Диабетът в кърмаческа възраст често се изявява с ДКА поради пропуск на диагнозата



01/12/2017

В кърмаческа възраст захарният диабет се изявява в 66.2% от случаите с диабетна кетоацидоза (ДКА), показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Diabetes Care (1). Неговите автори са направили преглед на медицинските досиета на 88 случая с начало на заболяването на възраст </=13 месеца, включени в регистъра за моногенен диабет на САЩ.

При кърмачетата с поява на хипергликемия през първите шест месеца от живота се касае предимно за моногенен диабет, докато автоимунният диабет тип 1 е отговорен за по-голямата част от случаите на заболяването след тази възраст.

Независимо от етиологията, симптомите на диабета са трудни за разпознаване при кърмачето, поради което има опасност от забавяне на диагнозата и това води до висока честота на ДКА.

В настоящия анализ са оценени лабораторните стойности и признаците/симптомите, а в случаите, при които е установена каузална мутация за диабет, пациентите са разпределени в подгрупи на базата на наличието на сходни мутации.

Асоциираният с KCNJ11 диабет е бил най-честата форма на заболяването с изява в кърмаческа възраст (37.5%, n=33), последван от „неуточнен“ (вероятно тип 1 диабет) (21.6%, n=19); 14% (n=12) са имали транзиторен неонатален диабет.

Средната възраст при диагностициране на заболяването е била 10.4 седмици и се е различавала съществено според подтипа на мутацията (Таблица 1).

При разпределяне на групите на перманентен спрямо транзиторен диабет, възрастта при поставяне на диагнозата е била значително по-ниска при втората група (средно 15.2 спрямо 0.43 седмици, р<0.001).

Най-често докладваните признаци и симптоми са били: полиурия (n=32), тахипнея (n=31), грипоподобни симптоми (n=30), отпадналост/уморяемост (n=28), дехидратация (n=27), и „увредено общо състояние“ (n=26). Установена е зависимост между стойностите на кръвната глюкоза, pH, бикарбонат, HbA1c и ДКА (Таблица 1).

Цялостната честота на ДКА е била 66.2%, като вероятността (OR) за ДКА е нараствала пропорционално на възрастта при диагностициране на заболяването (OR за увеличаване на възрастта с 1 месец 1.23).

В представеното изпитване, което е най-голямото по рода си, честотата на ДКА е била по-висока, отколкото тази в проведени по-рано проучвания при други кохорти пациенти с неонатален диабет.

Една от възможните причини за това може да бъде забавянето на диагнозата, което е отразено в повишената вероятност за ДКА.

Това забавяне може да е обусловено от предизвикателството за диагностициране на заболяването при кърмачетата, при които полидипсията и полиурията не са така изявени и могат дори да са успокояващи за лекаря.

Използван източник:

1. Letourneau L., Carmody D., Wroblewski K. et al. Diabetes presentation in infancy: high risk of diabetic ketoacidosis. Diabetes Care 2017 https://doi.org/10.2337/dc17-1145