Acarbose има добър профил на ефективност и поносимост при пациенти с диабет тип 2



01/04/2011

Алфа-глюкозидазният инхибитор аcarbose, прилаган като монотерапия или в комбинация с други глюкозо-понижаващи средства, има добър профил на ефективност и безопасност, показаха резултатите от международно, проспективно, обсервационно проучване, публикувани в списание Diabetes Research and Clinical Practice (1).

В проучването са участвали 14 419 пациенти с диабет тип 2 от различни държави и континенти, като от Европа е участвала единствено Полша. Приемът на аcarbose е назначаван по преценка на лекуващите лекари, като резултатите от терапията са проследени в продължение на три контролни прегледа (средно 11.3 седмици). В Полша проследяването е било удължено с още две години.

Близо две трети от пациентите (74.1%) са получавали терапия с глюкозо-понижаващи средства още при включването им в проучването. Лечението с аcarbose е било свързано с понижение на кръвната глюкоза на гладно от средна изходна стойност 9.7 mmol/l до 7.4 mmol/l в края на проучването (р<0.0001).

Постпрандиалната кръвна глюкоза на 2-ия час е била понижена средно от 13.6 mmol/l до 9.6 mmol/l (р<0.0001), а нивото на хемоглобин A1c - от 8.4% на 7.4% (-1%, р<0.0001).

Глюкозо-понижаващата ефикасност на акарбоза е била запазена и до края на двете години удължено проследяване.

Според лекарите ефектът на алфа-глюкозидазния инхибитор е бил „много добър/добър” при 85.1% от лекуваните с него пациенти, а 94.5% от участниците в проучването са отговорили, че са „много доволни/доволни” от терапията. Странични ефекти, главно гастроинтестинални, са били наблюдавани при 2.03%.

Алфа-глюкозидазният инхибитор аcarbose (Glucobay, Bayer), прилаган като монотерапия, може да води до понижаване на риска за диабет тип 2 с 80% (степен на вероятност - OR=0.20) при пациенти с нарушен глюкозен толеранс или нарушена глюкоза на гладно (предиабетни състояния) в сравнение с други превантивни интервенции, показва мета-анализ на данните от рандомизирани контролирани проучвания (2). Това означава, че в общата популация 10 пациенти с предиабет трябва да бъдат лекувани с алфа-глюкозидазния инхибитор, за да бъде избегнат един случай на изявен диабет тип 2.

В допълнение, терапията с акарбоза е била свързана и с намаление на риска за сърдечносъдови заболявания (ССЗ) при участниците с нарушена глюкозна хомеостаза. Екстраполирането на тези данни в общата популация означава, че 50 пациенти с предиабет трябва да бъдат лекувани с този антидиабетен медикамент, за да бъде избегнат един случай на ССЗ.

Установените благоприятни ефекти върху глюкозната хомеостаза и сърдечносъдовия риск, свързани с приложението на акарбоза, вероятно се дължат на понижаването на постпрандиалната кръвна глюкоза (-0.6 mmol/l) и намаляването на индекса на телесна маса (-0.3 kg/m2).

Нарушенията в глюкозната хомеостаза (дисгликемията) при пациентите с диабет тип 2 (DТ2) могат да бъдат разделени на два компонента: постоянна хронична хипергликемия и остри флуктуации на кръвната глюкоза.

Допълнително, хроничната хипергликемия може да се раздели на две съставни части: плазмена глюкоза на гладно (FPG, ПГГ, базално ниво на глюкозата) и плазмена глюкоза постпрандиално (PPG, ППГ, пиково ниво на глюкозата след нахранване или след обременяване).

И трите компонента на дисгликемията (общата глюкозна експозиция) като остри колебания на кръвната глюкоза, FPG и PPG (глюкозна триада) играят роля в развитието на диабетните микро- и макроваскуларни усложнения, тъй като водят до ексцесивно гликиране и активиране на оксидативния стрес.

Ниво на гликиран хемоглобин (A1c) 8% при пациентите с ДТ2 включва нормалната глюкозна експозиция на хората без диабет (А1с 6%) плюс още два компонента, които водят до допълнителна хипергликемия - базална хипергликемия и постпрандиална хипергликемия, и допринасят за повишаване на А1с над нормалните стойности за недиабетната популация (в случая с 2%).

