DPP4 е адипокин, който свързва затлъстяването с метаболитния синдром



01/04/2012

Ензимът дипептидил пептидаза 4 (DPP4) е нов адипокин, който има участие в патогенетичната връзка между затлъстяването (натрупването на адипозна тъкан), метаболитния синдром и диабет тип 2, смятат авторите на проучване, проведено в Германия и публикувано в списание Diabetes (1).

Според тях, адипокинът DPP4 е свързан с различни компоненти на метаболитния синдром.

Освобождаването на DPP4 е увеличено при хората със затлъстяване, като този ензим участва в инсулиновите сигнални пътища в адипоцитите и миоцитите (прекомерното му количество води до нарушение в тези пътища и съответно – до намалена инсулинова чувствителност).

Данните от проучването, в което е използвано протеомно профилиране, показват, че напълно диференцираните адипоцити освобождават много по-големи количества DPP4 отколкото преадипоцитите или макрофагите.

Освен това, инсулиновите сигнални пътища се нарушават при директно добавяне на DPP4 към култури с адипоцити и миоцити.

Във висцералната мастна тъкан на хората с обезитет (индекс на телесна маса, BMI =/>30 kg/m2) се наблюдава пет пъти по-висока експресия на DPP4 отколкото в подкожната мастна тъкан, докато при хората с нормално телесно тегло (BMI <25 kg/m2) липсва подобна разлика между двете области на разпределение на адипозната тъкан в тялото.

Серумните концентрации на DPP4 зависят от обема на мастната тъкан в тялото. Положителна корелация е била установена и между повишеното освобождаване на DPP4 от адипозната тъкан и наличието на повече компоненти на метаболитния синдром.

Поради това, авторите на проучването смятат, че повишените серумни нива на DPP4 корелират с риска за развитието на метаболитен синдром.

Според тях, DPP4 е нов адипокин, който е свръхекспресиран във висцералната мастна тъкан на хората със затлъстяване и който се освобождава в тяхната циркулация в повишени количества. Обратно - загубата на тегло е свързана с понижаване на DPP4 до нивата на ензима при слабите хора.

DPP4 е трансмембранен гликопротеин, като негови субстрати са инкретините глюкагоно-подобен пептид-1(GLP-1) и стомашен инхибиторен полипептид (глюкозо-зависим инсулинотропен полипептид, GIP). Те се освобождават от чревната лигавица в отговор на приема на храна и са отговорни за около 60% от постпрандиалната инсулинова секреция или за така наречения инкретинов ефект.

GLP-1 намалява хипергликемията по глюкозо-зависим механизъм. Удължаването на неговия инсулинотропен ефект чрез използването на инхибитори на DPP4 представлява нов терапевтичен подход за лечение на диабет тип 2.

Представеното проучване е първото, което показва, че DPP4 има влияние върху прицелните за инсулина тъкани като адипоцити и миоцити, като неговата повишена концентрация може да води до инсулинова резистентност (поради нарушаване на инсулиновите сигнални пътища в тези тъкани).

Това са и първите данни, че дипептидил пептидаза 4 има ефект не само върху инкретиновата функция (ключов елемент за поддържането на глюкозната хомеостаза), но е свързана и с развитието на метаболитен синдром и диабет тип 2 поради потенциални нежелани ефекти върху инсулиновата чувствителност.

DPP4 инхибиторите постигат подобрение на глюкозния толеранс при животински модели на затлъстяване (2). Хроничната инхибиция на DPP4 при ZDF плъхове може да отлага появата на диабет тип 2 (2).

Настоящото проучване потвърждава, че адипозната тъкан играе водеща (най-вероятно причинна) роля, в патогенезата на метаболитния синдром, като хвърля нова светлина върху участието на DPP4 в този процес (и върху възможностите за повлияване на действието на този адипокин чрез редукция на теглото или медикаментозна инхибиция).

Използвани източници:

1. Lamers D., Famulla S., Wronkowitz N. et al. Dipeptidyl peptidase 4 is a novel adipokine potentially linking obesity to the metabolic syndrome. Diabetes 2011; 60 (7): 1917-1925 http://diabetes.diabetesjournals.org/content/60/7/1917.full

2. Sudre B., Broqua P., White R. et al. Chronic inhibition of circulating dipeptidyl peptidase IV by FE 999011 delays the occurrence of diabetes in male zucker diabetic fatty rats. Diabetes 2002;51:1461–1469