DPP-4 инхибиторите могат да понижават сърдечносъдовия риск при диабет тип 2



01/10/2012

Дългосрочното лечение с инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4) води до значително понижаване на риска за сърдечносъдови събития при пациенти с диабет тип 2 показаха данните от мета-анализ, публикуван в списание American Journal of Cardiology (1).

Този вид терапия е била свързана с понижаване на относителния риск за всяко нежелано сърдечносъдово събитие с 52% (RR 0.48; 0.31-0.75, p=0.001) и за остър коронарен синдром, включително за нефатален миокарден инфаркт (MI) с 60% (RR 0.40; 0.18-0.88, p=0.02).

При пациентите с диабет тип 2, които представляват популация с равностоен сърдечносъдов риск на този при пациентите с прекаран MI, прилагането на глюкозо-понижаващо лечение, което води не само до понижаване на гликирания хемоглобин (HbA1c), но също така и до възможност за подобряване на сърдечносъдовата прогноза е от голямо значение.

Сърдечносъдовите заболявания са причина за смъртност при около 70% от хората с диабет тип 2 (това метаболитно заболяване е прието за еквивалент на исхемична болест на сърцето). Това показва, че главната терапевтична цел при тази високо рискова група е да се осигури кардиоваскуларна протекция, а не само понижаване на гликемичните показатели до определени прицелни нива.

В обединения анализ са включени данните от 18 проучвания с 4998 участници, рандомизирани да получават DPP-4 инхибитор, и 3546 контроли, които са били лекувани успоредно с други антидиабетни средства.

В сравнение с metformin (общоприетият златен стандарт за лечение на диабет тип 2) и други перорални антидиабетни средства като сулфонилурейни препарати и тиазолидиндиони, приложението на DPP-4 инхибитор е било свързано със значимо по-нисък риск за нежелани сърдечносъдови събития (съответно RR=0.42; 0.20-0.87 и RR=0.33; 0.16-0.67).

Вероятно DPP-4 инхибиторите намаляват сърдечносъдовата заболеваемост поради способността си да понижават постпрандиалната кръвна глюкоза, подобно на алфа-глюкозидазните инхибитори. Не може да се изключи, обаче, и неметаболитно действие на DPP-4 инхибиторите, което да осигурява допълнителна протекция за съдовото дърво.

Така например, инхибицията на ензима DPP-4 повишава нивата на ядрения ДНК-свързващ протеин HMGB1 (high mobility group box 1), който стимулира ангиогенезата и протомира тъканната регенерация в условия на исхемия. Този протеин се смята за проангиогенен фактор, чиято продукция се увеличава при възпалителен стрес (2).

Проучвания установиха, че в тъканите на хората с диабет и на животинските модели на заболяването, има понижени нива на HMGB1 в сравнение с тези при контролите с нормогликемия.

Недостатъчната ангиогенеза след исхемия води до влошаване на крайните резултати при пациентите с диабет и периферно съдово заболяване.

Ендогенната концентрация на HMGB1 играе критична роля за усилване на исхемия-индуцираната ангиогенеза, като въвеждането на този протеин при миши модели на диабет и периферна съдова болест увеличава колатералния кръвоток и капилярната плътност в исхемичните тъкани на крайниците чрез независим от съдовия ендогенен растежен фактор (VEGF) механизъм (3).

Дългосрочното приложение на DPP-4 инхибитори (в проучвания с продължителност 52 седмици и повече) е било свързано със значимо понижаване на риска за сърдечносъдови събития в сравнение с контролите на плацебо (RR=0.37; 0.21-0.63). Подобна връзка не е наблюдавана при по-краткосрочни проучвания (RR=0.78; 0.38-1.60), но в тях лечението с DPP-4 инхибитор е демонстрирало сравним с плацебо профил на безопасност по отношение на риска за неблагоприятни сърдечносъдови събития.

Според авторите на анализа, потвърждаването на сърдечносъдовите ползи от терапията с DPP-4 инхибитори ще постави началото на нова ера в лечението на диабет тип 2 като кардиометаболитно заболяване.

Използвани източници:

1. Patil H., Al Badarin F., Al Shami H.. et al. Meta-analysis of effect of dipeptidyl peptidase-4 inhibitors on cardiovascular risk in type 2 diabetes mellitus. Am J Cardiol. 2012;110:826-833.www.ajconline.org

2. Tang D., Kang R., Zeh H., Lotze M. High-mobility group box 1, oxidative stress, and disease. Antioxid Redox Signal. 2011;14(7):1315-1335 www.liebertpub.com/ars

3. Biscetti F., Straface G., De Cristofaro R. еt al. High-mobility group box-1 protein promotes angiogenesis after peripheral ischemia in diabetic mice through a VEGF-dependent mechanism. Diabetes. 2010 Jun;59(6):1496-1505 http://diabetes.diabetesjournals.org