Резултати от проучването LIGHT: Добавянето на базален инсулинов аналог подобрява значимо гликемичните параметри при пациенти с диабет тип 2



01/12/2009

Назначаването на терапия с базален инсулинов аналог (IA) при пациенти с диабет тип 2 (T2DM), поддържали неадекватен преди това гликемичен контрол с перорални глюкозо-понишаващи средства (А1с около 9%), води до значимо подобряване на гликемичните параметри (А1с и кръвна глюкоза на гладно), показаха резултатите от тримесечното френско проучване LIGHT, представени през октомври по време на EASD’ 2009 във Виена(1).

В допълнение, терапията с инсулин detemir (Levemir® на Novo Nordisk) води до средна загуба на 0.5 kg (р35 kg/m2 загубата на тегло е с 1.5 kg (р<0.0001).

Подобрението на гликемичния контрол е сходно в групите, получавали инсулин detemir или инсулин glargine, като няма разлика в прилаганите дози на двата IA. Лечението с IA e било свързано с леко повишаване на честотата на хипогликемията, като отново няма разлика между двете групи.

В изследването LIGHT, проведено от френски общо практикуващи лекари и диабетолози, са участвали над 2500 пациенти с T2DM с наднормено тегло или затлъстяване (възраст =/>40 години; 56% – мъже; 48% са с диабетна анамнеза над 10 години). Това е типична за клиничната практика популация.

Преди назначаването на базален инсулин, болните са поддържали незадоволителен гликемичен контрол с перорални антидиабетни средства – 12.6% са били на монотерапия (най-често metformin), 59.7% – на двойна комбинирана терапия и 27.7% – на тройна комбинирана терапия*. Нивата на изходния хемоглобин А1с са съответно – 8.9, 8.8 и 9% във всяка една от трите групи.

До края на проучването – 92.3% от пациентите са останали на терапия с базален IA (с комбинация с поне едно перорално антидиабетно средство), а при 4.4% е бил добавен и втори вид инсулин. При 95.5% от участниците базалният инсулинов аналог е прилаган еднократно дневно до края на изследването.

По-благоприятните ефекти на инсулин detemir (IDet) върху теглото в сравнение с NPH инсулин се дължат на по-голямото увеличаване на нивата на циркулиращ адипонектин и намалената липогенеза, посочиха резултатите от проучване в Дания, проведено при плъхове – модели на диабет тип 2 (ZDF). Според неговите автори, IDet вероятно може да подобрява сърдечносъдовия рисков профил в сравнение с NPH инсулин при болните с повишена адипозност(2).

* монотерапия: 44% metformin (Met); 36% сулфонилуреен препарат (SU); 15% глинид (G); 3% глитазон (TZD); 2% алфа-глюкозидазен инхибитор (aGI)

двойна комбинирана терапия: 67% Met+SU; 8% Met+TZD; 11% Met+G

тройна комбинирана терапия: 45% Met+SU+TZD; 31% Met+SU+ aGI

Използвани източници:

1. Verges B. Diabetologia 2009, 52:(Suppl1)S 382, Poster No 972

2. Fledelius C. Diabetologia 2009. 52:(Suppl1)S 285, Poster No 727