Аортната ригидност е маркер за сърдечното състояние при диабетици



01/04/2014

Измерването на аортната ригидност помага да идентифицираме пациентите с диабет тип 2 (ДТ2), които са с повишен риск за фатален или нефатален миокарден инфаркт (МИ), инсулт или други нежелани сърдечносъдови събития, показаха резултатите от проучването Rio de Janeiro Type 2 Diabetes Cohort Study, публикувани в списание Diabetes Care (1).

Оценката на аортната (артериалната) ригидност е лесен за изпълнение, безопасен, неинвазивен, бърз и възпроизводим метод на изследване. Според резултатите от цитираното проучване, които потвърждават и предишни данни, определянето на аортната ригидност, чрез измерването на скоростта на пулсовата вълна (PWV - pulse wave velocity), би трябвало да се използва за определяне на сърдечносъдовия риск при хора с наличие на рискови фактори.

Включени са 565 пациенти с ДТ2 и повишен риск за сърдечносъдово заболяване (ССЗ) - наличие на микроваскуларно (ретинопатия, невропатия или нефропатия) или макроваскуларно (исхемична болест на сърцето - ИБС, мозъчносъдова или периферна артериална болест) усложнение или с поне два други модифицируеми рискови фактори (артериална хипертония - АХ, дислипидемия или тютюнопушене).

Освен стандартното базално изследване при участниците е измерена и аортната PWV. Средната установена стойност за PWV е 9.6 m/s, а 38% от тях са с повишена аортна ригидност, дефинирана като каротидно-феморална PWV>10 m/s.

Сравнението между двете така определени групи установява, че пациентите с повишена аортна ригидност са: по-възрастни, с по-висока честота на АХ, дислипидемия, микро- и макроваскуларни усложнения на диабета. При тях продължителността на ДТ2 е по-голяма, по-често са на терапия с инсулин и физическата им активност е по-ниска.

Средният период на проследяване е 5.75 години, през който при 38 от болните е възникнало фатално сърдечносъдово събитие, а при 50 - нефатален МИ, инсулт, миокардна реваскуларизация, нововъзникнала сърдечна недостатъчност или периферна артериална болест.

След отчитане на влиянието на други сърдечносъдови рискови фактори се доказва, че пациентите с PWV>10 m/s са с почти двойно по-висок риск за сърдечносъдова заболеваемост или смъртност (съотношение на риска - hazard ration 1.92 с 95% доверителен интервал 1.16-3.18). Всеки 1 m/s увеличение на PWV увеличава с 13% риска за нежелани сърдечносъдови инциденти. Общата смъртност, обаче, не се повлиява от стойността на PWV.

Допълнителен анализ установява, че измежду болните с повишена аортна ригидност три обособени групи имат повишен сърдечносъдов риск: тези под 65-годишна възраст (четирикратно увеличение на риска), пациентите с микроваскуларни усложнения и тези с по-лош гликемичен контрол (стойности на гликирания хемоглобин >7.5%).

Резултатите от настоящото проучване показват, че аортната ригидност би могла да се използва като полезен „биомаркер“ за сърдечносъдовия риск при диабетици.

Но дали „лечението“ на повишената аортна ригидност би понижило риска? Някои изследователи предлагат диета с ниско съдържание на натриев хлорид, редовна физическа активност или приложение на блокери на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (PAAC) при наличие на повишена аортна ригидност. Само че до момента все още няма еднозначни доказателства, че редукцията на PWV е свързана с намаление на сърдечносъдовия риск.

Използван източник:

1. Cardoso C., Ferreira M., Leite N. et al. Prognostic impact of aortic stiffness in high-risk type 2 diabetic patients: The Rio de Janeiro Type 2 Diabetes Cohort Study. Diabetes Care 2013; DOI: 10.2337/dc13-0506 http://care.diabetesjournals.org/content/early/2013/07/18/dc13-0506.abstract