Диагнозата ГЗД



01/12/2015

Диагнозата ГЗД се поставя при установяване на една или повече стойности на: плазмена глюкоза на гладно (ПГГ) =/>5.1 mmol/l или плазмена глюкоза (ПГ) на 1-ия час след перорално обременяване със 75 g глюкоза (ОГТТ)=/>10 mmol/l, или ПГ на 2-ия час (ОГТТ)=/>8.5 mmol/l, съгласно критериите на IADPSG, предложени през 2010 година* (4).

ОГТТ (оралният глюкозотолерантен тест) е най-подходящият скрининг за ГЗД. Той се провежда между 24 и 28 гестационна седмица при всички бременни с висок риск за ГЗД** и ПГГ<5.1 mmol/l при първото контролно изследване на ПГГ след установяване на бременността. Измерването на гликирания хемоглобин А1с (HbА1с) не се препоръчва за скрининг на ГЗД.

При ПГГ=/>5.1 mmol/l, но <7.0 mmol/l, трябва да се постави диагнозата ГЗД.

При установяване на ПГГ=/>7.0 mmol/l или на случайно измерена ПГ=/>11.0 mmol/l, или HbА1с =/>6.5% (потвърдени с второ изследване) се поставя диагнозата изявен по време на бременност ЗД, като наблюдението и лечението на тези пациентки е както при жените със ЗД, диагностициран преди бременността.

Всички жени с диагностициран ГЗД иили с изявен по време на бременност ЗД трябва да проведат контролно изследване на ПГ след раждането.

* IADPSG - International Association of Diabetes and Pregnancy Study Groups. Критериите са разработени въз основа на резултатите от проучването HAPO (Hyperglycemia and Adverse Pregnancy Outcome)

** Рискови фактори за ГЗД са: напреднала възраст и затлъстяване на жената; бързо наддаване на теглото през ранната бременност; анамнеза за предишен ГЗД или за синдром на поликистозните яйчници, или за новородено с макрозомия (голям размер за гестационната възраст); анамнеза за аборт; фамилна анамнеза за ЗДТ2 при родственици по първа линия.