Teрапевтично поведение при деца и подрастващи с новодиагностициран диабет тип 2



01/10/2013

През последните три десетилетия затлъстяването при деца и подрастващи (юноши) нараства със застрашителни размери и води до метаболитни нарушения, които обичайно не се се срещат в тази възрастова група, като инсулинова резистентност, диабет тип 2 (ДТ2), дислипидемия и артериална хипертония.

В САЩ, например, един от трима новодиагностицирани пациенти с диабет на възраст под 18 години, е с ДТ2 (над 85% от тези случаи са със затлъстяване). В същото време, през 2011 година три щата са били без педиатри ендокринолози, а в 22 щата – броят на тези специалисти е бил под 10!

Бързото нарастване на случаите на ДТ2 в детско-юношеска възраст поставя нови предизвикателства пред клиницистите както за проследяването на пациентите, така и за терапетичното поведение при тази популация. В населени места, където липсват педиатри ендокринолози, се препоръчва сътрудничество между интернисти и педиатри.

В опита си да отговорят на тези предизикателства, диабетолози, педиатри и диетолози от съответните американски медицински организации* разработиха съвместно ръководство за лечение на деца и подрастващи с новодиагностициран ДТ2 (1).

Настоящите указания са насочени само за пациенти с новодиагностициран ДТ2 на възраст между 10 и 18 години.

Те не се отнасят за деца с нарушена гликемия на гладно (5.6-7.0 mmol/l), нарушен глюкозен толеранс (кръвна глюкоза два часа след хранене 7.8-11.1 mmol/l) или изолирана инсулинова резистентност, или за възможни случаи на подрастващи с ДТ2 и бременност.

Това ръководство не включва и лечението на потенциалните усложнения на ДТ2 (артериална хипертония, дислипидемия, нефропатия, микроалбуминурия и депресия), които са обект на придружаващ технически доклад (2).

Препоръка 1

Инсулинова терапия трябва да се започне:

– При всички деца и подрастващи с ДТ2, които са с диабетна кетоацидоза или при които не може да се направи прецизно разграничаване межди ДТ1 и ДТ2

– При деца и подрастващи със стойности на венозна/плазмена кръвна глюкоза над 13.9 mmol/l или гликиран хемоглобин (HbA1c) над 9%

Клиничната картина на ДТ2 в детска възраст варира в зависимост от стадия на заболяването. В ранните етапи на болестта доминира инсулиновата резистентност с компенсаторно повишена инсулинова секреция (нормални или повишени нива на серумен инсулин и С-пептид).

С течение на времето, панкреасните бета-клетки загубват функционалната си активност за секреция на адекватни количества инсулин, при което настъпва хипергликемия. На този етап диабетът може да бъде диагностициран само чрез скрининг.

При прогресиране на заболяването болните могат да дебютират с кетоза или кетоацидоза (5 до 25% от случаите с ДТ2). Диабетната кетоацидоза е животозастрашаващо състояние, което трябва да се лекува с инсулин и заместителни инфузии с водно-електролитни разтвори, за да се предотвратят кома и летален изход.

Децата и подрастващите със симптоми на хипергликемия (полиурия, полидипсия и полифагия), които са диагностицирани със захарен диабет, трябва да бъдат изследвани за кетоза (серумни кетони и кетотела в урината), а при положителни резултати – и за кетоацидоза (венозно рН), независимо че фенотипът и рисковите фактори (затлъстяване, acanthosis nigricans, фамилност за ДТ2) могат да насочват към ДТ2. Болните с кетоацидоза трябва да бъдат незабавно хоспитализирани и лекувани.

Пациентите в детска възраст с ДТ2 с лош гликемичен контрол (кръвна глюкоза над 13.9 mmol/l или HbA1c над 9%), при които не се установява кетоза или кетоацидоза, могат също да се повлияят благоприятно от лечение с инсулин, поне за кратък период от време.

Това дава възможност за по-бързо понижаване на хипергликемията (намаляване на глюкозната токсичност, дължаща се на инсулиновата резистентност и на неадекватната бета-клетъчна продукция на инсулин за преодоляване на инсулиновата резистентност) и позволява на бета-клетките „да си починат и да се възстановят”. Впоследствие пациентите могат да преминат на терапия с metformin, в комбинация с промени в начина на живот (диета и физическа активност).

