Liraglutide подобрява гликемичния контрол и при диабет тип 1



01/06/2011

При болни с добре контролиран диабет тип 1 (DT1, ДТ1) добавянето на liraglutide (Victoza, Novo Nordisk) към базално-болусната инсулинова терапия е свързано с допълнително подобряване на гликемичния контрол, при намалени нужди от инсулин и загуба на телесно тегло с 2.5-3 kg за период от шест месеца, показаха резултатите от пилотно проучване, представени през юни на годишния конгрес на американското Endocrine Society в Бостън.

В изследването са включени 14 възрастни пациенти с ДТ1 на терапия с помпа за постоянна подкожна инсулинова инфузия, на които е приложен подкожно liraglutide веднъж дневно за период от една или 24 седмици.

Данните от продължителното мониториране показват, че въпреки стриктния гликемичен контрол, е имало периоди на непредвидими пикове и спадове на стойностите на кръвната глюкоза.

Добавянето на дългодействащия аналог на глюкагоно-подобния пептид-1 към базално-болусната терапия с инсулин бързо е коригирало тези колебания, като в края на първата седмица от лечението с liraglutide нивата на кръвната глюкоза са спаднали с около 15%. В резултат на това, средните дози на прандиалния инсулин (болусите) са се понижили със седем единици (около 30%), а общите дневни дози – с около осем единици (32%).

Пациентите, които са продължили приема на liraglutide за период от 24 седмици, са постигнали допълнително намаление на дозите на инсулина и са редуцирали телесното си тегло с 2.5-3 kg; стойностите на HbA1c (гликирания хемоглобин) са намалели от 6.5 на 6.1%.

Liraglutide забавя изпразването на стомаха и абсорбцията на глюкоза в червата, като освен това потиска и апетита, с което се обясняват неговите благоприятни ефекти върху пострандиалната кръвна глюкоза и теглото.

Като агонист на GLP-1, той намалява нивата на глюкагон, който антагонизира ефектите на инсулина. Тъй като този механизъм е глюкозо-зависим, то приложението на liraglutide е свързвано с минимален риск за хипогликемия. При пациентите със запазена бета-клетъчна функция (диабет тип 2), медикаментът повишава глюкозо-зависимо ендогенната секреция на инсулин.

Според авторите, ползотворните ефекти на liraglutide при диабет тип 1 се дължат на намаление на ефектите на глюкагона, тъй като тези пациенти нямат продуциращи инсулин бета-клетки.

Към момента liraglutide не е регистриран за приложение при ДТ1, но се изследва при подобни популации болни.

Поради намалението на телесното тегло, медикаментът не трябва да се прилага при пациенти с нисък индекс на телесна маса. Но, около 30% от болните с ДТ1 са с наднормено тегло, което води до повишаване на инсулиновата резистентност (и съответно на дневните нужди от инсулин). Необходими са допълнителни изследвания, които да прецизират възможното приложение на Victoza при диабет тип 1.