Metformin понижава TSH при пациенти с хипотиреоидизъм



01/10/2012

Лечението с metformin понижава нивата на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH) при пациентки със синдром на поликистозните яйчници и придружаващ хипотиреоидизъм, независимо от това дали те получават терапия с l-thyroxine или не, като супресията на TSH не води до клинични или лабораторни признаци на хипертиреоидизъм, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Clinical Endocrinology (1).

Metformin е средство на първи избор (начална терапия) на диабет тип 2. Той демонстрира благоприятни ендокринни и метаболитни ефекти и при пациентки със синдром на поликистозните яйчници (СПЯ, поликистозен овариален синдром, polycystic ovary syndrome - PCOS), въпреки че няма официално одобрение да се прилага за лечение на това състояние.

Предишни проучвания докладваха, че лечението с метформин на пациенти с първичен хипотиреоидизъм постига значима супресия на серумните нива на TSH (независимо от приема или липсата на терапия с тироксин), но без да има сигнификантно влияние върху нивата на свободния тироксин 4 (FT4) или да е свързано с клинични прояви на тиреотоксикоза (2-4). Наблюдаваният ефект на медикамента е обратим, като нивата на TSH се връщат към изходните стойности след преустановяване на лечението.

Авторите на едно от проучванията заключиха, че способността на метформин да понижава нивата на TSH може да бъде от полза при пациенти с тиреоиден карцином (2).

Две други изследвания потвърдиха, че метформин понижава нивата на TSH при затлъстели жени с диабет тип 2 и придружаващ първичен хипотиреоидизъм, по повод на който са получавали терапия с тироксин, или при пациенти с диабет тип 2 и първичен хипотиреоидизъм (3, 4).

Поради тези данни, авторите на настоящото изследване са си поставили да цел да оценят ефектите на бигванидина върху профила на тиреоидните хормони при пациентки със СПЯ - група, която има трикратно по-висока честота и на автоимунен тиреоидит в сравнение със здравите контроли.

Участвали са 33 жени със СПЯ, от които седем са получавали терапия с l-thyroxine поради диагностициран преди това хипотиреоидизъм, а останалите са били със субклиничен хипотиреоидизъм (n=2) или с еутиреоидизъм без приложение на заместителна терапия с тиреоидни хормони - LT4 (n=24) преди началото на лечението с metformin. Измерени са били серумните нива на TSH и на FТ4 преди и 4 месеца след приложението на metformin.

При 9 от жените с установен хипотиреоидизъм средните изходни нива на TSH (3.2 mIU/l; 0.4-7.1 mIU/l) са се понижили значимо (р<0.05) след 4-месечен курс на лечение с metformin (1.7 mIU/l; 0.5-5.2 mIU/l), без да е настъпила сигнификантна промяна в серумните нива на FT4.

Не е бил установен подобен ефект при жените с еутиреодно състояние (липса на промяна в изходните нива на TSH и FT4).

Понижаващият TSН ефект на metformin не е бил свързан с прилаганата доза, която е била сходна при участничките с еутиреодно състояние или с хипотиреоидизъм (1406 ± 589 спрямо 1322 ± 402 mg дневно, несигнификантна разлика).

Влиянието на медикамента върху тестовете за изследване на функцията на щитовидната жлеза (TSН, Т3 и FT4) е било сходно при жените с хипотиреоидизъм (субклиничен или на терапия с тироксин).

При пациентките със СПЯ и хипотиреоидизъм е наблюдавана супресия на секрецията на TSH по време на лечението с метформин, но причината за "тиреодния ефект" на медикамента е неизвестна.

Подобряването на тиреоидната функция при пациентките със СПЯ и субклиничен хипотиреоидизъм, в резултат на назначеното лечение с metformin, може да има благоприятен ефект, смятат авторите на проучването.

Хипотиреоидизмът е свързан с допълнително понижаване на нивата на SHBG (sex hormone-binding globulin; глобулин, свързващ половите хормони), както и увеличава превръщането на андростенедиона в тестостерон и неговото ароматизиране в естрадиол.

Поради това, коригирането на хипотиреоидизма може да доведе до намаляване на хиперандрогенемията при СПЯ.

Лечението с metformin при пациентки със СПЯ, които имат и хипотиреоидизъм, е свързано със значимо понижаване на серумните нива на TSH, като подобен ефект не е наблюдаван при жените със СПЯ и еутиреоиден статус. Този резултат може да има клинично значение.

Мetformin оказва влияние върху тестовете за изследване на тиреоидната функция и нивата на TSH при хипотиреоидни пациенти, но няма ефект при хора с нормална тиреоидна функция.

Резултатите от това проучване показват, че метформин има понижаващо TSН действие не само при болни с диабет тип 2, но и със СПЯ.

Д-р Лиляна ГОРАНОВА

Използвани източници:

1. Rotondi M., Cappelli C., Magri F. et al. Thyroidal effect of metformin treatment in patients with polycystic ovary syndrome. Clin Endocrinol. 2011;75(3):378-381 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1365-2265

2. Vigersky R., Filmore-Nassar A., Glass A. Thyrotropin suppression by metformin. Journal of Clinical and Endocrinological Metabolism 2006; 91: 225-227 http://jcem.endojournals.org

3. Isidro M., Penin M., Nemina, R et al. Metformin reduces thyrotropin levels in obese, diabetic women with primary hypothyroidism on thyroxine replacement therapy. Endocrine 2007; 32:79-82

4. Cappelli, C., Rotondi, M., Pirola, I. et al. TSH-lowering effect of metformin in type 2 diabetic patients: differences between euthyroid, untreated hypothyroid, and euthyroid on L-T4 therapy patients. Diabetes Care 2009; 32, 1589-1590 http://care.diabetesjournals.org