ИГДП в ранна детска възраст са асоциирани с повишен риск за диабет тип 1



01/10/2013

Инфекциите на горните дихателни пътища (ИГДП), възникващи през първите шест месеца от живота, могат да доведат до удвояване на риска за образуване на антиостровни антитела и за развитие на диабет тип 1 (ДТ1), показаха резултатите от проведено в Германия проучване, публикувани в списание JAMA Pediatrics (1).

Изследователите подчертават, обаче, че тези резултати може да не са приложими за всички деца, защото проучването е проведено при пациенти с повишенa вероятност за развитие на ДТ1, които имат родственик със заболяването.

„В първите месеци от живота имунната система е в период на развитие и може да бъде особено чувствителна при контакта с инфекциозни причинители. Но все още няма обяснение защо точно респираторните инфекции оказват важно въздействие през тази фаза,“ коментира водещият автор на проучването д-р Andreas Beyerlein, ръководител на Работната група по епидемиология към Института за изследване на диабета в Мюнхен (2).

От дълго време се предполага, че инфекциите, особено с ентеровируси, са потенциални тригери на ДТ1. Антиостровните антитела се появяват в серума още преди развитието на ДТ1 и на базата на тяхното наличие може да се предскаже развитието на заболяването при даден пациент.

В настоящето клинично проучване са включени 148 деца на възраст <3 месеца при започване на проследяването. Всички те са имали родственици от първа линия с ДТ1 и са участници в BABYDIET - провеждано в Германия проучване, имащо за цел да установи ефекта от отложената експозиция на глутен върху развитието на антиостровни антитела при децата с генетично повишен риск за диабет.

Когато децата са били на три месеца, родителите са попълнили въпросници, включващи информация за прекараните от бебето инфекции, епизоди на фебрилитет и прием на медикаменти, както и детайлно описание на симптомите на детето; данни за фамилна анамнеза за диабет, стил на живот, тютюнопушене на майката по време на бременността.

В края на изпитването родителите е трябвало отново да предоставят информация за заболяванията, възникнали до тригодишна възраст на детето. На всеки три месеца е изследвана кръвна проба на пациентите, за да се проследи и регистрира евентуалното образуване на антиостровни антитела.

В хода на тригодишното проучване са настъпили 1 245 инфекциозни събититя. Повечето от тях (669) са засягали горните дихателни пътища, по-малка част (257) - храносмилателната система, а останалите 319 случая са класифицирани като други инфекции (например кожни).

При децата, прекарали ИГДП през първите шест месеца от живота, рискът за образуване на антиостровни антитела е бил два пъти по-висок (hazard ratio - HR 2.27), в сравнение с децата без инфекция; HR за образуване на антиостровни антитела след ИГДП във възрастта между 6 и 11.9 месеца е било 1.32.

През втората година от живота не са установени значими ефекти за която и да е инфекциозна категория. По-големият брой на ИГДП в периода от шест месеца преди сероконверсията към антиостровни антитела също е бил свързан с повишено HR (HR=1.42).

Най-висока е била честотата на продукция на антиостровни антитела при децата с повече от пет респираторни инфекции през първата година от живота.

Инфекциозните причинители индуцират автореактивност при ДТ1 чрез различни механизми. Данните от проучвания, проведени при животни и в in vitro условия, показаха, че вирусите могат директно да инфектират и увредят инсулин-продуциращите бета-клетки или могат да активират автореактивните Т-лимфоцити на базата на молекулна мимикрия.

Освен това, инфекциозните патогени индуцират възникването на среда на възпаление, чрез продукцията на цитокини, която причинява увреждане на бета-клетките.

В момента д-р Beyerlein и сътрудници и още пет изследователски екипа участват в допълнително, мултицентърно проучване - The Environmental Determinants of Diabetes in the Young (TEDDY), целта на което е да идентифицира инфекциони причинители, диетични фактори или други фактори на околната среда, които могат да провокират развитието на ДТ1 и по този начин да потвърдят ролята на респираторни инфекции, например тези с риновируси.

В TEDDY се провежда и изследване на носен секрет, което вероятно ще бъде една стъпка напред при оценяване на връзката между инфекциите и развитието на автоимунното заболяване.

Д-р Зорница ВАСИЛЕВА

Използвани източници:

1. Beyerlein А., Wehweck F., Ziegler A. et al. Respiratory infections in early life and the development of islet autoimmunity in children at increased type 1 diabetes risk. JAMA Pediatr. 2013 doi:10.1001/jamapediatrics.2013.158 http://archpedi.jamanetwork.com

2. Melville А. Early upper-respiratory infections linked to type 1 diabetes. Medscape Medical News www.medscape.com/viewarticle/807205