Empagliflozin е от полза при пациенти със захарен диабет тип 2 със или без сърдечна недостатъчност



01/12/2015

Пациентите със захарен диабет (ЗД) тип 2 и установено сърдечносъдово заболяване (ССЗ) на терапия с empagliflozin (Boehringer Ingelheim) имат по-нисък риск в сравнение с контролите на плацебо за хоспитализация поради сърдечна недостатъчност (СН) или за смърт поради ССЗ, показват резултатите от вторичен анализ на проучването EMPA-REG OUTCOME®, представени по време на тазгодишните научни сесии на АНА (American Heart Association) в Орландо, САЩ (1, 2).

Основните резултати от това изпитване бяха представени през септември по време на конгреса на EASD (European Association for the Study of Diabetes) в Стокхолм, Швеция, и публикувани в New England Journal of Medicine (3). В EMPA-REG OUTCOME® е установено, че рандомизираните на empagliflozin имат по-нисък риск за предизвикана от ССЗ смърт с 38% (р<0.001) и за хоспитализация поради СН с 35% (р=0.002) в сравнение с получавалите плацебо за период на проследяване от средно 3.1 години. Ползите от този медикамент са наблюдавани и в двете подгрупи - със или без изходна СН.

До настоящия момент нито едно антидиабетно средство не е постигнало подобрение на крайните резултати по отношение на СН, коментира водещият изследовател д-р Silviо Inzucchi.

Някои лекарства (rosiglitazone от групата на тиазолидиндионите) бяха свързани с неблагоприятни ефекти по отношение на СС система (повишаване на риска за миокарден инфаркт и СС смърт). Това доведе до въвеждане през 2008 година на изискване от страна на американската FDA за оценка на профила за СС риск на новите глюкозопонижаващи средства, като от някои от приключилите до момента такива проучвания дори се появиха сигнали за повишен риск от СН с хоспитализация (4).

EMPA-REG OUTCOME® е също проучване за оценка на СС риск, в което са участавали 7028 пациенти със ЗД тип 2 и установено ССЗ от 42 държави, получавали терапия с empagliflozin 10 или 25 mg перорално еднократно дневно или плацебо. Участниците са имали анамнеза за предишен миокарден инфаркт (46.6%), коронарна байпас графт хирургия (24.8%), инсулт (23.3%) и периферна артериална болест (20.8%).

Останалите изходни характеристики на участниците са: ниво на гликиран хемоглобин (HbА1с) 7-10%, индекс на телесна маса (BMI) 30 ml/min/1.73 m2 (MDRD). Причината за изискване по отношение на eGFR е, че empagliflozin се екскретира през бъбреците. Той е одобрен за приложение при пациенти със ЗДТ2 и стадий 2 на хронично бъбречно заболяване.

Участниците и в двете групи са получавали стандартна терапия със сърдечносъдови медикаменти, прилагана при пациенти с изявено ССЗ - статини, инхибитори на ренин ангиотензин алдостероновата система (АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери, антагонисти на минералкортикоидния рецептор), диуретици, бета-блокери и ацетил салицилова киселина.

Като цяло, лекуваните с empagliflozin пациенти са имали с 34% по-нисък риск общо за СН с хоспитализация и СС смърт, и с 39% по-нисък риск общо за хоспитализация и смърт поради СН.

Рискът за хоспитализация поради СН или за сърдечносъдова (СС) смърт се е запазил значимо по-нисък при лекуваните с empagliflozin участници в сравнение с контролите на плацебо във всички подгрупови анализи (възраст, изходна бъбречна функция, прилагани сърдечносъдови лекарства или инсулин).

При пациентите без изходна СН (90% от всички участници) е регистрирана много ниска честота на хоспитализации поради СН по време на проучването (1.8% при лекуваните с емпаглифлозин и 3.1% от получавалите плацебо).

Това показва, че при участниците без изходна СН, в групата на активно лечение е установен по-нисък риск с 41% за хоспитализация поради СН в сравнение с плацебо-групата (HR 0.59, 95% CI 0.43-0.82).

В групата с изходна СН е наблюдавана по-голяма честота на хоспитализации поради влошаване на СН, но отново в групата на емпаглифлозин делът на хоспитализираните поради тази причина пациенти е бил по-нисък с 25% отколкото при контролите (10.4% спрямо съответно 12.3%, HR 0.75, 95% CI 0.48-1.19, NS).

Empagliflozin e високо селективен инхибитор на натриево-глюкозния ко-транспортер (SGLT2), който е одобрен за лечение на възрастни пациенти със ЗД тип 2*.

Той блокира реабсорбцията на глюкоза в дисталните каналчета на бъбречните нефрони и по този начин понижава директно нивото на кръвната глюкоза по независим от бета-клетъчната функция и секрецията на инсулин механизъм.

SGLT2 инхибиторът не трябва да се прилага при пациенти със ЗД тип 1 или при случаи с кетоацидоза.

Хората със ЗД имат два до три пъти по-висок риск за СН отколкото общата популация на същата възраст. Наличието на двете заболявания води до по-лоши крайни резултати и намалена продължителност на живота. В същото време, интензивният в сравнение с по-малко интензивния гликемичен контрол не води до понижаване на хоспитализациите поради СН и на СС смърт при пациентите със ЗД, показват данните от мета-анализ (5).

Някои глюкозопонижаващи медикаменти могат да имат дори неблагоприятно влияние върху крайните резултати (тиазолидиндионите водят до задръжка на течности, влошаване на подлежаща СН и увеличена честота на хоспитализациите поради тази причина).

Емпаглифлозин постига при пациентите със ЗД тип 2 ефекасно понижаване на гликирания хемоглобин (HbА1с) и редукция на телесното тегло. Наред с това той има благоприятен сърдечносъдов профил при случаите с изявено ССЗ със или без СН - една често срещана от ендокриноолзите и кардиолозите група пациенти във всекидневната клинична практика.

* Кратка характеристика на продукта empagliflozin, 18.12.2014 г.

Статията е публикувана със съдействието на Boehringer Ingelheim, клон България.

За допълнителна информация:

Empagliflozin подобрява крайните резултати при пациенти със захарен диабет тип 2 и висок сърдечносъдов риск. Доктор Д 2015, бр. 3 www.spisanie.md.bg

Empagliflozin намалява сърдечносъдовия риск при пациенти с диабет тип 2. МД България 2015, бр. 6

Използвани източници:

1. Inzucchi, S. et al. Empagliflozin and сardiovascular outcomes in patients with type 2 diabetes mellitus at high cardiovascular risk. 2015 Scientific Sessions of the American Heart Association. October, 2015 www.abstractsonline.com/pp8/#!/3795/presentation/49243

2. www.boehringer-ingelheim.com/news/news_releases/press_releases/2015/09_november_2015diabetes.html

3. Zinman, B., Wanner C., Lachin J. et al. for the EMPA-REG OUTCOME Investigators. Empagliflozin, cardiovascular outcomes, and mortality in type 2 diabetes. N Engl J Med. 2015, DOI: 10.1056/NEJMoa1504720 www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMoa1504720

4. Scirica B., Bhatt D., Braunwald E.et al., for the SAVOR-TIMI 53 Steering Committee and Investigators. Saxagliptin and cardiovascular outcomes in patients with type 2 diabetes mellitus. NEJM 2013; 369:1317-1326 www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMoa1307684

5. Control Group, Turnbull F., Abraira C., Anderson R еt al. Intensive glucose control and macrovascular outcomes in type 2 diabetes. Diabetologia 2009;52(11):2288-2298 www.diabetologia-journal.org