Както вече беше споменато, в част от случаите с новодиагностициран диабет, разграничаването между ДТ1 и ДТ2 е трудно (при част от случаите с ДТ2 могат също да се наблюдават много ниски нива на серумен инсулин и С-пептид). Подобни пациенти е най-добре да бъдат първоначално лекувани с инсулин, докато с подходящи тестове бъде точно определен типът на диабета.

ДТ2 най-често се диагностицира при деца с наднормено тегло или със затлъстяване (индекс на телесна маса – ИТМ =/>85-94 или респективно >95 персентил за съответните възраст и пол), с фамилна анамнеза за този тип диабет, с нормални или повишени нива на серумен инсулин и С-пептид в началото, с постепенна изява на заболяването, с инсулинова резистентност (клинични данни за поликистозен овариален синдром или акантозис нигриканс) и негативен тест за диабетни автоантитела, типични за ДТ1 (дължащ се на автоимунно разрушаване на бета-клетките). Детско-юношеската популация с ДТ2 има по-често дислипидемия и артериална хипертония отколкото тази с ДТ1.

Препоръка 2

При всички останали състояния (без тези посочени в препоръка 1), лечението на деца и подрастващи с ДТ2 трябва да включва правилен хранителен режим, редовна умерена до интензивна физическа активност и приложението на metformin като медикамент на първи избор.

Тъй като успешното лечение на пациентите с ДТ2 в детска възраст трудно може да бъде постигнато само с помощта на хранителен режим и физическа активност (поради ниското съдействие от страна на болните), експертите препоръчват ранното включване на metformin.

Препоръчва се терапията да започна с начална доза от 500 mg дневно, с постепенно повишаване, до максимална дневна доза от 2000 mg, разделена в два приема. Започването на терапията с ниска доза на медикамента позволява да се намали гаденето като негов често срещан нежелан страничен ефект.

Предимствата от прилагането на метформин са: постигане на по-бързо понижаване на HbA1c, възможност за по-дълго поддържане на прицелното ниво на HbA1c (забавено влошаване на хипергликемията), намаляване на инсулиновата резистентност, по-малки промени в теглото, подобряване на липидния профил.

Дози, по-високи от 2000 mg дневно, не се асоциират с по-добър терапевтичен ефект, поради кoето не се препоръчват. Най-често срещаните нежелани реакции като коремна болка и метеоризъм, обикновено преминават след време. Медикаментът се понася по-добре, ако се приема заедно с храната.

В педиатричната популация интервенциите, свързани с промяна в стила на живот, са трудно постижими, поради редица причини като: висока честота на депресивни нарушения при подрастващите, затрудняващи спазването на препоръките, или натиск от страна на връстниците за включване в занимания, често свързани с нездравословни дейности (консумация на алкохол, прием на неподходящи храни).

Едва 10% от децата с ДТ2 в тази възраст могат да постигнат добър гликемичен контрол само с помощта на правилен хранителен режим и активна физическа дейност в продължение на най-малко 60 минути всеки ден.

Преди да се започне терапия с metformin, клиницистите трябва да бъдат убедени, че пациентът е със сигурна диагноза ДТ2. В случаите на несигурност (дете с наднормено тегло или затлъстяване и значима хипергликемия и/или с кетоза), се прилага инсулин до прецизното изясняване на типа на диабета.

Децата, при които се установява умерена хипергликемия (стойности на кръвната глюкоза между 11.1 и 13.9 mmol/l) или диагнозата се постява в рамките на скринингова програма, също представляват терапевтично предизвикателство. Възможното лечение на тези пациенти включва монотерапия с metformin, инсулинова монотерапия или комбинирано приложение на metformin с инсулин.

Единствените медикаменти за лечение на ДТ2 в детска възраст, одобрени от FDA, са metformin и инсулин, въпреки че в единични случаи се прилагат и тиазолидиндиони и инкретини.

При всички подрастващи с лека хипергликемия без кетонурия, експертите препоръчват metformin като медикамент на първи избор. Освен че подобрява чернодробната чувствителност към инсулина, metformin има редица други предимства:

– Намалява телесното тегло или има неутрален ефект върху теглото

– По-нисък риск за хипогликемии в сравнение с инсулина и сулфонилурейните препарати

– Подобрява инсулиновата чувствителност и нормализира менструалния цикъл при жени с поликистозен овариален синдром (тъй като подобрява фертилитета при това състояние, при сексуално активни девойки се препоръчва да се осигури надеждна контрацепция с цел да се избегне нежелана бременност)

– Не е асоцииран с дискомфорт, съпътстващ подкожните инжекции с инсулин

– Перорален начин на приложение, който може да повиши съдействието от страна на подрастващите

