Експертен консенсус на ADA/ACS 2010



01/11/2010
В общия консенсус на American Diabetes Association (ADA) и American Cancer Society (ACS), разработен от експерти на двете професионални организации и издаден през тази година, се подчертава, че диабетът и някои специфични карциноми имат общи рискови фактори, но много въпроси по отношение на връзката между двете заболявания все още нямат отговори (1). Според световната класация малигнените заболявания са втората водеща причина за смърт, а диабетът е 12-ата причина. Изменяеми рискови фактори (затлъстяване, липса на физическа активност, нездравословно хранене и тютюнопушене) повишават риска и за диабет тип 2 и за злокачествени тумори, като най-вероятно участват сходни механизми като инсулинова резистентност, хиперинсулинемия и повишено възпаление (директна връзка между двете заболявания) или индиректна асоциация поради общ рисков фактор като затлъстяването. Важно е при пациентите с диабет, особено при тези на инсулиново лечение, да бъде провеждан редовен скрининг поне според стандартните препоръки. Освен това, при затлъстелите пациенти с диабет трябва да се постигне и поддържа идеално телесно тегло. Тази мярка е важна за прекъсване на порочния кръг, водещ от метаболитен синдром, което не само ще подобри контрола на диабета, но може да намали и риска за развитие и прогресиране на малигнома. Някои данни показват, че metformin вероятно има антиканцерогенен ефект. Този медикамент намалява инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията и не води до наддаване на тегло (водещият му ефект е да понижава чернодробната продукция на глюкоза). Преклинични изследвания установяват разлики между човешкия инсулин и неговите аналози по отношение на афинитета им да се свързват с IGF-1 рецептора, включително има доказателства, че инсулин glargine има много по-висок афинитет и повишена митогенна способност в сравнение с останалите инсулини/инсулинови аналози. Високата експресия на инсулинови рецептори в някои неопластични клетки също може да води до промяна в тяхното поведение. Пренеопластичните и неопластичните клетки при пациентите с диабет тип 2 са изложени на ефектите на абнормно високи нива на ендогенен инсулин в предиабетния стадий (поради запазената бета-клетъчна функция), който може да предшества доставката на екзогенен инсулин с години, докато (поради естествената си прогресивна природа) заболяването стане инсулин-пенично. Доколко терапията с инсулин glargine е свързана с по-висок риск от останалите екзогенни инсулини остава неясно. Препоръки за клиничната практика: - Диабет тип 2 се асоциира с повишен риск за развитието на някои специфични карциноми (черен дроб, панкреас, ендометриум, колон/ректум, гърда и пикочен мехур), но за сметка на това - с намален риск за рак на простатата - Връзката между диабет и някои от посочените специфични карциноми може да се дължи на общи рискови фактори - Най-вероятните механизми за директна връзка между диабета и развитието на карцином са хроничната хиперинсулинемия и субклиничното възпаление - Здравословната диета, физическата активност и контролът на теглото могат да подобрят прогнозата на пациентите с диабет тип 2 и да повлияят благоприятно риска за развитието на злокачествен тумор. Подобна мярка е от полза при всички хора - Пациентите с диабет трябва да бъдат насърчавани от лекуващите лекари да провеждат редовен скрининг съгласно препоръките за всички хора на тяхната възраст и пол - Доказателствата, че някои антидиабетни средства могат да имат влияние върху туморогенезата (стимулиращо или инхибиращо) са ограничени. Изборът на медикаменти за лечение на диабет тип 2 трябва да е базиран на тяхното влияние върху теглото и хиперинсулинемията и на възможностите им за контрол на хипергликемията, която в хода на заболяването налага постепенно интензифициране на фармакотерапията - Някои данни показват, че metformin може би намалява канцерогенния риск, а други - свързват инсулин glargine с по-висок риск в сравнение с останалите инсулини - Повишеният риск за специфични злокачествени тумори не трябва да бъде главният фактор при избора на фармакотерапия на диабет тип 2 при средностатистическия пациент с това заболяване. При селектирани пациенти, които имат много висок риск за появата на карцином (или за рецидив на специфични видове малигноми), изборът трябва да бъде по-внимателен - Много въпроси остават без отговори, което подчертава нуждата от провеждането на дългосрочни проспективни обсервационни проучвания с подходящ дизайн. Използван източник: 1. Giovannucci E., Harlan D., Archer M., et al. Diabetes and cancer: а consensus report. CA Cancer J Clin 2010, doi: 10.3322/caac.20078 http://caonline.amcancersoc.org/cgi/content/full/caac.20078v1