Диабет тип 2 и хронична сърдечна недостатъчност – кои бета блокери не влошават гликемичния контрол?



01/12/2012

Съществуват бета-блокери (ВВ), които не влошават гликемичната обмяна при пациенти с диабет тип 2 (ДТ2), усложнен със сърдечна недостатъчност (СН), а carvedilol дори подобрява глюкозната регулация, показаха резултатите от обсервационно проучване, публикувани в списание Cardiovascular Diabetology (1).

Прогностичното значение на ВВ при болни със систолна СН е отдавна известно, но въпреки това при диабетиците често лечението с ВВ е субоптимално (медикаментите не се включват или дозата не е оптимална).

Този факт може да има важни клинични последици за пациентите, тъй като при около 12% от пациентите с ДТ2 се наблюдава систолна СН, а от групата със СН - 6 до 25% са диабетици. Затова за правилното лечение на тази популация е от особено значение да се използват ВВ, които позволяват да се поддържа добър гликемичен контрол.

При хипертензивни пациенти с ДТ2, които нямат систолна СН, приложението на carvedilol бе свързано по-рано в проучването GEMINI* с по-благоприятни ефекти върху глюкозната обмяна (най-вероятно, в следствие на повишеното усвояване на глюкозата) в сравнение с metoprolol tartrate (2).

Лечението с carvedilol не оказва влияние върху гликемичния контрол (не води до промяна в изходното ниво на гликирания хемоглобин А1с) като постига подобрение в инсулиновата чувствителност и намаление на прогресията на микроалбуминурията в сравнение metoprolol tartrate, заключиха авторите на GEMINI.

Целта на настоящото проучване е да се оцени ефектът на два различни ВВ: неселективния ВВ carvedilol и бета1 селективния ВВ bisoprolol върху гликемичния контрол, липидния профил, бъбречната функция и микроалбуминурията при пациенти със СН и ДТ2.

В него са участвали 125 души, без терапия с ВВ преди включването. При 80 от тях е стартирана терапия с carvedilol, а при останалите 45 - с bisoprolol, с постепенно титриране до максимално поносимата доза, която е 26.5 ± 21.1 mg дневно за carvedilol и 5.8 ± 3.0 mg дневно за bisoprolol.

Останалата терапия е според препоръките за лечение на СН. Средният период на проследяване в групата с carvedilol е 1.9 години, а за bisoprolol - 1.4 години. Двете изследвани групи не се различават съществено помежду си по отношение на демографските характеристики, фракцията на изтласкване на лява камера, функционалния клас на СН и съпътстващата терапия.

Пациентите на лечение с carvedilol са постигнали значимо намаление в нивата на гликирания хемоглобин (HbA1с) - от 7.8 ± 0.21% до 7.3 ± 0.17% (-0.5%, р = 0.02), докато на фона на терапия с bisoprolol стойностите на HbA1с не се понижават съществено - от 7.0 ± 0.20% на 6.9 ± 0.23% (p=0.92).

Скоростта на гломерулната филтрация (GFR) показва намаление в хода на проучването, без то да се различава съществено в зависимост от прилагания ВВ. Процентът на болните с микроалбуминурия се запазва постоянен в хода проследяването. Не са наблюдавани и съществени промени в липидния профил.

Това проучване, с един достатъчно дълъг период на проследяване, успява да докаже, че карведилол и бизопролол не влошават гликемичния контрол и липидния профил (приемът на карведилол дори води до значимо намаление в изходното ниво на HbA1c, въпреки че постигнатото понижение не е сигнификантно в сравнение с бизопролол).

Следователно опасенията на някои кардиолози и нежеланието им да включват терапия с добре подбрани ВВ при пациенти със систолна СН на фона на ДТ2 се оказват неоснователни.

* GEMINI - The Glycemic Effects in Diabetes Mellitus: Carvedilol-Metoprolol Comparison in Hypertensives

Използвани източници:

1. Wai B., Kearney L., Hare D. et al. Beta blocker use in subjects with type 2 diabetes mellitus and systolic heart failure does not worsen glycaemic control. Cardiovasc Diabetol. 2012;11(14) www.cardiab.com

2. Bakris G., Fonseca V., Katholi R. et al. Metabolic effects of carvedilol vs metoprolol in patients with type 2 diabetes mellitus and hypertension: a randomized controlled trial. JAMA 2004, 292:2227-2236 http://jama.jamanetwork.com/journal.aspx