Linagliptin е ефективен при диабет тип 2



01/04/2013

Trajenta (с активна съставка linagliptin) - перорална глюкозопонижаваща терапия за пациенти c диабет тип 2 е включена в Позитивния лекарствен списък и 100% се реимбурсира от НЗОК от месец януари 2013

Linagliptin, прилаган самостоятелно или в комбинация с други антидиабетни средства, понижава нивата на гликирания хемоглобин А1с (HbA1c) при възрастни пациенти с диабет тип 2 (Т2D) (1). Допълнителните данни показват, че този медикамент подобрява гликемичния контрол, без да излага лекуваните с него хора на допълнителен риск от хипогликемия или наддаване на тегло (2, 3).

За разлика от другите DPP-4 (дипептидил пептидаза-4) инхибитори, при които се изисква адаптиране на дозата, в зависимост от степента на бъбречното увреждане, linagliptin може да се прилага безопасно без промяна на дозата при пациентите с T2D и придружаващо бъбречно заболяване (2,4).

Пациентите с Т2D обикновено са възрастни хора, с повишен риск за хипогликемия, често са с изявено сърдечносъдово заболяване (ССЗ), почти всичките са със затлъстяване и често имат придружаващо бъбречно увреждане. Това съчетаване на разнообразни здравни отклонения създава трудности при избора на подходяща терапия за контрол на хипергликемията.

Контролът на гликемията при диабетиците с хронично бъбречно заболяване е предизвикателство и изисква мониториране на бъбречната функция и адаптиране на дозите или промени в медикаментозната терапия.

Индивидуално избраната глюкозопонижаваща терапия при диабет тип 2 (T2D):

1. трябва да бъде ефективна за понижаване на нивата на кръвната глюкоза и за подобряване на гликемичния контрол, като целта е да се намали рискът за микро- и макроваскуларни усложения

2. да не излага пациента на прекомерен риск за хипогликемия, която влошава миокардната исхемия

3. да не води до наддаване на тегло, което е нежелано при пациента със затлъстяване

4. да не влошава бъбречната функция и да е ефективна и при случаите с хронично бъбречно увреждане

5. да не повишава риска за сърдечносъдово заболяване

DPP-4 инхибиторът linagliptin може да разреши много от проблемите, свързани с лечението на пациентите с T2D:

- първо - прилага се перорално и еднократно дневно и без нужда от промяна в дозировката

- второ - не води до увеличение на теглото (неутрален ефект) или до риск за хипогликемия

При прием на доза от 5 mg дневно linagliptin води до снижаване на HbA1c със средно 0.6-0.7% при изходно ниво 8.0-8.1% (р<0.0001), показват данните от рандомизирани контролирани проучвания.

За разлика от други антихипергликемични средства, включително и други DPP-4 инхибитори, много малка част от linagliptin се екскретира през бъбреците (елиминира се предимно през жлъчката и стомашночревния тракт) (1). Поради това, неговото приложение не налага коригиране на дозата при възрастни пациенти с Т2D или при болни с придружаваща нефропатия, независимо от степента на подлежащото бъбречно увреждане.

Резултатите от фаза 3 клинично проучване, както и три сборни анализа на данни от фаза 3 изпитвания, оценили профила на ефикасност и поносимост на linagliptin (Tradjenta, Boehringer Ingelheim и Eli Lilly and Company), бяха представени на 48-ия годишен конгрес на European Association for the Study of Diabetes (ЕASD 2012) в Берлин (5, 6, 7, 8).

Допълнителна терапия към базален инсулин

В едно фаза 3 рандомизирано клинично проучване е оценена за период от 52 седмици дългосрочната безопасност и ефикастност на linagliptin 5 mg дневно спрямо плацебо при 1261 пациента, при които не е постигнат задоволителен контрол с базална инсулинова терапия (инсулин glargine, инсулин detemir или NPH инсулин) (5).

Резултатите от анализите показват сходна честота на хипогликемия в двете групи (linagliptin 31.4%, плацебо 32.9%) на фона на постигането на по-добър гликемичен контрол с linagliptin (-0.53% плацебо-коригирана промяна в HbA1c от началото до 52 седмица от проучването, р<0.0001), при това при по-малко увеличение на средната дневна доза на базалния инсулин (средно +2.6 IU спрямо +4.2 IU в контролната група, р<0.003).