– Лечението налага по-малко съветване от страна на лекуващия лекар в сравнение със започването на инсулинова терапия

От друга страна, инсулинът има определени предимства пред metformin в началната терапия на ДТ2:

– По-бързо постигане на добър гликемичен контрол

– Може теоретично да бъде от полза за запазване на функционалния капацитет на панкреасните бета-клетки или дори за неговото подобряване

– Убеждава пациентитете в сериозността на заболяването и в ползите от подобряването на метаболитния контрол

Резултатите от проучването TODAY**, сравняващо стандартната (монотерапия с metformin) с по-агресивното лечение при подрастващи с новодиагностициран ДТ2, показаха, че само с metformin не може да се постигне добър гликемичен контрол. Комбинираното приложение на metformin и rosiglitazone е по-ефективно за нормализиране на нивата на кръвната глюкоза.

Изводите от TODAY, за съжаление, не могат да бъдат приложени в клиничната практика, тъй като rosiglitazone не е одобрен за лечение на деца и подрастващи. Поради сериозните си странични ефекти, медикаментът се използва ограничено в САЩ дори и при възрастни (в Европа той бе изтеглен от употреба поради съображения за сърдечносъдовия му профил на безопасност).

Ето защо, metformin ще продължи да се препоръчва като терапия на първи избор в тази възрастова група (поради добър профил на ефективност и безопасност). Той трябва да се прилага рано (още при поставяне на диагнозата) заедно с промени в начина на живот, като при невъзможност за постигане на добър метаболитен контрол към него трябва да се добави инсулин (базален инсулин) или друго глюкозопонижаващо средство.

На настоящия етап няма убедителни данни от рандомизирани клинични проучвания в подкрепа на самостоятелното използване на промените в начина на живот като първа стъпка терапия при която и да било подгрупа деца с ДТ2.

Препоръка 3

Стойностите на HbA1c трябва да се изследват на всеки три месеца, като терапията трябва да се интензифицира при незадоволителен гликемичен контрол.

Гликираният хемоглобин е показател за степента на гликемичен контрол при болни със захарен диабет, който позволява ориентировъчно да се определят средните нива на кръвната глюкоза, които са били поддържани през предходните два-три месеца.

Резултатите от проучвания при деца с ДТ1 и при възрастни с ДТ2 по безспорен начин доказват връзката между стойностите на HbA1с и честотата на микросъдовите усложнения (ретино-, нефро- и невропатия).

Експерите съветват при всички пациенти с диабет HbA1с да се изследва на всеки три месеца.

Американската диабетна асоциация (ADA) и Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD)*** препоръчват при повечето от пациентите с ДТ2 над детско-юношеска възраст да се поддържат нива на HbA1с <7% за намаляване на техния риск за диабетни усложнения (до 6.5% при млади пациенти със скорошна изява на заболяването и липса на сериозни сърдечносъдови усложнения, но не и ако това води до тежки хипогликемии). При стойности на HbA1с <6.5% се увеличава рискът за тежка хипогликемия.

При деца и юноши с ДТ2 Международната диабетна федерация (IDF) и Международното общество по детски и юношески диабет (ISPAD)*** препоръчват да се поддържа ниво на HbA1с <7% (контролно изследване на три месеца) и нива на кръвната глюкоза препрандиално <7.2 mmol/l и постпрандиално (след хранене) <10 mmol/l, като се провежда минимално двукратно измерване на глюкозата в капка капилярна кръв (3). При децата с ДТ1 от всички възрастови групи препоръчваното от ISPAD прицелно ниво на HbA1с е по-високо (<7.5%) с цел да се минимализира честотата на тежките хипогликемии и на намаления усет за улавяне на хипогликемия.

При деца и подрастващи с ДТ2 е желателно HbA1с да се поддържа под 7%, като се уточнява, че целите са индивидуални и посоченото прицелно ниво не е универсално.

При установяване на повишени концентрации на HbA1с >7%, терапията трябва да се интензифицира чрез повишаване на дозата или включването на втори медикамент, по-често проследяване на кръвната глюкоза, по-чести контролни прегледи при лекуващия лекар, повишаване на физическата активност и спазване на хранителен режим (съветване на професионален диетолог).

Болните със стабилен метаболитен контрол (постигнати прицелни нива) могат да провеждат изследване на HbA1с на шест месеца.

