Metformin понижава при жените с анамнеза за гестационен диабет риска да развият диабет тип 2 с 41%



01/06/2018

Жени с анамнеза за гестационен диабет (ГД), получавали дългосрочно metformin, имат с 41% по-нисък риск да развият диабет тип 2 (ДТ2), показа нов анализ на резултатите от проучването DPP (Diabetes Prevention Program) и от последвалата го удължена фаза DPPOS (Diabetes Prevention Program Outcomes Study) (1).

За разлика от тази подгрупа, жените без анамнеза за ГД или останалите участници и от двата пола, получавали терапия с метформин за същия период от време, имат по-нисък риск да развият ДТ2 със съответно 11% и 18%.

Продължителната употреба на метформин има изразено по-голям превантивен ефект срещу развитието на ДТ2 при случаите с анамнеза за ГД, е основният извод на авторите.

Въпреки че всичките участници в DPP са с висок индекс на телесна маса (ИТМ) и нарушен глюкозен толеранс – рискови фактори за появата на ДТ2, метформин може да бъде от най-голяма полза при хора, които имат най-висок риск за прогресия на метаболитното нарушение.

Участниците в стартиралото през 1996 година DPP са рандомизирани в три групи: интервенция за интензивна промяна в стила на живот с диета и физическа активност, метформин 850 mg два пъти на ден или плацебо за период от пет години. Целта на сравнението е да се проследи честотата на ДТ2 спрямо плацебо, в зависимост от прилаганата превантивна интервенция.

Данните показват, че средно 11% са развивали ДТ2 в плацебо-групата, но тази честота е по-ниска с 58% в групата с интензивна промяна в начина на живот и с 31% при получавалите метформин. В подгрупата участнички с анамнеза за ГД приемът на метформин е понижил риска за появата на ДТ2 с 51% – значително по-висок превантивен ефект отколкото при останалите пациенти както жени, така и мъже.

Другите две подгрупи, в които приложението на антидиабетното средство също е осигурило по-голяма протекция по отношение на риска за ДТ2, са пациенти на възраст под 60 години и тези с BMI >35 kgm2.

След приключването на DPP през 2002 година групата участници на плацебо също са преминали на интензивна промяна в стила на живот, а тези, които са получавали метформин, са останали на този вид терапия и по време на удължената фаза DPPOS, стартирала през 2003 година.

Редукцията с 31% на риска за ДТ2 при прием на метформин по време на DPP се е понижила до 18% на 10-ата година от удълженото проследяване.

Разлика в сравнение с плацебо е регистрирана и на 15-ата година, но статистически значима полза е установена единствено в подгрупата жени с анамнеза за ГД.

Тази подгрупа представлява таргет за приложение на метформин поради установения протективен ефект на медикамента.

Въпреки че промяната в стила на живот остава средство на първи избор за профилактика на ДТ2, при жени с анамнеза за ГД, които не могат да постигнат трайна загуба на 5-10% от телесното тегло, може да се обсъди включването на терапия с метформин с цел допълнителна протекция.

Използвани източници

1. American Diabetes Association 2017 Scientific Sessions. June 11, 2017; San Diego, California. Abstract 169-OR