XVI конгрес на Европейската невроендокринологична асоциация в София

Тематиката на XVI конгрес на Европейската невроендокринологична асоциация (ENEA http://enea2014.com/program) през септември в София беше съсредоточена върху физиологията и патологията на оста: хипоталамус, супрахиазматично ядро, хипофиза и периферни ендокринни жлези.

Отново бе подчертана физиологичната пулсативност на кортизоловата секреция, предизвикана от колебанията на аденокортикотропния хормон (АСТН) - с ниски нощни нива и повишение през деня, но с постоянни пулсове на кортикотропин-рилизинг хормона (CRH) и кортизола. Тези пулсове се нарушават при обструктивна сънна апнея и при оперативни интервенции, при които има повишение на кортизола за 24 часа.

Стресът, в това число и психичният, увеличават активността на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези, чрез лимбичната система и префронталния кортекс, което води до трайно наднормено ниво на кортизола. Така се преразпределя енергията на организма чрез промяна на клетъчната активност.

Интересни са данните за синдрома на Cushing, който се разглежда като ниска степен на хронично възпаление, водещо до повишен сърдечносъдов риск, склонност към инфекции и мозъчносъдова болест.

Освен това, хиперкортизолемията стимулира развитието на адипоцити, увеличават се липидните депа и се намалява адиполизата. Засилват се атеросклеротичните промени на кръвоносните съдове и има умерено повишение на кръвното налягане, но в 20% от случаите хипертонията може да е тежка. Наред с това се увеличава рискът за тромбемболии, което изисква профилактично антикоагулантно лечение.

Като най-надежден метод за диагноза на болестта на Cushing се препоръчва изследване на среднощния кортизол в слюнката на болните. Лечение се провежда с медикаментите mitotane, nifepristone, cabergoline, ketoconasol и pasireotide.

Ремисии се постигат в 86% от случаите. За установяване на дългогодишен хиперкортизолизъм се препоръчва изследване на кортизола в косата на болните, тъй като концентрацията му там се променя много бавно - за седмици, месеци и години, за разлика от концентрацията му в урината, където промяната е налице за 24 часа.

При Адисонова болест всички тези стойности са ниски. При пролактином и хиперпролактинемия се препоръчва лечение с cabergoline 1-2 mg седмично и bromocriptine 2.5-5 mg два пъти дневно. При мъже с пролактином се препоръчва clomiphene 50 mg дневно.

Хипоталамусът контролира апетита чрез сигнали от стомаха и активиране на nucleus of the tractus solitarius. Връзката се осъществява чрез n.vagus. Тук се намесват и хедонистичните сигнали за ядене: вкус, вид и мирис на храната. Тези механизми са свързани и с чревните хормони.

Увеличеното ниво на ghrelin активира (стимулира) приема на храна и алкохол, а също така и пристрастеност към хранене. Подобно е и действието на ендоканабиноидите, които водят до пристрастяване към тютюнопушене.

При акромегалия се препоръчва лечение с cabergoline (31.4% ефект), bromocriptine (18.8% ефект), octreotide LAR, pegvisomant и комбинирана терапия. Радиотерапията е с по-слаб ефект, но след 2008 г. се отчита ефект при 70% от пациентите.

Проблемни са бременните жени с хипопитуитаризъм. Засега няма уточнени референтни стойности за голям брой хормони при тях. Най-често се използва заместително лечение с хидрокортизон и левотироксин.

При случаи с хипопитуитаризъм, 92% от жените трябва да вземат растежен хормон (GH) като заместителна терапия преди концепцията, но често след зачеването тя се спира. Това е грешка! Заместителното лечение трябва да се провежда през цялата бременност.

Всички мъже с хипопитуитаризъм трябва да приемат растежен хормон.

При бременност с дефицит на АСТН се следи кортизолът, който обикновено се повишава в третия триместър, но следва да се мониторира с изследване на уринния и слюнчения кортизол, електролитите и кръвното налягане по време на цялата бременност, а перипартално да се дават глюкокортикоиди, като при започване на раждането венозно трябва да се влеят 50-100 mg кортизол.

При дефицит на TSH (тирeоид-стимулиращ хормон, тиреотропен хормон) на бременна жена - общият Т4 и тироксин-свързващият глобулин се повишават между 6-а и 8-а седмица на бременността и остават високи до раждането. Следят се FT3, FT4 и тироксин-свързващият глобулин, но трябва да се има пред вид, че нуждата от L-тироксин се повишава при бременност и дозата му трябва да се повиши през този период.

Всички гореспоменати заключения и препоръки са насочени към подобряване на терапевтичния подход във всекидневната практика при болни с ендокринни проблеми.

Проф. д-р Драгомир КОЕВ

Военноморска болница (МБАЛ) - Варна