Препоръка 4

Мониторирането на нивата на кръвната глюкоза с тест-ленти е показано в следните случаи:

– Пациенти на лечение с инсулин или друг медикамент, водещ до риск за хипогликемия

– Болни с ДТ2, започващи или променящи режима си на лечение

– Пациенти с незадоволителен метаболитен контрол

– Случаи с остро вметнато заболяване

Въпреки че до момента не са провеждани рандомизирани проучвания за ефекта на честото мониториране на нивата на кръвната глюкоза при деца и юноши с ДТ2, данните от подобни изследвания при възрастни с ДТ2 на инсулиново лечение демонстрират, че изследването на кръвната глюкоза с помощта на тест-ленти поне четири пъти дневно се асоциира с по-добър метаболитен контрол, за разлика от възрастните, които не контролират често кръвната си глюкоза.

АDA препоръчва честотата на изследването на кръвната глюкоза да се основава на вида на терапевтичния режим и на целите на терапията:

– При пациенти на интензифицирана базално-болусна инсулинова терапия (многократни инсулинови инжекции или постоянна инсулинова инфузия) изследването на кръвната глюкоза с тест-ленти трябва да се провежда три или повече пъти дневно

– При болни, които не са на инсулинова терапия, мониторирането с тест-ленти се прилага с цел проследяване на успеха на терапията

– В определени случаи, когато целта на лечението е поддържане на определени нива на постпрандиална глюкоза, се препоръчва мониториране с тест-ленти след хранене

Много често юношите с ДТ2 трудно постигат нормогликемия. Нива на кръвната глюкоза на гладно между 3.9 и 7.2 mmol/l, обаче, се считат за приемливи за повечето подрастващи.

В допълнение, тъй като постпрандиалната хипергликемия се асоциира с повишен риск за сърдечносъдови инциденти при възрастни, мониторирането на кръвната глюкоза два часа след хранене е подходящо за определени групи от пациенти (при нормални препрандиални стойности на кръвнана глюкоза, но нива на HbA1c над прицелните).

Мониториране на кръвната глюкоза при болни с новодиагностициран ДТ2. Експертите препоръчват при всички болни с новодиагностициран ДТ2, независимо от терапевтичния режим, кръвната глюкоза да се изследва преди всяко хранене, включително сутрин на гладно, както и вечер непосредствено преди лягане, докато се постигне оптимален метаболитен контрол.

След постигане на гликемичния контрол, честотата на мониторирането на кръвната глюкоза може да се намали. Болните с чести хипо- или хипергликемии, както и тези на интензифициран режим, изискват по-често изследване на кръвната глюкоза.

Мониториране на кръвната глюкоза при лечение с перорални медикаменти и еднократен базален инсулин. Най-опростеният режим на инсулиново лечение е чрез еднократно приложение на дългодействащ (базален) инсулин преди лягане, като при тези случаи се препоръчва измерване на кръвната глюкоза сутрин на гладно (преди сутрешната закуска) с цел адаптиране на дозата.

Този режим е свързан с повишен риск за хипогликемии, особено през нощта или сутрин (при използване на NPH инсулин вместо на дългодействащ инсулинов аналог), и не може да осигури адекватна доза инсулин по време на хранене (постигнати прицелни нива на кръвнатата глюкоза сутрин на гладно, но не и през деня). В подобни случаи добяването на меглинид (бързодействащ инсулинов сетретагог) или на бързодействащ инсулин преди хранене подобрява гликемичния контрол поради понижаване на постпрандиалната хипергликемия.

Болните с ДТ2 на перорална терапия с оптимални концентрации на HbA1c, при които лечението е свързано с нисък риск за хипогликемии, не изискват толкова редовно мониториране на кръвната глюкоза. То се налага при поява на инфекции или при наличие на хипер- или хипогликемии.

Някои подрастващи с ДТ2 се повлияват благоприятно от комбинираното приложение на дългодействащ (базален) инсулин и перорален медикамент. При тях най-често се препоръчва двукратно дневно проследяване на кръвната глюкоза с тест-ленти (на гладно и два часа след хранене) до постигане на оптимален гликемичен контрол.

Мониториране на кръвната глюкоза при лечение с базално-болусен инсулинов режим. Базално-болусният режим на приложение на инсулин е подходящ за някои деца и подрастващи с ДТ2, като при тях се налага мониторирането на нивата на кръвната глюкоза преди всяко основно хранене, за да се коригира дозата на болусния инсулин (да се използва един от бързодействащите инсулинови аналози).

