Нивото на HbА1с е предиктор за крайния резултат при пациентите с диабет и сърдечна недостатъчност



01/10/2012

При хората със захарен диабет (ЗД) и напреднала сърдечна недостатъчност (СН) по-високите нива на гликиран хемоглобин (HbA1c) са свързани с по-добри крайни резултати (намалена смъртност и по-малка нужда от спешна сърдечна трансплантация). Тази зависимост не е наблюдавана при пациентите без диабет, като са необходими изследвания на подлежащите механизми, които могат да обяснят връзката между HbA1c (показател за степента на гликемичен контрол), ЗД при преживяемостта при напреднала СН.

Хората със ЗД и установена СН, които са поддържали нива на HbA1c =/>7.3%, са имали най-добра двегодишна преживяемост, са показали резултатите от обсервационно проучване, публикувани в American Journal of Cardiology (1).

При болни със СН и ЗД, по-високите нива на гликирания хемоглобин са свързани с по-добра прогноза. При подобна група пациенти е разумно да се поддържат нива HbA1c от 7.2% до 8.2% вместо препоръчваните по-ниски стойности (<7%) при пациенти със ЗД, които нямат напреднали сърдечносъдови заболявания, смятат авторите на анализа.

При пациентите със ЗД и установена СН трябва да се намали рискът за хипогликемия, свързан със стриктния гликемичен контрол, поради което е приемливо да се поддържа малко по-високо ниво на HbA1c (<8%). Умерената степен на гликемичен контрол (HbA1c от 7.2 до 7.8-8%) води до най-оптимална преживяемост при подобна група болни.

Подгруповият анализ е показал, че при пациентите с диабет, всяко увеличение на HbА1с с 1% води до намаление с 15% на риска за смърт (p=0.006) и нуждата от спешна сърдечна трансплантация (p=0.036).

В проучването са участвали 845 пациенти с напреднала СН (28% жени), от които 358 са били със ЗД, а останалите 487 са имали нормална глюкозна обмяна. Измерените стойности на HbА1с и в двете групи са били разпределени в четири четвъртини.

При пациентите с диабет двегодишната, свободна на нежелани събития, преживяемост е била 61% и 65% при по-високите две четвъртини от стойности на HbА1с (Q3 и Q4) в сравнение с 48% и 42% при по-ниските четвъртини от стойности (Q1 и Q2) (p=0.005) – таблица 1. При пациентите без диабет не е наблюдавана подобна зависимост (липса на значима разлика между четирите подгрупи – таблица 2).

Използван източник:

1. Tomova G., Nimbal V., Horwich T. Relation between hemoglobin А1с and outcomes in heart failure patients with and without diabetes mellitus. Am J Cardiol 2012; DOI:10.1016/j.amjcard.2012.02.022 www.ajconline.org