Хистологична класификация на диабетната нефропатия



01/07/2010

Международна група от патолози е разработила в началото на тази година единна система за хистологична класификация на диабетната нефропатия (ДН) при диабет тип 1 и тип 2, публикувана в Journal of the American Society of Nephrology (1).

Броят на хората с диабет в света е 285 милиона и се увеличава непрекъснато (очаква се да се удвои през следващите 20 години). Повишената честота на диабета ще доведе до увеличаване и на случаите с ДН, която е водеща причина за терминална бъбречна недостатъчност.

ДН е комплексно нарушение, което има различна степен на тежест – от безсимптомна микроалбуминурия до терминална бъбречна недостатъчност. За разлика от останалите бъбречни заболявания, до момента липсва стандартна система за хистологична класификация на ДН.

Авторите разделят ДН на четири 4 класа, в зависимост от наблюдаваните с микроскопско изследване хистологични изменения в биопсични проби. Тези проби трябва да включват най-малко 10 цели гломерули (не се броят непълните гломерули по ръбовете на биопсичния материал).

Клас I означава най-лека степен на гломерулни лезии, а клас IV – най-тежка степен.

Клас I – задебеляване на гломерулната базална мембрана: при микроскопско изследване на биопсичeн материал се наблюдават леки и неспецифични лезии. Липсва пролиферация на мезангиума или нодуларна гломерулосклероза (болест на Kimmelstiel-Wilson или типични за диабетната нефропатия „интеркапилярни лезии в гломерулите”), или глобална гломерулосклероза на 50% от гломерулите

Клас II – пролиферация на мезангиума – лека (IIa) или тежка (IIb): при микроскопското изследване на биопсични проби, взети от различни места, не се наблюдават изменения, които са класифицирани като клас III или IV

Клас III – нодуларна склероза (лезии на Kimmelstiel–Wilson): наличие на поне една убедителна лезия на Kimmelstiel–Wilson, но не и на глобална гломерулосклероза на 50% от гломерулите

Клас IV – напреднала диабетна гломерулосклероза: глобална гломерулосклероза на над 50% от гломерулите при клинична диагноза диабет.

Изолираното задебеляване на гломерулната базална мембрана е характеристика на най-ранните бъбречни изменения при диабет тип 1 и тип 2. Пациентите могат да бъдат с нормоалбуминурия.

Сред пациентите с протеинурия и изолирано задебеляване на гломерулната базална мембрана, които все още нямат диагностициран диабет, при 20% се установява дисгликемия (пре-диабет) около времето на провеждане на биопсията, като 44 и 70% развиват диабет през следващите 6 и 12 месеца.

Необходимо е провеждането на имунофлуоресцентно изследване с антитела срещу immunoglobulin (Ig) A, IgG, IgM, C3, C1q, kappa и lambda леки вериги за изключване на бъбречно заболяване от друг произход.

Класификацията ще бъде използвана за допълнителни изследвания на патофизиологичните механизми, водещи до прогресиране на ДН.

* Пролиферацията на мезангиума – отличителна хистологична характеристика на ДН и при двата типа диабет, се дефинира като увеличаване на екстрацелуларния матрикс, поради което се наблюдава разширяване на пространството между ядрата на две съседни мезангиални клетки. Процесът води до притискане и разрушаване на гломерулните капиляри и до намаляване на филтриращата повърхност.

Използван източник:

1. Tervaert T., Mooyaart A., Amann K. Et all, on behalf of the Renal Pathology Society. Pathologic classification of diabetic nephropathy. J Am Soc Nephrol 2010, 14:1358-1373 http://www.asn-online.org/press/pdf/2010-media/JASN_Brujin_Diabetic%20Nephropathy_Study.pdf