Възрастните хора с диабет са най-уязвими за възникването на тежка хипогликемия



01/12/2013

Хипогликемията е по-честа причина за хоспитализации при възрастните диабетици отколкото хипергликемията, показаха резултатите от национално проучване в САЩ, проведено от ендокринолози от Йейлския университет. Доклъдат бе изнесен на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация (ADA) (1).

Данните за 10-годишен период на проследяване - от 1999 до 2011 година, са установили, че делът на възрастните пациенти, които са постигнали препоръчваното от ADA прицелно ниво на гликирания хемоглобин (HbА1с) под 7%, се е увеличил, но това е довело до значителна промяна в причините за хоспитализации, които по-често са се дължали на хипогликемия отколкото на хипергликемия.

Наблюдаваната тенденция подчертава още веднъж нуждата от индивидуализиране на терапията за гликемичен контрол, особено при възрастните хора с диабет, при които е необходимо внимателно да се оценяват рисковите фактори за хипогликемия като депресия, когнитивен дефицит, намален апетит и лекарствени взаимодействия.

„Един размер не може да пасне на всички“, е основното послание за намаляване на риска за хипогликемия.

„Обръщане на модела“

По време на 10-годишния период на проследяване са били регистрирани 302 095 хоспитализации по повод на хипергликемия, неконтролиран диабет, диабетна кетоацидоза и хиперосмоларна кома. В същото време хоспитализациите по повод на хипогликемия са били 429 850, включително поради хипогликемична кома или предозиране на инсулин или на други хипогликемични средства.

През периода от 1999 до 2011, честотата на хоспитализациите поради хипергликемия се понижила с 39.5% на 100 000 пациенто-години (съответно от 114 на 70). Този вид хоспиталации са били много по-чести при по-възрастните пациенти (>/=75 години) през 1999, но към 2011 честотата при всички възрастови групи се е изравнила.

По отношение на хипогликемията, общата честота на хоспитализациите на 100 000 пациенто-години се е увеличила от 94 на 150 през 2007 (ръст с 22.3%), като леко се понижила до 105 през 2011 година.

През 2011, делът на хоспитализираните пациенти поради хипогликемия във възрастовата група 75 години и нагоре е бил два пъти по-висок отколкото тези на възраст от 65 до 74 години.

Най-често пострадалите са получавали сулфонилурейни препарати, особено представителя на по-старата генерация - глибенкламид, или са били на „sliding-scale“ инсулинов режим (нагласяване на дозата на бързодействащия инсулин с цел да се постигне предварително определено ниво на препрандиалната кръвна глюкоза, примерно под 10 mmol/l). Подобен подход увеличава риска за хипогликемия и поради това не се препоръчва.

През 1999 година хоспитализациите поради хипергликемия и хипогликемия са били съответно 820 и 676, докато през 2011 техният брой е бил респективно 367 и 612 на 100 000 пациенто-години.

Една от вероятните причини за обръщане на модела е опитът за интензифициране на гликемичния контрол и въвеждането на универсална препоръка за постигане на ниво HbА1с <7.0% (или дори около 6.5%). Годината с най-много хоспитализации поради хипогликемия е била 2007, след което тяхната честота се е понижила леко.

Най-честите причини за възниквaнето на тежка хипогликемия, налагаща търсенето на спешна помощ или хоспитализация, са били: пропускане на хранене след инсулинова инжекция - при 46%, инжектиране на погрешен инсулин (бързодействащ вместо дългодействащ инсулин) при 22% и прием на неправилна доза или инжектиране на погрешни единици на инсулина - при 12%.

Използван източник:

1. Lipska K. et al. National trends in hospital admissions for hyperglycemia and hypoglycemia among medicare beneficiaries, 1999-2010. ADA 2013; Abstract 274-OR