Хиповитаминозата Д е предиктор за смърт при диабет тип 1

Тежкият дефицит на витамин D е независим предиктор за смъртност от всякакви причини, но не и за развитието на микроангиопатия при пациентите със захарен диабет тип 1 (ЗДТ1), показаха резултатите от проучване, проведено в Steno Diabetes Center в Дания и публикувани в списание Diabetes Care (1).

Данни от предишни проучвания свързаха хиповитаминоза Д с повишена смъртност в общата популация - 1.26 пъти при нива под 44.4 nmol/l (2). Установена бе и зависимост между тежкия дефицит на витамин D (25-hydroxyvitamin D3 - 25(OH)D3) <13.9 nmol/l и повишената обща (два пъти) и сърдечносъдова смъртност (1.96 пъти) при пациентите със захарен диабет тип 2 (3). Хиповитаминоза Д е предиктор за обща смъртност и при недиабетни пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, налагаща лечение с хемодиализа (4).

В настоящото проспективно обсервационно проучване са участвали 227 пациенти със ЗДТ1 и нормоалбуминурия, при които са били измерени плазмените нива на витамин Д с хроматография/мас-спектрометрия. Стойности под 10-ия персентил (15.5 nmol/l) са били дефинирани като тежък дефицит.

При участниците е било измерено средно ниво на витамин Д 44.6 (1.7-161.7) nmol/l. Не е била установена зависимост между стойностите на 25(OH)D3 и възрастта, пола, степента на уринната албуминова екскреция (UAER) или артериалното налягане (АН).

По време на 26-годишното проследяване са настъпили 44 смъртни случаи (18%). Проведеният мултивариационен анализ е показал, че дефицитът на витамин Д увеличава риска за смърт 2.7 пъти (р=0.03) след изключване на влиянието на други променливи величини като гликиран хемоглобин (HbА1с), UAER и стандартни сърдечносъдови рискови фактори (възраст, пол, АН, холестерол и тютюнопушене).

Микроалбуминурия са развили 81 пациенти (37%), която е прогресирала до макроалбуминурия при 27 (12%) от тях. Начална ретинопатия е възникнала при 192 (87%) участници, която е прогресирала при 34 (15%) в пролиферативна ретинопатия. Тежкият дефицит на витамин Д не е бил предиктор за развитието на двете микроваскуларни усложнения.

Нивата на витамин Д варират в зависимост от сезонната експозиция, цвета на кожата, вносът с храната и наличието на заболявания като захарен диабет, чревни заболявания (малабсорбция), бъбречни и чернодробни увреждания.

Необходими са допълнителни изследвания, които да установят дали хранителнитедобавки с витамин Д могат да подобряват преживяемостта при пациентите със ЗДТ1.

По време на 26-годишното проследяване много ниските изходни плазмени нива на 25(OH)D3 (</=10% персентил) след диагностицирането на диабет тип 1 са силен и независим предиктор за по-висока обща смъртност. Не е била установена зависимост между тежката хиповитаминоза и развитието или прогресирането на диабетните очни или бъбречни микроваскуларни усложнения.

25(OH)D3, най-вероятно посредством активиране на витамин Д рецепторите, участва в супресията на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС, RAAS) - действа като негативен ендокринен регулатор на РААС; намалява хипертрофията на кардиомиоцитите и калцифицирането на съдовете и понижава риска за атеросклероза - потиска образуването на пенести клетки и поемането на холестерола от макрофагите (5-8).

В проучване на 581 пациенти със ЗДТ2 е установена значима асоциация между наличието на пролиферативна ретинопатия и понижените нива на 25(OH)D3. В друго клинично изпитване дефицитът на този витамин при пациенти със ЗДТ2 и лека степен на бъбречно увреждане е свързан с повишена честота на сърдечносъдови заболявания (9).

Настоящото проучване потвърждава, че ниските изходни нива на 25(OH)D3 (</=15.5 nmol/l) са значим предиктор и при двата пола за повишена обща смъртност при пациентите с диабет тип 1, подобно на предишните наблюдения в общата популация, при пациентите с недиабетно хронично бъбречно заболяване и при хората с диабет тип 2.

То не установява статистически значима връзка между ниските изходни нива на 25(OH)D3 и развитието и прогресирането на микроваскуларните усложнения при диабет тип 1, но причината за това може да бъде и много малкият брой проследени случаи.

Необходимо е да се проведе рандомизирано контролирано проучване с оглед са се оцени наличието на причинно-следствена връзка между витамин Д състоянието и прогнозата при пациентите с диабет, включително риска за сърдечносъдово заболяване и за микроангиопатия.

Използвани източници:

1. Joergensen С., Hovind Р., Schmedes А. еt al. Vitamin D levels, microvascular complications, and mortality in type 1 diabetes. Diabetes Care. 2011;34(5):1081-1085 http://care.diabetesjournals.org

2. Melamed M., Michos E., Post W., Astor B. 25-hydroxyvitamin D levels and the risk of mortality in the general population. Arch Intern Med 2008;168:1629-163 http://archinte.ama-assn.org

3. Joergensen C., Gall M., Schmedes A еt al. Vitamin D levels and mortality in type 2 diabetes. Diabetes Care 2010;33:2238-2243

4. Wolf M., Shah A., Gutierrez O. et al. Vitamin D levels and early mortality among incident hemodialysis patients. Kidney Int. 2007;72:1004-1013 www.nature.com/ki/index.html

5. Li Y., Kong J., Wei M. еt al. 1,25-Dihydroxyvitamin D(3) is a negative endocrine regulator of the rennin angiotensin system. J Clin Invest. 2002;110:229-238 www.jci.org

6. Xiang W., Kong J., Chen S. et al. Cardiac hypertrophy in vitamin D receptor knockout mice: role of the systemic and cardiac renin-angiotensin systems. Am J Physiol Endocrinol Metab 2005;288:E125–E132 http://ajpendo.physiology.org

7. Zehnder D., Quinkler M., Eardley K. et al. Reduction of the vitamin D hormonal system in kidney disease is associated with increased renal inflammation. Kidney Int 2008;74:1343–1353

8. Oh J., Weng S., Felton S. et al. 1,25(OH)2 vitamin D inhibits foam cell formation and suppresses macrophage cholesterol uptake in patients with type 2 diabetes mellitus. Circulation 2009;120:687–698 http://circ.ahajournals.org

9. Chonchol M., Cigolini M., Targher G. Association between 25-hydroxyvitamin D deficiency and cardiovascular disease in type 2 diabetic patients with mild kidney dysfunction. Nephrol Dial Transplant 2008;23:269–274 http://ndt.oxfordjournals.org