DCCT/EDIC 30 години по-късно: Позитивните ефекти на интензивната терапия са потвърдени при диабет тип 1



01/06/2013

Интензивната (базално-болусната) инсулинова терапия е най-доброто решение за пациентите с диабет тип 1 (ДТ1) потвърди натрупаният 30-годишен опит от проспективното интервенционално проучване DCCT и последвалата го обсервационна фаза EDIC.

Данните от анализа, представени по време на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация (ADA), показват, че интензивният подход за подобряване на гликемичния контрол, постигнат рано след диагностицирането на ДТ1, може да намали риска за свързани със заболяването усложнения с над 50% (1).

Съгласно новите данни, поддържането на стриктен гликемичен контрол при младите хора с ДТ1 за период от средно 6.5 години продължава да има положителен ефект за намаляване на микроваскуларните усложнения и на сърдечносъдовите събития за период от 20 години след това.

Проучването Diabetes Control and Complications Trial (DCCT), продължило 10 години (през периода 1983-1993), показа че поддържането на стойности на кръвната глюкоза, близки до нормалните (средно ниво на HbА1с около 7%), понижава, в сравнение със стандартното лечение (средно ниво HbА1с около 9%), честотата на ретинопатията със 76%, на нефропатията - с 50% и на невропатията - с 60% (2).

Последвалото го наблюдателно проучване Epidemiology of Diabetes Interventions and Complications (EDIC), стартирало една година по-късно, проследи резултатите през следващите 20 години, като оригиналната група на стандартно лечение по време на DCCT също е преминала на интензивна инсулинова терапия. Степента на гликемичен контрол е изравнена в двете групи още в края на първата година след приключване на DCCT, като по време на EDIC е поддържано средно ниво на HbА1с около 8% (няма значима разлика между двете групи).

Въпреки това, години по-късно, оригиналната група на интензивен контрол по време на DCCT (базално-болусна терапия, неколкократно самоизмерване на кръвната глюкоза всеки ден и адаптиране на инсулиновата доза към хранителния и двигателния режим с цел да се поддържа таргетното ниво на HbА1с) продължава да има с 50% по-нисък риск за бъбречна дисфункция (намалена скорост на бъбречна филтрация), сърдечносъдово заболяване или за тежка степен на диабетна ретинопатия.

Разликата в честотата на ретинопатията между двете групи (интензифицирано спрямо стандартно инсулиново лечение по време на DCCT) в течение на EDIC е: 70% на 4-ата година, 53% на 10-ата година и 46% на 18-ата година. Нуждата от очна хирургия е също по-ниска на 18-ата година в интензивната група: с 48% за екстракция на катаракта и с 44% за витректомия.

Данните от EDIC показват по-ниска честота на поява на периферна диабетна невропатия - с 30% и на автономна невропатия - с 31% (разликата на 14-тата година е статистически достоверна).

За период от 18 години е наблюдаван по-нисък риск за развитието на микроалбуминурия с 39%, като на 8-ата година понижението на този риск е с 57%.

По отношение на развитието на изявена нефропатия (макроалбуминурия) разликите между двете групи са: с 61% на 18-ата година и с 84% на 8-ата година.

На 9-ата година от EDIC е наблюдавано понижение на честотата на комбинирания показател от сърдечносъдови събития с 42% и с 57% - за нефатален миокарден инфаркт, инсулт или смърт от сърдечносъдова причина. Анализът през 2012 показва намаление на същите крайни резултати със съответно 33% и 35% - въпреки че разликите са по-малки, те продължават да бъдат статистически достоверни.

В групата на интензивен гликемичен контрол е наблюдавано и забавено развитие на атеросклерозата на 12-година от EDIC - по-малка дебелина на интима-медия слоя на каротидните артерии и по-добра сърдечна функция, показват данните от публикуван през 2011 година анализ (3).

Изводът от DCCT е, че при пациентите с ДТ1 трябва да се постига интензивен гликемичен контрол, колкото е възможно по-рано след диагностициране на заболяването, ако това е безопасно (в проучването са участвали млади хора и юноши).

Положителният ефект, осигурен с помощта на интензифицираната (базално-болусна) инсулинова терапия, се запазва дългосрочно - този феномен се определя като „метаболитна памет“.

Използвани източници:

1. American Diabetes Association (ADA) 2013 Scientific Sessions. DCCT/EDIC 30th Anniversary Symposium-Contributions and Progress, June 22, 2013 Chicago

2. Diabetes Control and Complications Trial Research Group. The effect of intensive treatment of diabetes on the development and progression of long-term complications in insulin-dependent diabetes mellitus. N Engl J Med 1993;329:977-986 www.nejm.org

3. Polak J., Backlund I., Cleary O. et al. Progression of carotid artery intima-media thickness during 12 years in the Diabetes Control and Complications Trial/Epidemiology of Diabetes Interventions and Complications (DCCT/EDIC) Study. Diabetes 2011; 60:607-613 http://diabetes.diabetesjournals.org