Телесното тегло на пациентите по време на терапията и в двете групи е било стабилно (linagliptin -0.3 kg; placebo -0.04 kg).

В групата на linagliptin е била наблюдавана по-малка честота на нежелани странични ефекти (повечето от които леки или умерени) отколкото при контролите на плацебо (78.4% спрямо съответно 81.4%).

Основният извод на авторите, е че добавянето на linagliptin към предшестващата терапия с базален инсулин при пациенти с Т2D поради неадекватен гликемичен контрол води до значимо и дългосрочно подобрение в нивото на HbA1c за период от 52 седмици, като този благоприятен ефект е постигнат без допълнителен риск за хипогликемия или за наддаване на тегло и при сравним с плацебо профил на поносимост.

Mонотерапия или допълваща терапия при пациенти с диабетна нефропатия

В отделен анализ, linagliptin показа ефикасност и при пациенти с Т2D и начална диабетна нефропатия. В този анализ са включени седем двойно-слепи, плацебо-контролирани рандомизирани проучвания с продължителност от 24 до 52 седмици. В тях са участвали две комбинирани групи пациенти (6):

- група 1 - с диабетна нефропатия в ранни стадии на Т2D (със или без терапия с перорални глюкозопонижаващи средства) - в нея са попаднали случаи с постоянна албуминурия 30</=UACR (съотношение албумин/креатин в урината</=3000 mg/g) и на постоянно лечение с ACE инхибитор или с АРБ (ангиотензин рецепторен блокер)

- група 2 - диабетна нефропатия при пациенти в напреднала възраст (=/>65 години), които отговарят на UACR критерия - това са били случаи, лекувани с различни глюкозопонижаващи средства, включително и с инсулин

В група 1 linagliptin (прилаган самостоятелно или като допълваща терапия) е постигнал промени в нивата на HbA1c и на плазмената глюкоза на гладно (съответно с -0.71% и -1.4 mmol в сравнение с плацебо, двете р<0.0001) и е довел до значимо намаление на UACR с 33% (р<0.05).

В група 2 приемът на този медикамент е бил свързан със значително намаление на коригирания UACR с 30% (р<0.05) в сравнение с плацебо. Намаляването на албуминурията е било в повече, отколкото може да се очаква от глюкозопонижаващите ефекти на linagliptin в двете групи.

Във всичките седем проучвания приемът на linagliptin не е довел до значима промяна в артериалното налягане или бъбречната функция.

Не е необходима корекция на дозата при възрастна популация

Linagliptin, прилаган като монотерапия или съпътстваща терапия, е добре поносим и може да бъде възможност за лечение на възрастни пациенти (=/>65 години), без да е необходима корекция на дозата, показват резултатите от друг анализ на седем изпитвания във фаза 3 (7).

В тях са били оценени различни параметри за безопасност и ефикасност при употреба на linagliptin от пациенти с диабет тип 2 в напреднала възраст (=/>65 години, n=1331). Над 60% от участниците са получавали терапия с повече от две глюкозопонижаващи средства.

Linagliptin е постигнал значимо снижаване на нивата на HbA1c (плацебо-коригирана промяна от -0.62%, р<0.0001), оценено на 24-тата седмица.

Пациентите, лекувани с linagliptin, са имали значително по-голямо намаляване на плазмената глюкоза на гладно (FPG) (плацебо-коригирана промяна от -0.82 mmol/l, р<0.0001), и броят на нежеланите събития не е бил по-голям, отколкото при плацебо (71.3% спрямо 73.3%). Нежеланите реакции, свързани с употребата на linagliptin, също не са били повече в сравнение с плацебо (18.1% спрямо 19.8%).

Нещо повече, честотата на хипогликемията е била по-ниска при терапия с linagliptin (21.4%) отколкото при плацебо (25.7%).

