Vildagliptin e подходящ при широк спектър от пациенти с нарушена глюкозна хомеостаза



01/10/2011

DPP-4 инхибиторът vildagliptin представлява подходящо терапевтично решение за минимализиране на риска за хипогликемия при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2), като същевременно осигурява поддържане на гликемичния контрол независимо от стадия на заболяването, според обзорна статия, публикувана в списание Diabetes Therapy (1).

Това е особено важен за клиничната практика извод, имайки предвид, че увеличаването на честотата на хипогликемиите е една от основните пречки за намаление и поддържане на нивото на гликирания хемоглобин в препоръчваните граници (<7% и дори до 6.5%) при пациентите с новодиагностициран ЗДТ2.

Наред с това, опитът за интензифициране на терапията (с цел да се намали рискът за развитието на микроваскуларни усложнения), прилагайки „класическите” антидиабетни средства като инсулинови секретагози (сулфонилурейни препарати, меглиниди), тиазолидиндиони (pioglitazone) или екзогенен инсулин като средства за допълнителна терапия, води до нежелано увеличаване на телесното тегло, което е втората важна пречка за достигане на прицелните нива на HbA1c.

DPP-4 инхибиторите като vildagliptin имат неутрален ефект върху теглото, подобно на metformin или на алфа-глюкозидазните инхибитори (acarbose). За разлика от последните обаче, глиптините не причиняват нежелани стомашно-чревни странични ефекти и имат много добър профил (сравним с плацебо) на поносимост.

При пациентите с дългогодишна анамнеза за ЗДТ2 (по-напреднали стадии на заболяването), наличие на съдови исхемични усложнения и нарушен усет за долавяне на хипогликемия (автономна невропатия и нарушен контрарегулаторен отговор) се препоръчва да се избягват епизодите на тежка хипогликемия поради влошаване на крайните резултати (вероятно повишаване на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност).

Това e причина да се избират много внимателно антидиабетни средства, които минимализират риска за хипогликемия, както и да се поддържат по-високи нива на HbA1c (7-7.5%, но <8%) при пациенти с по-кратка очаквана продължителност на живота, с напреднали хронични усложнения (автономна невропатия) и придружаващи сърдечносъдови заболявания (миокардна и мозъчна исхемия, сърдечна аритмия).

Дори и леките хипогликемии са пречка за оптимизиране на гликемичния контрол, защото водят до намален невроендокринен контрарегулаторен отговор. Въпреки, че липсва точна дефиниция за хипогликемията при диабет тип 2, за клинично значима хипогликемия се приема спадане на стойностите на кръвната глюкоза <3 mmol/l.

DPP-4 инхибиторите свързват и блокират действието на ензима дипептидил пептидаза-4, който инактивира основния инкретин – глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1), отговорен за глюкозо-зависимата секреция на инсулин.

Сулфонилурейните препарати също стимулират ендогенната секреция на инсулин, но тяхното действие не зависи от концентрацията на кръвната глюкоза.

При пациенти с нормална глюкозна хомеостаза vildagliptin не стимулира инсулиновата секреция, нито води до понижаване на кръвната глюкоза.

Vildagliptin е проучван в обширна програма от клинични изпитвания, в резултат на което е установен добър профил на безопасност и поносимост при приложението му като монотерапия или в комбинирана терапия.

Vildagliptin доказано подобрява гликемичния контрол (значимо понижение на HbA1c) при нисък риск от хипогликемия и при широк спектър от пациенти с диабет тип 2 (при случаи с лека до изразена хипергликемия), включително при възрастни болни (>/=75 години).

Използван източник:

1. Sylvie Dejager S., Schweizer A.Minimizing the risk of hypoglycemia with vildagliptin:clinical Experience, mechanistic basis, and importance in type 2 diabetes management. Diabetes Ther (2011) 2(2) www.diabetestherapy-open.com/Library/journalfiles/97DT13_Dejager.pdf