Аналог на витамин D има протективен ефект за бъбреците



01/12/2010
Добавянето на селективния активатор на витамин D-рецептора - paricalcitol (Zemplar, Abbott Laboratories), към стандартната терапия на пациенти с диабетна нефропатия намалява значимо албуминурията, показаха резултатите от проучването VITAL, публикувани в списание Lancet (1). Рaricalcitol може да бъде важна допълнителна терапия и ново средство за намаляване на остатъчния риск за бъбреците при болните с диабетна нефропатия, коментира водещият изследовател д-р Dick de Zeeuw (University Medical Center, Groningen, Холандия). „Пациентите с диабет имат повишена честота на дефицит на витамин Д, особено тези с хронично бъбречно заболяване. Селективните аналози, които възстановяват активността на витамин-D рецептора, без да повишават риска за хиперкалциемия или хиперфосфатемия, могат да имат специфично предимство, тъй като не водят до калцификация на съдовете”, коментират авторите на редакционна статия в същия брой на списанието (2). Необходими са, разбира се, дългосрочни и големи клинични изпитвания при пациенти с диабет, които да проверят дали подобни аналози могат убедително да намалят смъртността и да подобрят сърдечносъдовите крайни резултати. Ниските плазмени нива на витамин D при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) често са причина за развитието на вторичен хиперпаратиреоидизъм. Paricalcitol и сходните на него средства са одобрени за превенция и лечение на тези състояния и се прилагат като стандартна терапия при пациенти с ХБН. Свойството на рaricalcitol да понижава албуминурията е установено случайно от един изследовател по време на клинично изпитване при болни с ХБН, но настоящото проучване е първото голямо рандомизирано контролирано изследване, в което медикаментът е прилаган за напълно различно състояние - намаление на албуминурията при пациенти с диабетна нефропатия. В проучвавнето VITAL са включени 281 участници с диабет тип 2 и албуминурия, които вече са получавали конвенционална терапия с блокери на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAS), като ACE инхибитор или ангиотензин рецепторен блокер (ARB). Те са били допълнително разделени в три подгрупи: плацебо (n=93) или paricalcitol, прилаган перорално в две дозировки - 1 mcg (n=93) или 2 mcg (n=95) дневно за период от 24 седмици. Първичен краен критерий за ефективност е промяната в съотношението албумин/креатинин (UACR) в урината между изходната и последната измерена стойност в края на проследяването в двете терапевтични групи и при контролите на плацебо. Промяната в UACR е -3% (от 61 на 60 mg/g) в групата на плацебо и -16% (от 62 на 51 mg/g) при лекуваните с paricalcitol (p=0.071). Приемът на по-ниската доза от медикамента не е довела до значима промяна в UACR за разлика от дозата 2 mcg/ден - промяна в UACR с -20% (p=0.053). След преустановяване на приема на paricalcitol албуминурията е достигнала отново изходните си стойности. Намаляването на албуминурията се свързва с протекция на бъбреците и на сърдечносъдовата система, като paricalcitol е демонстрирал благоприятен ефект върху сърдечносъдовия риск в няколко малки клинични проучвания. Друг интересен факт, установен в анализ на данните от проучването VITAL е, че аналогът на витамин Д понижава най-изразено албуминурията при пациенти с най-висок внос на натрий. За разлика от него, ACE инхибиторите и ARB имат по-добра ефикасност при диета с намален внос на натрий. „Тъй като хората трудно спазват безсолна диета и това намалява оптималния ефект на ACEI или ARB, то paricalcitol би могъл да се използва за защита на бъбреците при чест от пациентите с диабет тип 2, които са или резистентни на инхибиторите на RAS, или консумират високо количество на натриев хлорид”, смята д-р de Zeeuw. Използвани източници: 1. de Zeeuw D., Rajiv A., Amdahl M. et al. Selective vitamin D receptor activation with paricalcitol for reduction of albuminuria in patients with type 2 diabetes (VITAL study): A randomised controlled trial. Lancet 2010; 376 (9752): 1543-1551 www.thelancet.com 2. Thomas M., Cooper M. Into the light? Diabetic nephropathy and vitamin D. Lancet 2010; 376 (9752): 1521-1522