Препоръка 5

Пациентите с ДТ2 трябва да спазват стриктно указанията за правилен хранителен режим. Консумирането на повече калории, отколкото могат да бъдат изразходвани, води до наддаване на тегло с последващо затлъстяване, което е основен рисков фактор за нарастване на честотата на ДТ2. За съжаление, липсват достатъчно проучвания, които да проследяват ефекта на хранителния режим върху метаболитния контрол при деца и юноши с ДТ2.

Според указанията на Академията по хранене и диететика, балансираният хранителен режим, съдържащ 900-1200 kcal дневно, в комбинация с перорално лечение и повишена двигателна активност, корелира както с краткосрочни, така и дългосрочни (над една година) ефекти върху теглото и разпределението на мастната тъкан при деца на възраст между шест и 12 години. При юноши между 13 и 18 години се препоръчва вносът на калории да не пада под 1200 kcal дневно.

Резулататите от програмата за превенция на диабета (DPP) в САЩ демонстрират, че участниците, поемащи с по-малко от 450 kcal дневно от обичайния си хранителен режим, имат близо 60% по-малка вероятност да развият диабет през следващите 2.8 години.

Експертите препоръчват прилагането на кетогенна нискобелтъчна диета да бъде ограничено само до онези подрастващи, чието тегло е над 120% от идеалната телесна маса и които имат сериозни усложнения.

Този хранителен режим за бързо намаляване на телесното тегло трябва да се прилага в специализирано заведение, за кратък период (не повече от 10 седмици), под наблюдението на обучен мултидисциплинарен екип.

Пациентите с наднормено тегло трябва да се насърчават да участват в обучителни програми, които промотират здравословно хранене, включващо три основни хранения дневно с малки междинни закуски и избягване на консумацията на висококалорични храни (junk) при гледане на телевизия или работа с компютър.

Най-често прилаганите съвети за намаляване на приема на излишни калории и постигане на оптимално телесно тегло при деца със затлъстяване включват:

– Редовен прием на храна – три основни хранения дневно с малки междинни закуски

– Намаляване на размера на порциите

– Прием на нискокалорични безалкохолни напитки, с изключение на млякото

– Ограничаване на приема на плодов сок до една чаша дневно

– Повишена на консумация на плодове и зеленчуци

– Консумация на нискомаслени млечни продукти поне три-четири пъти дневно

– Ограничен внос на храни с висока масленост

– Намаляване на броя на междинните закуски

– Спиране на fast-food/junk храните

Препоръка 6

Децата и подрастващите с ДТ2 трябва да бъдат ангажирани в поне 60-минутна двигателна активност с умерено до изразено физическо натоварване дневно и да ограничат времето, прекарано пред екрана (телевизия, компютър) до два часа дневно.

Физичеките упражнения са важна част от програмата за намаляване на наднорменото тегло с цел превенция и лечение на ДТ2. Умереното до изразено физическо натоварване се дефинира като изпълнение на упражнения, които увеличават дихателната и сърдечната честота.

Най-лесният начин за определяне на интензивността на физическото натоварване е чрез теста за говорене. При умерено физическо натоварване пациентът може да говори, но не може да пее. При интензивно физическо натоварване пациентът трудно разговаря, тъй като се задъхва.

Препоръчва се подходът при всеки пациент да бъде индивидуален, съобразно неговите предпочитания, възможности за натоварване и условия в семейството. Например, при някои деца с ДТ2 всекидневните разходки пеша с продължителност един час могат да бъдат достатъчно физическо натоварване, подобряващо теглото и метаболитния контрол. Едночасовата сесия може да бъде разделена и на няколко по-кратки с продължителност 10-20 минути.

Основните указания в тази насока включват:

– Разработване на индивидуална програма с пациента и неговото семейство за намаляване на заседналия начин на живот и увеличаване на двигателната активност

– Изработване на 60-минутна програма с упражнения, определяща натоварването, продължителнстта и времето за изпълнение. Постепенното физическо натоварване е подходящо за онези младежи, които не са достатъчно физически подготвени. Програмата може да се изпълни в отделни сесии с продължителност 10-20 минути

– Физическото натоварване може да бъде под формата на спорт, игри или разходки в умерено темпо

– Ограничаване на времето пред екрана до два часа дневно и отстраняване на телевизори и компютри от детската стая

Обект на бъдещи изследвания остава изясняването на следните проблеми:

– Доколко хранителният режим и физическото натоварване, без добавено медикаментозно лечение, е възможна терапевтична алтернатива за лечение на селектирана група от деца със ДТ2

