НАСБ повишава сърдечносъдовия риск



01/12/2012

Неалкохолната стеатозна болест на черния дроб (НАСБ, nonalcoholic fatty liver disease - NAFLD) е асоциирана с повишаване на сърдечносъдовия риск, показаха резултатите от малко проспективно проучване, представени на миналогодишната среща на European Association for the Study of Diabetes (EASD) (1).

Целта на изследователите е да оценят връзката между скора на Kleiner* - маркер за тежестта на НАСБ, и сърдечносъдовия риск и да определят дали стойностите на този показател са по-високи при хора с повишенa вероятност за възникване на сърдечносъдови заболявания (ССЗ), каквито са пациентите с диабет.

Участниците са 112 болни с биопсично доказана НАСБ. Средната им възраст е 48 години, средният индекс на телесна маса (BMI) - 34 kg/m2. Тежестта на чернодробната стеатоза е определена чрез хистопатологична оценка на биопсични проби чрез скора на Kleiner. СС риск е оценен чрез системите Framingham Risk Score (FRS)** и QRISK, чиито средни стойности са били съответно 13 и 8.

Скорът на Клайнер е определен при 104 пациенти, 67 от тях мъже; неговата стойност е била 5.3+/-2.3. В подгрупата от 32 пациенти с диабет този показател е бил по-висок, отколкото при участниците без диабет (6.4+/-2 срещу 4.8+/-2.1, р<0.001).

Установена е зависимост между скора на Клейнер и плазмената глюкоза на гладно (r=0.21, p=0.038), гликирания хемоглобин (HbA1c) (r=0.26, p=0.034) и 10-годишния сърдечносъдов риск, калкулиран както чрез QRISK 2 (r=0.458, p<0.001), така и чрез FRS (r=0.347, p<0.001).

Не е открита връзка между BMI и скора на Kleiner (r=0.06, p=0.58), въпреки че в подгрупа от 45 болни е наблюдавана корелация между този показател за чернодробно увреждане и процента на мазнини в тялото (r=0.29, p=0.077).

Резултатите от мултивариационния регресионен анализ, включващ изследване на гликемичния контрол (кръвна глюкоза и HbA1c) и BMI, показват, че и QRISK 2, и FRS са в изразена и независима асоциация със скора на Kleiner.

Степента на сърдечносъдовия риск се увеличава с нарастване на тежестта на НАСБ (най-висок риск е наблюдаван при наличието на неалкохолен стеатозен хепатит), като тази връзка не зависи от размера на хипергликемията или от BMI.

“Неалкохолната мастна болест на черния дроб допринася за още по-голямото увеличение на вече съществуващия сърдечносъдов риск както при хората с диабет, така и при тези без изявено нарушение в глюкозната обмяна,” коментира проф. д-р Christopher Byrne от Университета в Southampton, Великобритания, и един от водещите изследователи в това проучване.

Добре известно е, че спазването на диета с цел да се постигне редукция на теглото и повишението на физическата активност допринасят за намаление на количеството на натрупаните триглицериди в черния дроб. Ефикасността на тези промени в стила на живот върху хепаталното възпаление и фиброза, обаче, не е известна.

Авторите на настоящето проучване са започнали ново изследване, имащо за цел да оцени хепатопротективните свойства на високи концентрации от високопречистени етилови естери на омега-3 мастните киселини при НАСБ. Резултатите се очакват в края на тази година.

Неалкохолната стеатозна болест на черния дроб (NAFLD, НАСБ) е най-разпространената причина за чернодробно увреждане - нейната честота достига в индустриализираните държави 40-50% (до 90% при хората със затлъстяване).

Пациентите с това заболяване имат типично повишени плазмени нива на триглицериди и коремно затлъстяване, инсулинова резистентност, метаболитен синдром и диабет тип 2.

NAFLD представлява спектър от нарушения, които варират от обикновена неалкохолна чернодробна стеатоза (NAFL- отлагане на триглицериди в хепатоцитите), която може да бъде клинично стабилна, до неалкохолен стеатозен хепатит (nonalcoholic steatohepatitis - NASH), който е с прогресиращо развитие. Диагнозата се поставя с помощта на чернодробна биопсия, която установява при NASH наличието на ацинарно (лобуларно) и портално възпаление.

Хроничното нискостепенно възпаление вероятно е водещият патогенетичен механизъм при NASH, който прогресира до фиброза и последваща цироза и чернодробна недостатъчност.

Смята се, че основна роля за развитието на NAFLD играят прехранването, затлъстяването (натрупването на висцерална мастна тъкан, която произвежда проинфламаторни цитокини и адипокини) и инсулиновата резистентност (хипотеза за системната липотоксичност).

Най-вероятно нарушението се дължи на ексцесивна или дисфункционална регулация на свободните мастни киселини (СМК) и/или на техни метаболити, които отключват хепатоцелуларно увреждане и апоптоза (некроинфламация).

Генетичната предиспозиция към заболяването е свързана с полиморфизми в гените за пататин-подобната фосфолипаза (PNPLA) или за аполипротеиин С3 (APOC3).

Първичната NAFLD се приема за чернодробна изява на метаболитния синдром. Основен източник на чернодробни СМК са триглицеридите в адипоцитите (повишена липолиза във висцералната мастна тъкан) или в хепатоцитите (увеличена липогенеза de novo).

Мерките за понижаване на хипертриглицеридемията не водят до намаляване на стеатозата в черния дроб.

Около една трета от пациентите с неалкохолна мастна дегенерация на черния дроб имат нарушения в глюкозния толеранс (които се установяват с провеждането на ОГТТ).

Наред с това, при случаите с неалкохолна стеатоза и нормален глюкозен толеранс се наблюдава универсална постпрандиална хиперинсулинемия. Тези факти налагат провеждането на дългосрочни проучвания, които да определят ролята на инсулина и дисгликемията в прогресията на чернодробното заболяване.

* Kleiner Score оценява степента на стеатозата (мастната дистрофия), лобуларното възпаление, балонната дегенерация на хепатоцитите и фиброзата, като по-високите стойности на показателя сочат наличието на по-тежко чернодробно увреждане (Hepatology 2005;41:1313-21)

** Framingham Risk Score (FRS) е система за оценка на 10-годишния сърдечносъдов риск при даден пациент. Той се калкулира на базата на пола, възрастта, стойностите на серумния холестерол, стойностите на артериалното налягане, тютюнопушене, приема на антихипертензивни медикаменти.

Q-RISK скорът е подобен на FRS, но се изичислява на базата на допълнителна информация - индекс на телесна маса, наличие на съпътстващи заболявания.

Използван източник:

1. Hudson S., Bhatia L., McCormick K. et al. Non-alcoholic fatty liver disease severity is related to increased cardiovascular risk independently of hyperglycemia and obesity. Abstract 247; EASD 47th Annual Meeting www.easd.org/easd/index.php?option=com_content&view=article&id=69&Itemid=509