Добър профил на безопасност и ефикасност при пациенти в напреднала възраст

Linagliptin също така показа добър профил на безопасност и ефикасност при пациенти в напреднала възраст (=/>70 години) при приложение за повече от 24 седмици като съпътстващо лечение към базален инсулин, показват резултатите от четвърти предварително-определен сборен анализ на две фаза 3 проучвания (8).

При тази уязвима популация, каквато са възрастните хора, linagliptin в комбинация с базален инсулин е с добра поносимост, като нежеланите реакции не са повече, в сравнение с тези, приемащи плацебо.

Linagliptin постигна значимо подобрение на гликемичния контрол (плацебо-коригирана промяна в HbA1c от изходната стойност с -0.77%, р<0.0001), без прекомерен риск от хипогликемия - епизоди на хипогликемия са наблюдавани при 28.6% от пациентите, приемащи linagliptin, и при 37.2% от тези на плацебо.

За много от възрастните пациенти важат допълнителни мерки за безопасност и поносимост, поради съпътстващи заболявания, нарушена бъбречна функция и повишен риск от хипогликемия.

Linagliptin се оказва ефикасна и добре поносима възможност за лечение на диабет тип 2 при хора в напреднала възраст, без да е необходимо коригиране на дозата или допълнително наблюдение, дори ако бъбречната функция намалява. В такива ситуации, когато изборът на лечение е повече от ограничен, подобна терапевтична възможност е добре дошла.

Изводите за клиничната практика:

- Резултатите от фаза 3 клинични проучвания, в които са участвали над 6000 пациенти, подкрепят Trajentа (linagliptin) като ефикасна и добре поносима терапия на диабет тип 2 (T2D), включително при възрастни хора и пациенти с диабетна нефропатия

- Linagliptin може да се прилага веднъж дневно, без да е необходимо коригиране на дозата или допълнително наблюдение, дори ако бъбречната функция намалява

Използвани източници:

1. КХП Trajenta, 25.10.2012

2. Forst T., Pfutzner A. Clinical overview of linagliptin, a dipeptidyl peptidase-4 inhibitor,in patients with Type 2 diabetes mellitus. Expert Rev. Endocrinol.Metabol. 2013; 8(1): 21-35 http://jcem.endojournals.org

3. Del Prato S., Barnett A., Huisman H. et al. Effect of linagliptin monotherapy on glycemic control and markers of beta-cell function in patients with inadequately controlled type 2 diabetes: a randomized controlled trial. Diabestes, Obesity and Metabolism 2011, 13 (3):258-267 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1463-1326

4. McGill J., Sloan L., Newman J. et al. Long-term efficacy and safety of linagliptin in patient with type 2 diabetes and severe renal impairement: a 1-year, randomized, double blind, placebo controlled study. Diabetes Care 2013; 36 (2):237-244 http://care.diabetesjournals.org/content/early/2012/09/23/dc12-0706.full.pdf+html

5. Yki-Jarvinen H. Long-term Efficacy and safety of linagliptin as add-on therapy to basal insulin in patients with type 2 diabetes: A 52-week Randomised, Placebo-Controlled Trial. Oral Presentation. Presented at the 48th European Association for the Study of Diabetes (EASD) Annual Meeting; 1-5 October 2012; Berlin, Germany.

6. Per Henrik Groop et al., Effects of the Dpp-4 inhibitor linagliptin on albuminuria in patients with type 2 diabetes and diabetic nephropathy, Oral Presentation, Presented at the 48th European Association for the Study of Diabetes (EASD) Annual Meeting; 1-5 October 2012; Berlin, Germany.

7. Patel S. et al., Safety and Efficacy of Linagliptin in Elderly Patients With Type 2 Diabetes: Evidence from 1331 Individuals Aged >/= 65 Years, Poster: P850, 48th European Association for the Study of Diabetes (EASD) Annual Meeting; 1-5 October 2012; Berlin, Germany.

8. Woerle et al., Safety and Efficacy of Linagliptin Plus Basal Insulin Combination Therapy in a Vulnerable Population of Elderly Patients (Age >/= 70 Years) With Type 2 Diabetes, Poster P848, 48th European Association for the Study of Diabetes (EASD) Annual Meeting; 1-5 October 2012; Berlin, Germany.