– Дали мониторирането на кръвната глюкоза с тест-ленти трябва да се прилага при всички деца и подрастващи със ДТ2, независимо от терапевтичния режим; колко често трябва да бъде то и има ли групи пациенти, при които мониторирането на кръвната глюкоза не налага често проследяване

– Да се установи ефикасността на програмите за превенция и лечение на ДТ2 при деца, включващи хранителен режим и физически упражнения

– Да се изследва връзката между заседналия начин на живот като рисков фактор за ДТ2 в детска възраст

Д-р Кремена ДИМИТРОВА

* Американската академия по педиатрия – American Academy of Pediatrics (AAP) http://www.aap.org

Педиатричната ендокринна общност – Pediatric Endocrine Society (PES) http://www.lwpes.org

Американската академия на общопрактикуващите лекари – American Academy of Family Physicians (AAFP) http://www.aafp.org

Американската диабетна асоциация – American Diabetes Association (ADA) http://www.diabetes.org

Академията по хранене и диететика – Academy of Nutrition and Dietetics http://www.eatright.org

** TODAY – Treatment Options for type 2 Diabetes in Adolescents and Youth

*** ADA – American Diabetes Association http://www.diabetes.org

EASD – European Association for the Study of Diabetes http://www.easd.org

IDF – International Diabetes Federation http://www.idf.org

ISPAD – International Society for Pediatric and Adolescent Diabetes http://www.ispad.org

Бел. ред. Според указанията на IDF и ISPAD за лечение на ДТ2 при деца и юноши от 2011 година (3), при наличие на клинични симптоми, трябва да се започва начално лечение с инсулин, заедно с промяна в начина на живот (диета и физическа активност). След метаболитно стабилизиране (1-2 седмици след поставяне на диагнозата) може да се премине на монотерапия с metformin (средство на първи избор), като се започва с начална доза 250 mg дневно, която се увеличава прогресивно до максимална доза 2 х 1000 mg дневно.

Като медикаменти на втори избор, които да се добавят към настоящата терапия с метформин (при нива на HbA1c>7% и стойности на кръвната глюкоза >7.2/>10 mmol/l), IDF и ISPAD посочват сулфонилурейните препарати или инсулин (дългодействащ инсулинов аналог самостоятелно или в комбинация с меглинид).

Контролно изследване на HbA1c трябва да се провежда на три месеца, а измерване на кръвната глюкоза с тест-ленти – най-малко два пъти дневно.

Бързодействащи (прандиални) инсулинови аналози: Инсулиновият аналог aspart може да се прилага за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст две години или по-големи. Инсулиновият аналог lispro няма посочено специфично възрастово ограничение, но клинични проучвания с него са проведени при деца на възраст от две до 11 години и от 9 до 19 години. Най-новият инсулинов аналог glulisine е одобрен да се прилага за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст шест години или по-големи, нуждаещи се от инсулиново лечение (не е изследван при деца с ДТ1 под четири години).

Дългодействащите (базални) инсулинови аналози могат да се използват за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст шест години или по-големи. Те все още се изследват при деца под 6-годишна възраст и поради това не са одобрени да се прилагат при по-малките. Glargine и detemir имат по-предвидим и плавен профил на действие през цялото денонощие (относително безпикови) за разлика от човешките NPH (неутрален протамин Хагедорн) инсулини. Поради това, се свързват с по-нисък риск за хипогликемия (особено в средата на нощта) и за ранна сутрешна хипергликемия (в следствие на „феномена на зазоряването” – повишаването на кръвната глюкоза между 4 и 7 ч. поради увеличената секреция на растежен хормон).

Инсулиновите аналози са свързани при пациентите с диабет, включително деца и юноши, с намалена честота на хипогликемични епизоди в сравнение със стандартните човешки инсулини (при сходна степен на гликемичен контрол, оценен чрез измерване на HbA1c).

Използвани източници:

1. Copeland K., Silverstein J., Moore K. et al. Management of newly diagnosed type 2 diabetes mellitus (T2DM) in children and adolescents. Pediatrics 2013; 131: 364-382 http://pediatrics.aappublications.org

2. Management of type 2 diabetes mellitus (T2DM) in children and adolescents. Pediatrics 2013; 131: е648-е664

3. Global IDF/ISPAD guidelines for diabetes in childhood and adolescence. Revision 2013 http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Presentation/2013/05/WC500143014.pdf