Liraglutide може да води до загуба на тегло при пациенти със затлъстяване



01/06/2011

Приложението на liraglutide при пациенти със затлъстяване, но без диабет, води не само до начална загуба на тегло, но и до по-нататъшна редукция за период от 56 седмици проследяване, показаха резултатите от проучването SCALE (Satiety and Clinical Adiposity - Liraglutide Evidence in Non-Diabetic and Diabetic Subjects), представени на тазгодишния научен конгрес на Американската диабетна асоциация (ADA 2011).

Условие за включване в това проучване е било предварителното спазване на диета с дневен прием на 1200 до 1600 калории с цел да се постигне начална загуба на 5% от телесното тегло за период от четири до 12 седмици (първи етап).

Отговорилите на тези критерии пациенти (422 души, 82% жени) са преминали към втория етап, през който са били рандомизирани в група на активно лечение с liraglutide (начална доза 0.6 mg дневно, която е била титрирана до максимална доза 3 mg) или на плацебо.

Причината за избор на дневна доза от 3 mg (в сравнение с прилаганата при пациенти с диабет тип 2 доза от 1.8 mg) са резултатите от предходно двойно-сляпо, плацебо-контролирано многоцентрово проучване, проведено в Европа (1), според които liraglutide постига дозо-зависима загуба на тегло не само в сравнение с плацебо, но и с липазния инхибитор orlistat (120 mg три пъти дневно)*.

Изходното средно тегло на участниците е било 106 kg, а средният им индекс на телесна маса (ИТМ, BMI) - 38 kg/m2; една трета са били ИТМ над 40 kg/m2 и също толкова са имали артериална хипертония.

По-голям дял пациенти в групата на активно лечение са поддържали постигната начална загуба на тегло (средно с 6% в края на първия етап) в сравнение с плацебо групата през втория етап от 56 седмици (81% спрямо 49%). В допълнение, лечението с liraglutide е довело до допълнителна редукция на теглото със средно 6.1%, като при повечето от участниците редукцията е била най-малко с 5%.

Наблюдаваните нежелани странични ефекти са сходни в двете групи, като сред получавалите liraglutide по-малко случаи са преустановили участието си в изследването в сравнение с контролите на плацебо (25 спрямо 31%). В проучванията на антиобезни медикаменти делът на отпадналите от участие е около 40%.

Гаденето е било най-честия нежелан страничен ефект на liraglutide (48% от пациентите) през първите 4-5 седмици от титрирането на дозата, след което е отзвучало. За разлика от някои други антиобезни средства, като инхибиторите на канабиноидните рецептори (rimonabant), приемът на Victoza не е свързан с психологични реакции, голямо депресивно разстройство или суицидни намерения.

Дългодействащият стабилен аналог на активния хормон глюкагоно-подобен пептид-1 liraglutide е одобрен за лечение на пациенти с диабет тип 2 поради доказания си благоприятен ефект върху глюкозната хомеостаза и върху други метаболитни показатели (артериално налягане, обиколка на талията).

Той може да води до загуба на тегло чрез различни механизми (забавено изпразване на стомаха и регулация на центъра на апетита в хипоталамуса и мозъчния ствол), които водят до усилване на чувството на засищане.

Потенциалната способност на Victoza да понижава ефективно телесното тегло при хора със затлъстяване представлява важно откритие, което налага допълнителни изследвания. Пациентите с висцерално затлъстяване са популация с висок риск за развитието на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване, която спешно се нуждае от ефективна превантивна интервенция.

Три групи анорексигенни медикаментозни средства за лечение на затлъстяване бяха изтеглени от аптеките поради сериозните им нежелани странични действия:

1. през 1997 - "коктейлът за отслабване fen-phen" (fenfluramine/dexfenfluramine и phentermine) поради свързаното с него увреждане на сърдечните клапи и развитието на пулмонална артериална хипертония

2. през 2008 - rimonabant поради психични странични действия

3. през 2010 - всички съдържащи активната субстанция sibutramine (noradrenaline/инхибитор на обратното залавяне на серотонина) медикаменти поради рисков сърдечносъдов профил - повишен риск за артериална хипертония, тахикардия, аритмии (удължаване на QT интервала), остър миокарден инфаркт.

* В цитираното проучване (1) са участвали пациенти със затлъстяване, но без изявен диабет (ИТМ 30-40 kg/m2), като liraglutide е прилаган еднократно подкожно в четири различни дозировки (1.2, 1.8, 2.4 или 3.0 mg, n=90-95). Неговата ефективност е сравнена за период от 20 седмици не само с плацебо (еднократно дневно подкожно, n=98), но и с orlistat (120 mg три пъти дневно перорално, n=95). Всичките участници са спазвали диета с енергиен дефицит от 500 kcal дневно и повишена физическа активност.

Лекуваните с Victoza са загубили значимо повече тегло в сравнение с плацебо (p=0.003 за liraglutide 1.2 mg и p<0.0001 за liraglutide 1.8-3.0 mg) или с orlistat (p=0.003 за liraglutide 2.4 mg и p<0.0001 за liraglutide 3.0 mg).

Средната загуба на тегло с liraglutide 1.2-3.0 mg е 4.8 kg, 5.5 kg, 6.3 kg и 7.2 kg спрямо 2.8 kg с плацебо и 4.1 kg с orlistat. Повече пациенти (76%, n=70) са редуцирали изходното си тегло с 5% при лечение с liraglutide 3.0 mg отколкото с плацебо (30%, n=29) или с orlistat (44%, n=42). Liraglutide е бил свързан с понижение на артериалното налягане, независимо от дозите, както и с намаление на честотата на предиабет (редукция с 84-96% при дози 1.8-3.0 mg дневно).

Използвани източници:

1. Astrup A., Rossner S., Van Gaal L. et al on behalf of the NN8022-1807 Study Group. Effects of liraglutide in the treatment of obesity: a randomised, double-blind, placebo-controlled study. Lancet 2009; 374: 1606-1616 www.thelancet.com

2. Baynes K. Review: The evolving world of GLP-1 agonist therapies for type 2 diabetes. Therapeutic Advances in Endocrinology and Metabolism 2010, 1 (2): 61-67 http://tae.sagepub.com