Статините – първи избор при диабетна дислипидемия



01/12/2009
Целите… При пациентите с диабет: 1. Трябва да се контролира нивото на кръвната глюкоза, артериалното налягане и липидите 2. LDL-холестеролът (LDL-C) остава водеща цел на интервенцията на контрол на липидите като статините са терапия на първи избор 3. Дори и лекото повишаване на HDL-холестерола (HDL-C) е свързано със значими клинични ползи Диабет тип 2 (Т2D) е еквивалент на коронарна сърдечна болест. Пациентите с Т2D имат много висок сърдечносъдов риск. Пациентите с диабет тип 2 имат сходна 7-годишна честота на миокарден инфаркт (около 20%) с тази на пациентите без диабет, които вече са преживяли първи МИ. При пациентите с диабет тип 2, които са преживяли МИ, 7-годишната честота на повторен МИ достига 50%. Аргументите… LDL-C играе ключова роля за появата и прогресията на атеросклерозата. Повишеният LDL-C е атерогенен. При пациентите с диабет сe препоръчва да се постигне и поддържа ниво на LDL-C <2.6 mmol/ (<1.8 mmol/l при много висок сърдечносъдов риск - изявено сърдечносъдово заболяване). Лечението за понижаване на LDL-C (монотерапия със статин) има за цел да доведе до редукция с 30% до 40%, независимо от изходното ниво на LDL-C. Стандартната доза статини намалява изходното ниво на LDL-C с около 30-40%, което при повечето болни отговаря на абсолютна редукция с 1.5 mmol/l – подобно понижаване може да осигури превенция на около една трета от клинично значимите съдови инциденти. Ползите от статините са доказани… Статините могат да намаляват значимо смъртността и честотата на оклузивните съдови инциденти при диабетната популация поне толкова ефективно, колкото и при хората без диабет, но с други високорискови състояния за сърдечносъдово заболяване. В проучването 4S (Scandinavian Simvastatin Survival Study) за вторична профилактика на коронарната сърдечна болест лечението със simvastatin постигна в сравнение с плацебо намаление на смъртността от повторни коронарни инциденти с 55% в диабетната група (с 42% при останалите участници) за среден период от 5 години. Ползите от статина са наблюдавани още през първите 18 месеца от терапията с него. Резултатите от проучването HPS (Heart Protection Study) за първична профилактика превърнаха статините в „новия Аспирин”. В HPS също бе прилаган simvastatin в доза 40 mg/ден, като при пациентите с диабет (включително с диабет тип 1) тази интервенция бе свързана със значима редукция на риска за появата на първи съдов инцидент (МИ, инсулт, реваскуларизация) с 22%. Лечението със статин за намаляване на LDL-C с 1 mmol/l е икономически ефективно, е изводът. Изследването CARDS (Collaborative Atorvastatin Diabetes Study) за първична профилактика на ССЗ при пациенти с диабет тип 2 посочи, че терапията с аtorvastatin 10 mg/ден за среден период от 3.9 години може да намали риска за първи клинично значим сърдечносъдов инцидент с 37% и за инсулт – с 48%. В това проучване участваха около 3000 пациенти с Т2DM без анамнеза за ССЗ, но с поне още един сърдечносъдов рисков фактор (хипертония, ретинопатия, микро- или макроалбуминурия, или тютюнопушене). Приложението на аtorvastatin 10 mg/ден бе свързано с понижаване на нивото на LDL-C до 2 mmol/l. CARDS бе преустановено една година по-рано поради убедителните ползи от лечението със статин. Статините повишават нивото на HDL-C в допълнение на тяхното основно действие да редуцират LDL-C (с около 20-50%). Поради това, те са терапия на първи избор при диабетна дислипидемия. Представителите на този клас потискат холестероловия синтез, тъй като инхибират ключовия ензим - 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А (HMG-CoA) редуктаза. Изводи за клиничната практика: - Статините са липидопонижаваща терапия на първи избор при пациентите с диабет, която може да постигне сходно понижаване на относителния риск за сърдечносъдови събития в сравнение с хората без диабет. Поради по-високия абсолютен риск при диабетната популация, ползите от подобна терапия са много по-големи. - Статините могат да предпазят за период от средно пет години 42 на 1000 лекувани с тях пациенти с диабет от възникването на клинично значими оклузивни съдови събития. - Стандартната доза статини намалява изходното ниво на LDL-C с около 30-40%, което при повечето пациенти отговаря на абсолютна редукция с 1.5 mmol/l – подобно понижение може да осигури превенция на около една пета от клинично значимите съдови инциденти (МИ, сърдечносъдова смърт, коронарна реваскуларизация и инсулт) За допълнителна информация: Медицинска база Dанни http://mbd.protos.bg Как да намалим риска за миокарден инфаркт при диабет тип 2? Доктор D 2009, бр. 1/пролет Нови данни в подкрепа на приложението на статини при диабет. Доктор D 2008, бр. 1/пролет Контрол на дислипидемията при диабет тип 2. Доктор D 2007, бр. 3/есен