравнение с атенолол. Тази разлика не е наблюдавана при недиабетните пациенти, от които еднакъв брой случаи са завършили летално в двете терапевтични групи. Регистрираните предимства на лосартан могат да се дължат на неговите антиаритмогенни свойства, които по-специално са повлияли върху риска от предсърдно мъждене, предполагат изследователите. Не е изключена намесата и на други ефекти, като модулиране на активността на симпатетичната нервна система. 1. Lindholm LH et al. Effect of losartan on sudden cardiac death in people with diabetes: data from the LIFE study. Lancet 2003, 362: 619-20: www.thelancet.com