Empagliflozin забавя прогресията на бъбречното заболяване при пациентите със ЗДТ2



01/06/2016

Инхибиторът на натриево-глюкозния котранспортер тип 2 (SGLT2i) empagliflozin, добавен към стандартното лечение, забавя прогресията на нефропатията и намалява честотата на клинично значимите бъбречни събития при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) и висок сърдечносъдов риск, показа поданализ на данните от проучването EMPA-REG OUTCOME за оценка на бъбречните микроваскуларни резултати.

Данните бяха представени на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация през юни и публикувани в New England Journal of Medicine (1).

Поданализът се отнася за бъбречните крайни резултати - един от компонентите на предварително заложената от авторите съставна вторична крайна цел на проучването - микроваскуларни крайни резултати за среден период на наблюдение от 3.1 години.

Бъбречните крайни резултати са дефинирани като:

- начална или влошена нефропатия - прогресия до макроалбуминурия (съотношение албумин към креатинин в урината >300 mg албумин/g креатинин), удвояване на нивото на креатинин (придружено от изчислена с формулата MDRD* скорост на гломерулна филтрация - eGFR </=45 ml/min/1.73 m2), преминаване на диализа или смърт, причинена от бъбречно заболяване

- начална албуминурия

Проучването оценява ефекта на empagliflozin (10 mg или 25 mg, веднъж дневно), добавен към обичайното лечение, в сравнение с плацебо, също добавено към стандартното лечение, при пациенти със ЗДТ2 и висок риск за сърдечносъдови (СС) събития.

Благоприятните ефекти на empagliflozin върху бъбречните крайни резултати са наблюдавани при прилагане и на двете дозировки от медикамента (10 mg и 25 mg веднъж дневно).

EMPA-REG OUTCOME* е дългосрочно, многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване, с участието на над 7000 пациенти със ЗДТ2 и висок сърдечносъдов риск (99% от участниците са с установено сърдечносъдово заболяване към момента на включване - изявена исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, инсулт, или оклузивна периферна съдова болест) от 42 държави.

Най-изразена полза от приложението на медикамента е наблюдавана за намаляване на честотата на прогресия до макроалбуминурия - 459 от 4091 пациенти (11.2%) в групата на empagliflozin и при 330 от 2033 (16.2%) в плацебо-групата (съотношение - HR 0.62 при лекуваните с empagliflozin в сравнентие с плацебо; р<0.001; сигнификантна редукция на относителния риск с 38%).

В оригиналното EMPA-REG OUTCOME* empagliflozin, добавен към стандартната терапия, е свързан със значимо по-ниска честота на СС смъртност с 38%, без сигнификантна разлика в риска за поява на миокарден инфаркт или инсулт.

При пациентите, лекувани с този медикамент, е наблюдавана също така сигнификантна редукция на общата смъртност с 32% и на риска за хоспитализации поради влошена сърдечна недостатъчност (СН) с 35%, показаха публикуваните през 2015 резултати (2).

В EMPA-REG OUTCOME са включени пациенти с установено ССЗ и eGFR най-малко 30 ml/min/1.73 m2. Изходно, 17.8% от участниците са имали eGFR от 45 до 59 ml/min/1.73 m2 и 7.7% - от 30 до 44 ml per min/1.73 m2, 28.7% са били с микроалбуминурия и 11% - с макроалбуминурия.

В клиничната практика не трябва да се започва лечение с empagliflozin при пациенти с eGFR<60 ml/min/1.73 m2 или CrCl <60 ml/min, а употребата му трябва се преустанови при GFR трайно<45 ml/min/1.73 m2 или CrCl трайно<45 ml/min. Empagliflozin e разрешен да се прилага при пациенти със ЗДТ2, които имат стадий 2 на хронично бъбречно заболяване (eGFR 60-90 ml/min/1.73 m2).

