Нови данни подкрепят протективните сърдечносъдови ефекти на Avandia (rosiglitazone)



01/04/2004

Очувствителят на инсулиновото действие rosiglitazone maleate (Avandia) може да има благоприятни сърдечносъдови ефекти при пациентите с диабет тип 2, показаха данни от проучвания, представени през март на 53-ата годишна научна сесия на Аmerican Collеge of Cardiology (ACC’2004)

1.Avandia намалява достоверно рестенозите след коронарен стент имплант при пациенти с диабет тип 2, заключиха авторите на плацебо-контролирано проучване.

Участниците в него – общо 83 пациенти със стент коронарни импланти, са получавали розиглитазон (4 mg/дневно) или плацебо.

Контролната ангиография след шест месеца е показала значимо по-малко рестенози при лекуваните с розиглитазон пациенти – 17.6% спрямо 38.2% при контролните случаи (p = 0.03).

Проучването е проведено в Сеул, Южна Корея (Yonsei University College of Medicine) и данни от него бяха докладвани за първи път през 2003 г. по време на 63-ата годишна среща на Американската диабетна асоциация (виж Тиктакащият часовник. Доктор Д, 2003, 3/есен: 22-27: http://www.protos.bg/diabet/).

Допълнителни проучвания са необходими за определяне на сърдечносъдовите ефекти на розиглитазон, заключиха авторите.

2.Avandia значимо увеличава размера и намалява плътността на частиците LDL (липопротеини с ниска плътност) при пациенти с диабет тип 2 на терапия със статин. Този ефект на розиглитазон е важен, тъй като повишаването на броя на малки и високоплътностни частици LDL е установен рисков фактор за сърдечносъдово заболяване, подчертаха авторите на проучването.

Нещо повече, розиглитазон е намалил нивата на С-реактивен протеин – инфламаторен биомаркер за атеросклероза, който се свързва с нестабилност на плаките и с повишен риск от остри коронарни синдроми.

Това многоцентрово 8-седмично проучване е обхванало 72 пациенти с диабет тип 2 и дислипидемия. Всичките участници в него, лекувани до момента с диета, двигателен режим и монотерапия с метформин, са преминали на лечение със статин за период от осем седмици. Наред с това, 58 души са били рандомизирани на розиглитазон и 14 – на плацебо.

На финала на проучването, при 24% от получавалите розиглитазон 4 mg/дневно и при 36% от тези на розиглитазон 8 mg/дневно е регистрирана промяна в размера и плътността на LDL в посока на по-големи и с намалена плътност частици, които са по-малко атерогенни.

Данните от това проучване показват, че розиглитазон има допълнителен благоприятен ефект върху липопротеините при пациентите с диабет тип 2 на терапия със статин и може да намали честотата на сърдечносъдовите инциденти в тази група, заключиха авторите.

Противовъзпалителните и потенциалните антиатерогенни ефекти на тиазолидиндиона розиглитазон в съдовата стена бяха подкрепени от предишно рандомизирано, плацебо-контролирано, едностранно маскирано проучване при пациенти с диабет тип 2 и ангиографски доказана коронарна болест (3).

Неговите автори съобщиха, че за 12 седмици розиглитазон (4 mg дневно), но не и плацебо, е намалил значимо изходните серумни нива на разтворимия sCD40L, който е установен мултипотентен имуномодулатор и сърдечносъдов рисков маркер.

Данните показаха, че след първите две седмици от терапията серумните нива на sCD40L са се понижили с 8.1% (р< 0.05) в сравнение с изходните стойности; след 6 седмици – с 18.4% (p< 0.05 в сравнение с изходните стойности) и след 12 седмици – с 27.5% (p < 0.05 в сравнение с изходните и със стойностите след втората седмица от лечението).

Освен това, промените в нивата на sCD40L между групата на розиглитазон и тази на плацебо се различават значимо след 12 седмици от лечението.

Проучването е включило 39 пациенти с диабет и стабилна коронарна болест. Изходните показатели на двете групи – рандомизирани на розиглитазон пациенти и контролни случаи – не са се различавали достоверно. При всичките участници са намерени значимо по-високи изходни нива на sCD40L (7.0 ng/ml) в сравнение с нагласени по възраст здрави контроли, както и в сравнение с недиабетни пациенти, преживяли миокарден инфаркт.

Нива на sCD40L > 3.71 ng/ml бяха свързани преди това с 2.9 пъти по-висок сърдечносъдов риск при случай-контрола проучване, обхванало здрави жени на средна възраст.

Взаимодействието на CD40L с неговия рецептор CD40 играе важна роля в атерогенезата. Допълнително, серумните нива на разтворим CD40L се увеличават при остри коронарни синдроми и се свързват с чувствително по-висок сърдечносъдов риск при здрави хора. Това превръща sCD40L в прицел за модулиране на инфламаторния отговор във васкулатурата.

Агонистът на PPAR-гама (активирани рецептори-гама на пероксизомната пролиферация) розиглитазон, който е очувствител на инсулиновото действие и поради това се използва главно като антидиабетен препарат, може да намалява серумните нива на sCD40L при високорисковите пациенти с коронарна атеросклероза.

Дори само за 12 седмици, розиглитазон може директно да повлиява нивата на sCD40L, като този ефект не зависи от неговото метаболитно действие, заключиха авторите на това проучване. Според тях, необходими са допълнителни изследвания, които да преценят значението на понижаващия sCD40L ефект на розиглитазон за редукцията на сърдечносъдовите инциденти.

Avandia може да осигурява in vivо протекция срещу миокарден инфаркт, предизвикан от тежка исхемия (прекъснато кръвоснабдяване), показаха данните от проучване при животински модели (плъхове) (4).

Розиглитазон може достоверно в сравнение с плацебо и доза-зависимо да намалява размера на инфаркта (броя на некротичните кардиомиоцити) и да подобрява сърдечната контрактилна функция при исхемично/реперфузионно-предизвикано увреждане на миокарда, заключиха авторите на експеримента.

Допълнително, розиглитазон е намалил значимо инфилтрацията на неутрофилни левкоцити и на моноцити/макрофаги в исхемичния миокард. Установените в този експеримент кардиопротективни свойства на розиглитазон се дължат на потискането на възпалителния отговор и на намаленото производство на инфламаторни цитокини и цитотоксични вещества като свободни кислородни радикали и протеази, смята изследователският екип.

In vivo кардиопротективните ефекти на розиглитазон при тежко исхемично/реперфузионно увреждане на миокарда са важни, подчертават авторите. Този тиазолидиндион може да се окаже потенциален защитник на пациентите с диабет тип 2, които има висока заболеваемост от миокарден инфаркт (МИ) и по-лоша прогноза след МИ (два пъти по-висока смъртност в сравнение с недиабетиците).

Използвани източници:

1.ACC Annual Scientific Session, March 7-10, 2004, New Orleans, Louisiana: Abstract 1062: Preventive effect of rosiglitazone on restenosis after coronary stent implantation in patients with type 2 diabetes mellitus

2.ACC Scientific Session ’04: Abstract 1124: Rosiglitazone reduces novel biomarkers of cardiovascular disease in subjects with type 2 diabetes mellitus already on statin therapy

3.Marx N et al. Effect of rosiglitazone treatment on soluble CD40L in patients with type 2 diabetes and coronary artery disease. Circulation 2003; 107:1954-57

4.Yue T et al. In vivo myocardial protection from ischemia/reperfusion injury by the peroxisome proliferators-activated receptor-gama agonist rosiglitazone. Circulation 2001, 104:2588-94