Данните от проучване показват, че FPG и PPG участват в различна степен за повишаване на нивото на A1c над нормалните граници. При пациенти с добър гликемичен контрол (А1с<7.3%) PPG е отговорна за 70% от стойността на А1с, а FPG - само за 30%. Обратно, при лош контрол на диабета (А1с>10.2%) ролите на двата компонента се разменят - PPG определя само 30% от нивото на А1с, а FPG - 70%.

Този извод има важно значение за терапевтичното поведение при ДТ2.

При пациенти със стойности на А1с малко над препоръчваното прицелно ниво (А1с<7%) допълнително подобряване на гликемичния контрол може да се постигне чрез измерване на PPG на 2-ия час след нахранване и понижаване на стойностите до препоръчваните прицелни нива (

При тези случаи е подходящо да се назначават глюкозо-понижаващи средства, които таргетно намаляват пострандиалната хипергликемия, като например алфа-глюкозидазен инхибитор.

Понижаването на PPG (контрол на пиковете след нахранване) може да доведе до допълнително намаление на А1с с 1%, а този 1%, според данните от 10-годишното проспективно проучване UKPDS, понижава риска за микроваскуларни усложнения с 37% и за макроваскуларна болест - с 14%. Следователно, важно е да се подобри контролът на PPG, за да се постигне този резултат!

Обратно, при пациенти с много високи нива на А1с е подходящо да се прилагат глюкозо-понижаващи средства за намаляване на базалната хипергликемия като базален инсулин.

Както базалната хипергликемия, така и PPG участват за поддържането на постоянна хронична хипергликемия, което води до повишено гликиране, което от своя страна е причина за развитието и прогресирането на микро- и макроваскуларните усложнения.

Острите колебания на кръвната глюкоза, на фона на постоянната хронична хипергликемия, активират оксидативния стрес, който също играе роля за развитието на микро- и макроангиопатия при ДТ2.

Повишеното образуване на AGEs (крайни продукти на напредналото гликиране) и абнормно високото ниво на свободни кислородни радикали вероятно са двата водещи механизма за развитието на свързаните с диабета усложнения.

Аcarbose осигурява превенция на миокардния инфаркт и на други значими сърдечносъдови събития при пациенти с нарушен глюкозен толеранс или с изявен диабет тип 2, като това се дължи на понижаването на постпрандиалната хипергликемия и подобряването на други компоненти на метаболитния синдром (загуба на тегло, намаляване на инсулиновите нужди, понижаване на триглицеридите и систолното артериално налягане).

Мета-анализ на данните от седем двойно-слепи, рандомизирани, плацебо-контролирани клинични проучвания с продължителност най-малко 52 седмици показва, че лечението на пациенти с диабет тип 2 с acarbose намалява риска за миокарден инфаркт с 64% (степен на вероятност - ОR 0.36, p=0.0120) и за всеки друг вид сърдечносъдов инцидент - с 35% (ОR=0.65, р=0.0061) (3). Този благоприятен ефект е сравним със „златния стандарт” за сърдечносъдова протекция - терапията със статини.

В България: Лечението с аcarbose (Glucobay®, Bayer) се реимбурсира 100% от НЗОК, според актуализирания на 12 октомври 2010 Позитивен лекарствен списък.

Използвани източници:

1. Li C., Hung Y., Qamruddin K., et al. International noninterventional study of acarbose treatment in patients with type 2 diabetes mellitus. Diabetes Res Clin Pract 2011 www.elsevier.com/wps/find/journaldescription.cws_home/505949/description#description

2. Van de Laar F, Lucassen P., Akkermans R. еt al. Alpha-glucosidase inhibitors for people with impaired glucose tolerance or impaired fasting blood glucose. Cochrane Database Syst Rev. 2006 18;(4)

3. Hanefeld М., Cagatay М., Petrowitsch Т. et al. Acarbose reduces the risk for myocardial infarction in type 2 diabetic patients: meta-analysis of seven long-term studies. Eur Heart J 2004, 25 (1):10-16 http://eurheartj.oxfordjournals.org/content/25/1/10.full.pdf+html