Резултати от поданализа:

- Бъбречни микроваскуларни резултати, като поява на начална или влошена нефропатия, са възникнали при 525 от 4124 пациенти на терапия с empagliflozin и 388 от 2061 от получавалите плацебо (12.7% спрямо съответно 18.8%; HR 0.61; р<0.001) за период от около 2.5 години, което показва по-ниска честота с 39% в полза на емпаглифлозин.

- Удвояване на серумния креатинин е настъпило при 70 от 4645 пациенти (1.5%) при терапия с емпаглифлозин спрямо 60 от 2323 души (2.6%) при прием на плацебо, сигнификантна редукция на осносителния риск с 44%.

- На диализна терапия са преминали 13 от 4687 пациенти (0.3%) в групата на емпаглифлозин спрямо два пъти повече от пациентите, получавали само стандартното лечение - 14 от 2333 (0.6%), което показва сигнификантна редукция (HR 0.45; р=0.0409) на относителния риск с 55% в полза на емпаглифлозин.

- Не е наблюдавана сигнификантна разлика между двете групи в честотата на началната албуминурия.

Благоприятните ефекти на медикамента върху проследяваните бъбречни резултати са се изявили рано (разделяне на кривите между двете групи още на третия месец) и са се запазили постоянни по време на цялото проучване (над три години).

Броят на пациентите със сходни характеристики на включената в това проучване популация*, които трябва да бъдат лекувани с empagliflozin, за да се постигнат наблюдаваните бъбречни ползи, е 200 (1).

Empagliflozin намалява хипергликемията при пациентите със ЗДТ2, посредством понижаване на бъбречната реабсорбция на глюкоза и увеличаване на глюкозурията.

Честотата на остра бъбречна недостатъчност (включително остро бъбречно увреждане) или хиперкалиемия е била сходна в двете групи, независимо дали пациентите са имали или не изходно нарушение в бъбречната функция.

Заключение:

- Empagliflozin демонстрира в проучването EMPA- REG не само сърдечносъдови (2), но и бъбречни благоприятни ефекти (1)

- При пациенти със ЗДТ2 и висок риск за СС събития, терапията с empagliflozin е свързана със забавяне на прогресията на бъбречното увреждане до макроалбуминурия в сравнение с плацебо, съответно добавени към стандартното лечение (1)

- Empagliflozin е свързан и със значимо понижаване на риска за появата на клинично значими бъбречни събития като удвояване на нивото на серумния кратинин и включване на диализна терапия в сравнение с плацебо (1)

* В проучването са участвали 7 020 възрастни пациенти с установена анамнеза за ССЗ (средна възраст 63 години; 72% мъже; средно ниво на гликиран хемоглобин - HbA1c 8%; среден индекс на телесна маса - BMI 30.6 kg/m2), рандомизирани да получават 10 mg empagliflozin (n=2345), 25 mg empagliflozin (n=2342) или плацебо (n=2 333). От цялата група, 76% са имали изявена исхемична болест на сърцето, 46% - анамнеза за преживян МИ и между 9.5 и 10.5% - анамнеза за СН.

** MDRD - Modification of Diet in Renal Disease

За допълнителна информация:

Empagliflozin намалява честотата на хоспитализациите поради СН и сърдечносъдовата и общата смъртност при пациентите със ЗДТ2 и изявено ССЗ - резултати от проучването EMPA-REG OUTCOME. МD 2016, брой 5/септември www.spisaniemd.bg

Използвани източници:

1. Wanner C., Inzucchi S., Lachin J. et al., for the EMPA-REG OUTCOME Investigators. Empagliflozin and progression of kidney disease in type 2 diabetes. N Engl J Med. 2016; 375: 323-334 www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMoa1515920

2. Zinman B., Wanner C., Lachin J. et al. Empagliflozin, cardiovascular outcomes, and mortality in type 2 diabetes. N Engl J Med. 2015;373:2117-2128 www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMoa1504720