Ниските нива на витамин Д по време на бременност са свързани с повишен риск за диабет тип 1



01/04/2012

Децата, родени от майки с ниски серумни нива на 25-хидрокси-витамин Д (25-OH D) по време на бременността (нарушен витамин Д статус), имат повишен риск за развитието на диабет тип 1 преди 15-годишната им възраст, показаха резултатите от случай-контрола проучване, проведено в Норвегия (1).

В предишно изследване на същите автори приемът на масло от черен дроб на риба треска (важен източник на витамин D в Норвегия) през първата година от живота на бебетата и от майките през бременността е бил свързан с намалена честота на диабет тип 1 по време на детството.

В едно друго проучване е установена обратна зависимост между приема на добавки с витамин Д по време на бременност и появата на свързани с ДТ1 автоантитела (GADA и IA-2A) през първата година от живота на децата, родени от тези майки.

В настоящото изследване са сравнени серумните нива на 25-OH D през късната бременност при 109 жени, чиито деца са развили ДТ1 преди 15-годишната им възраст (случаи), с тези на 219 жени със здрави деца (контроли).

Майчините нива на 25-OH D са били разпределени в четири четвъртини (в зависимост от измерените най-ниски до най-високи стойности).

Децата, родени от майки с най-ниски серумни нива на 25-OH D (първата четвъртина от стойности), са имали над два пъти по-висок относителен риск (OR) да развият ДТ1 в сравнение с потомството на жените с най-високи нива на витамина, като установената линеарна зависимост е останала статистически значима и след изключване на влиянието на други променливи величини като сезонни вариации в нивата на витамина и пол на децата.

Необходимо е провеждането на рандомизирано интервенционално проучване, което да провери дали промяната във витамин D статуса на майките по време на бременността им може да намали риска за появата на ДТ1 при техните деца.

Имуномодулиращите ефекти на витамин Д при диабет тип 1 и други автоимунни заболявания са обект на научен и клиничен интерес през последните години.

Главната функция на този витамин е да поддържа калциевата и фосфорната хомеостаза и свързаната с това костна минерализация. Въпреки това, почти във всички тъкани на тялото са открити рецептори на витамин Д, като този витамин участва в различни физиологични процеси, включително и в имунитета.

В имунните клетки като макрофаги и дендритни клетки, както и в активираните T и B лимфоцити, се експресира ензимът 1алфа-хидроксилаза (CYP27B1), който е отговорен за превръщането на главния метаболит на витамин D в циркулацията - 25-OH D, в 1алфа,25-дихидровитамин D [1,25-(OH)2D] - активната форма на витамин Д.

При възпалителни и автоимунни заболявания витамин D може да има протективен ефект, тъй като намалява системното възпаление, а най-вероятно подобрява и имунния толеранс.

Развитието на имунната система започва по време на ранното развитие на плода.

Хипотезата, че дефицитът на витамин Д може да е свързан с развитието на ДТ1, се подкрепя от факта, че това автоимунно заболяване има най-голяма честота в северните страни, където липсва експозиция на слънце през зимните месеци. Витамин Д3 се синтезира в кожата от 7-дихидрохолестерол по време на експозиция на слънчева светлина.

Серумните нива на 25-OH D се използват за оценка на цялостния витамин D статус. Те са измерени в настоящото проучване чрез радиоимунен тест като нормалните стойности при здрави възрастни хора са 37-131 nmol/l.

Използван източник:

1. Sorensen I., Joner G., Jenum P. et al. Maternal serum levels of 25-hydroxy-vitamin D during pregnancy and risk of type 1 diabetes in the offspring. Diabetes. 2012;61(1):175-178 http://diabetes.diabetesjournals.org