Инсулин detemir и инсулин glargine, прилагани еднократно дневно, осигуряват сходен 24-часов гликемичен контрол



01/04/2010
Еднократното дневно приложение на инсулин detemir или на инсулин glargine постига сходен 24-часов гликемичен контрол при пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с други глюкозо-понижаващи средства, показаха резултатите от двойно-сляпо, рандомизирано, кръстосано проучване*, публикувани в списание Diabetes, Obesity & Metabolism (1). Степента на гликемичен контрол при всеки един от двата инсулина е оценена с помощта на система за постоянно 24-часово мониториране на глюкозата през интервал от пет минути (CGMS System Gold, Medtronic). Дозите на инсулините са титрирани през предшестващите три-четири дни с цел да се постигне прицелно ниво на кръвната глюкоза между 3.9 и 6.7 mmol/l по време на базалния период през денонощието (24:00-06:00 часа). Последното хранене за деня е било в 18:00 ч., като базалният инсулин е бил инжектиран в 20:00 ч. Резултатите от постоянното мониториране на кръвната глюкоза са били сравнени през нощния базален период и през целия следващ ден (08:00-20:00). Инсулин detemir и инсулин glargine са постигнали доста сходни средни стойности на кръвната глюкоза както през целия 24-часов период (7.4+/-1.2 mmol/l в сравнение съответно със 7.00+/-1.1 mmol/l, р=0.385), така и по време на базалния период (5.8+/-1.3 в сравнение с 5.4+/-1.0 mmol/l, р=0.204) и през целия следващ ден (8.3+/-3.1 в сравнение със 7.8+/-2.9 mmol/l, р=0.539). Прицелните стойности за базален гликемичен контрол са били постигнати за средно 3.8 дни при приложение на инсулин detemir и 3.5 дни при инсулин glargine (р=0.360). Средната доза също е била сходна при използване на двата инсулина (26.3 и 26.6 единици/ден, р=0.837). Инсулин detemir и инсулин glargine, прилагани еднократно дневно, имат еквивалентни глюкозо-понижаващи ефекти, като този факт е установен с най-чувствителния метод за оценка на степента на гликемичен контрол – използване на система за постоянно 24-часово глюкозно мониториране. Като цяло, терапията с базален инсулин (човешки или аналогов) е по-подходяща за допълнителна терапия към metformin от сулфонилурейните препарати при пациенти с ниво на гликиран хемоглобин (A1с) над 8.5% или A1с над 8.0% и наличие на симптоми на хипергликемия. При пациенти с A1с над 10.0% винаги трябва да започва лечение с инсулин с цел да се постигне контрол на хипергликемията и да се премахне глюкозната токсичност. * В проучването са участвали 29 пациенти с диабет тип 2 (14 мъже и 15 жени) със сходни изходни характеристики като: възраст, продължителност на диабета, ниво на гликиран хемоглобин (А1с) и индекс на телесна маса. Лечението с всеки един от двата базални инсулинови аналози е било свързано с ниска степен на риск за нощна хипогликемия – около 1% от регистрираните глюкозни стойности през базалния период са били под 3.9 mmol/l. Използван източник: 1. King A. Once-daily insulin detemir is comparable to once-daily insulin glargine in providing glycaemic control over 24 h in patients with type 2 diabetes: a double-blind, randomized crossover study. Diab Obes Metab 2009, 11: 69-71