Liraglutide като допълваща metformin терапия при пациенти с диабет тип 2



01/06/2014

Приложението на liraglutide като допълваща (втора линия) терапия при пациенти със захарен диабет тип 2 (ДТ2) и недостатъчен контрол с metformin предлага следното комбинирано предимство в сравнение с други антидиабетни средства: значимо понижение на нивото на гликирания хемоглобин А1с на фона на редукция на теглото и при минимален риск за хипогликемия (1).

Мета-анализ на данните от седем проучвания с продължителност 26 седмици и 4625 участници от 39 държави със средна продължителност на заболяването от 6.3 до 9.7 години показа, че liraglutide превъзхожда останалите пет често прилагани глюкозо-понижаващи терапии при ДТ2 (glimepiride, тиазолидиндион, инсулин glargine, exenatide и sitagliptin) или плацебо за постигане на комбинирания краен резултат - процент пациенти, постигнали ниво на HbА1с <7% без увеличение на теглото и без хипогликемични епизоди (2).

При лекуваните с liraglutide в доза 1.2 и 1.8 mg дневно този краен показател е установен при съответно 32% и 40% от участниците в сравнение с 6-25% от болните в останалите групи (6% при тиазолидиндион, 8% при сулфонилуреен препарат, 15% при базален инсулин glargine, 25% при exenatide, 11% при sitagliptin и 8% от контролите на плацебо) - таблица 1.

Ползата от liraglutide, прилаган в доза 1.8 mg, надвишава постигания от другите антидиабетни средства краен резултат между два и 10.5 пъти!

Делът на пациентите, постигнали прицелно ниво на HbA1c <7% за период от 26 седмици, е значимо по-голям при терапия с liraglutide 1.8 mg (65%) в сравнение както с liraglutide 1.2 mg (56%), така и с другите пет вида антидиабетни средства (30-53%) или с плацебо (17%) (p<0.005 за всичките).

Дозата на liraglutide от 1.2 mg също е била по-ефикасна в това отношение отколкото тиазолидиндиона, СУП или плацебо (p<0.005). В края на 26-ата седмица е установено и значимо понижение на теглото в сравнение с изходното ниво при лекуваните с лираглутид и в двете дозировки, както и при приложение на ексенатид.

Въз основа на обединените резултати от този мета-анализ може да се заключи, че пропорцията на пациентите с ДТ2, които постигат ниво на HbA1c <7% при лечение с лираглутид 1.8 mg e 1.7-4.4 пъти по-голяма отколкото с останалите медикаменти (1.7 пъти спрямо инсулин гларжин, р<0.05; 2 пъти спрямо глимепирид, p<0.0001; 2.3 спрямо ексенатид, p<0.001; 3.6 спрямо тиазолидиндион, p<0.0001; 4.4 спрямо ситаглиптин, p<0.0001, както и 8.9 пъти спрямо плацебо, p<0.0001).

Лираглутид 1.8 mg превъзхожда тези терапии и за постигане на комбинирания краен резултат (HbA1c <7%, без наддаване на тегло и без хипогликемия): 2 пъти в сравнение с ексенатид (p<0.01); 3.7 пъти спрямо гларжин, 5.2 пъти спрямо ситаглиптин, 7.4 - спрямо СУП и 10.5 - спрямо тиазолидиндион (p<0.0001 за всичките) и 7.4 пъти спрямо плацебо (p<0.0001). Съответните резултати при сравнение на лираглутид 1.2 mg са: 3.7 пъти в сравнение със ситаглиптин; 5.2 пъти - спрямо СУП, 7.4 - спрямо тиазолидиндион и 5.2 - спрямо плацебо (p<0.0001 за всичките).

За отбелязване е фактът, че двете дозировки на лираглутид водят до сходен комбиниран краен резултат (HbA1c <7%, без наддаване на тегло и без хипогликемия), който е постигнат съответно при 50% и 51% от лекуваните с тях участници.

Liraglutide, който е аналог на естествения глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1), e изследван в клиничната програма LEAD (Liraglutide Effect and Action in Dabetes), обхванала 6 клинични проучвания. В LEAD2 той е прилаган като допълваща метформин терапия за период от 26 седмици и профилът на ефикасност и безопасност е сравнен с този СУП, добавен към метформин (3).

При повечето от пациентите с ДТ2 се препоръчва прицелно ниво на HbА1с<7%, като metformin е общоприетото средство на първи избор (начална терапия), ако няма противопоказания за неговото прилагане.

Няма, обаче, единно становище кое да бъде следващото антидиабетно средство за допълваща метформин фармакотерапия, когато неговото приложение не може да поддържа достатъчен гликемичен контрол (ниво на НbА1с=/>7%). За целта, лекуващите лекари могат да избират между пет различни класа медикаменти, между които попадат и GLP-1 аналозите, какъвто е liraglutide.

GLP-1 аналозите постигат средно понижение на HbA1с с 0.8-1.5% (съпоставима с инсулина глюкозо-понижаваащ ефикасност) и редукция на теглото с 2-3 kg, когато са прилагани в комбинация с метформин (резултатите зависят от изследваната популация и от останалите видове терапия), като наред с това са свързани с нисък риск за хипогликемия.

Понижението на изходното ниво на HbA1с с 1% има важно значение за намаляване на честотата на усложненията при ДТ2, показаха резултатите от проучването UKPDS (UK Prospective Diabetes Study).

От друга страна, повишената честота на тежка хипогликемия води до неблагоприятни крайни резултати при пациентите с ДТ2, включително и до повишена смъртност.

Поради това, стратегията за понижаване на нивата на кръвната глюкоза трябва да не води до увеличен риск за хипогликемия, защото това в крайна сметка влошава прогнозата, тъй като е свързано с повишена заболеваемост и смъртност.

GLP-1 аналозите, за разлика от СУП, постигат подобряване на гликемичния контрол при минимален риск за хипогликемия.

Отново GLP-1 аналозите, за разлика от СУП и тиазолидиндионите (в ЕС е наличен само pioglitazone), водят до редукция на телесното тегло. В това отношение, те превъзхождат всички останали антидиабетни средства, както бе демонстрирано по-горе в тази статия.

Допълнителни предимства на GLP-1 аналозите като лираглутид са: леко понижение на систолното артериално налягане (-2.6 mmHg при доза 1.8 mg и -2.5 mmHg при доза 1.2 mmHg, p=0.003; -11.4 mmHg при стойности >140 mmHg), подобряването на липидния профил (редукция на общия и LDL-холестерола, на свободните мастни киселини и триглицеридите), както и снижаване на някои сърдечносъдови рискови маркери като мозъчен натриуретичен пептид и високочувствителен С-реактивен протеин (1).

Д-р Диляна ЯНКОВА

Използвани източници:

1. Bode W. Design, findings and implications of the liraglutide phase III clinical trial program. Clin Invest 2012; 2 (1):59-72 www.future-science.com/loi/cli

2. Zinman B., Schmidt W., Moses A. et al. Achieving a clinically relevant composite outcome of an HbA1c<7% without weight gain or hypoglycaemia in type 2 diatetes patients& a meta-analysis of the liraglutide clinical trial programme. Diabetes Obes Metab 2011; 14(1):77-82 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1463-1326.2011.01493.x/full

3. Nauck M., Frid A., Hermansen K. et al.; LEAD-2 Study Group. Efficacy and safety comparison of liraglutide, glimepiride, and placebo, all in combination with metformin, in type 2 diabetes: the LEAD (liraglutide effect and action in diabetes)-2 study. Diabetes Care 2009;32:84-90 http://care.diabetesjournals.org/